Прочутата километрова велоалея, минаваща край общината, може да се сметне за символ на Варна – необходима, хубава (след излъскване), на добро място и създаваща усещане за далновидно управленско мислене; но пък недостатъчна, с паркирали върху нея автомобили, затваряна периодично заради строежи. И най-важното – открита помпозно от кмета Кирил Йорданов в навечерието на третия му мандат, съпроводена от гръмки, но нереализирани обещания за още подобни придобивки. Което пък показва, че далновидното мислене е просто опаковка. Съдържанието е пълно с идея за рейтинг.

Когато Йорданов, сам пъчещ се като активен спортист, коло и мото ездач, откри алеята, обеща тя до стигне чак до най-крайния квартал „Владиславово”.„Основната идея е максимално да се обслужват всички по-големи училища в града”, каза патетично той, което си бе измишльотина на килограм, тъй като много от големите школа са извън тази дестинация. Но не това е важното. Важното е, че алейката си остана сираче. Велосипедът, който е „здрав, екологично чист”, така и не стана „добра алтернатива на транспорта в града”. Цитатите пак са от Йорданов, 2007 г.

Когато днес говорим за ужасните пътища и дупките, е редно пак да се повдигне този въпрос пред Йорданов. Не, че някой се е съмнявал, че иде реч за кухи предизборни мероприятия. Не, че не са казвани и по-големи лъжи. Но все пак... Велосипедите наистина са алтернатива на автомобилния трафик. Нали Йорданов реве, че непрекъснато се увеличават колите. А имат ли алтернатива?

Велосипедът е не просто средство за мобилност, той е спорт, здраве, придържане към екологичен начин на живот, по-чиста природа, тъй като компенсира дима от ауспусите, той е образование и инвестиция в децата. За възрастните е три в едно - „транспорт, тонус и здраве”, следователно е икономически ефективен. Често е единственото средство уседналият офисен градски пролетариат да се докосне до горните благини. Затова алеите, стоянките и безплатните колелелета са символ на цивилизованост и практичност. Умните и далновидни управници по света гледат да ги има. У нас ги няма. Всичко това е банално известно. Но точно защото е банално, че и известно, следва да се заключи, че Варна изтърва редкия шанс да бъде цивилизована и практична. Екология, транспорт, здраве – това са пропуснати ползи.

Пропуснати са, тъй като живеем във време на криза. Пари занапред едва ли ще се намерят. Наскоро в общината заговориха за някакъв европейски проект за 1.2 млн. евро, чрез който Варна да направи велосипедния транспорт достъпен до 2012 г. Дали ще стане, не се знае. Това, което се знае, е, че в последните 3-4 докризисни години бюджетът на града бе над 200 млн. лв. Теглиха се какви ли не заеми, пари се профукаха за какво ли не. Като например за палми. По едно време общината обяви поръчка за 5 млн. лв. – все за палми. Тези пари, на база на 500 000-те хиляди лева, хвърлени за единствената километрова алея, стигат за 10 километра алеи. И за още, ако инвеститорът не краде.

Ако бяха построени, големите училища наистина щяха да бъдат обслужени. И Варна щеше да е направила една от най-полезните си инвестиции за поколения напред. Не, че палмите са лоши. Но няма как да са по-голям приоритет от велосипедите. Дано Йорданов – горещ фен на спорта, поне малко е поспорил със съпругата си Елена, горещ фен на красотата и палмите.

Сега, когато наистина няма пари, харчовете на едро за палми, целогодишно светещи коледни лампи, представителни разходи, обръщения чрез медиите и т.н., изглеждат като чудовищно престъпление. В момента пари отиват за кръпки, асфалт, народът се гневи пред общината... Кой трябваше да се сети, че велоалеите са много по-добра инвестиция и щяха да спестят част от сегашните разходи и нерви? Ами кметът трябваше, заместниците, председателят на общинския съвет, съветниците от т.нар. мнозинство.

А иначе не е лошо да имаме и ски писта, трасе за „Формула 1”, космодрум, че и монорелса, лансирана от Свилен Крайчев, депутат и заместник на Йорданов. Но от липсващите велоалеи ще си патим. Можеше да ги има. Ще патим всички, без вина.