Примерите за всеобщ мързел и немарливост са много. В долните редове ще стане дума за един варненски, чиято уникална стойност се погубва от уникално безхаберие.

В лозята над квартал „Възраждане” се намират руините на средновековен манастир, за който се смята, че е строен и обитаван от Княз Борис I – Покръстителят, след оттеглянето му от престола. Това не е напълно доказано, но руините са си там – възстановени частично, върху площ от няколко декара, и с огромно значение за балканската християнска история. Разгледайте снимките и се уверете, че има много какво да се види и пипне. Докосваш се до времето на покръстването, митовете и истините за монасите просветители и недоволните боили.

Манастирът се намира точно на 15 минути пеш по пътека над трети микрорайон на „Възраждане” и на 5 с автомобил, след отбивка вляво от пътя за Каменар. Открит е още от Карел Шкорпил и е разработен в средата на 90-те години. Археолозите копаят периодично там.
{vsig}TEMA/2010-03-23-Manastir-Karaach-Teke{/vsig}СНИМКИ: АВТОРЪТ

Макар да е известен отдавна на учените, манастирът е слабо познат на варненци. Направо никой не го знае, като изключим виладжиите наоколо и каменарските цигани, които се спускат на път за „работа” към града, макар и да недоумяват какви са тези камънаци. Може би е познат и на иманяри. Информирани са и неколцина журналисти, които се ограмотиха през 2007 г. Това бе година на местни избори, та разни кандидати за власт и слава се сетиха да направят инициативен комитет по възстановяване на манастира. Без резултат, тъй като начинанието бе кампанийно.

В гугъл информация за манастира може да се намери по ключовата дума „Караач теке”. Тъй официално се нарича местността, макар и нея никой да не я знае с това име. По-интересното е, че независимо, дали е обитаван от Борис I, или не, манастирът е пряко свидетелство за ранното българско християнство. Открити са църква, кула с параклис, библиотека, училище, монашески стаи, работилница,жилищна сграда и огромен скрипториум, където са се писали, превеждали и орнаментирали книги.

Мащабите на скрипториума са непознати дори за средновековна Византия, а целият манастирски комплекс е един от най-големите на Балканите. Строени са по специален план, чрез най-модерни за времето техника и архитектура. Това, заедно с открити баня и тоалетна (ползвани тогава от висшата аристокрация), както и намерен оловен печат с лика на Борис, говорят, че той е бил ктитор на манастира. А скрипториумът е голям, тъй както са били големи и усилията, които князът е полагал за разпространение на християнството. Мястото също не е било случайно – вероятно близо до т.нар Онгъл, свързан с Аспаруховите българи и сред море от стари непокорни родове, чиито първенци Борис е ослепил.

Ако заведете хора там, може да им разказвате не само за княза, но и за легендите за името на местността („Теке на черните брястове”), за хипотезите как е бил разрушен – вероятно от свлачище през XVIII век, като преди това е опожаряван от различни нашественици. От него се открива прекрасна гледка към Варна, а наблизо има и две изворни чешми. История ли? Не, манастирът е и отмора, развлечение.

Не е за вярване, но наистина този културен, исторически и общонационален бисер е непознат. Не го знаят големите, малките, дори и жителите на „Възраждане”. Археологията е скъпо занимание. Инфраструктурата – също. Но рекламата – не. Хайде да видим дали популяризирането на манастира, което пък може да доведе до огромни образователни ползи и интерес, който да съживи мястото, костват чак толкова пари, усилия и геройства?

Най-напред е нужно елементарното – варненчетата да знаят, че манастирът го има. А това може да стане, като всяко училище заведе поне един път възпитаниците си там. Трудно ли е? Не, стига се с автобус по черния път след шосето за Каменар. Малките ще пообикалят, ще поиграят и ще знаят. Това по необясними причини не става сега.

Естествено, и учителите трябва да знаят, за да им разкажат, както и родителите. И това не е трудно. Учителите са хора, които са свикнали на самоподготовка – ще се информират. А за знанието на родителите са нужни малки усилия на варненския кмет Кирил Йорданов. Той всеки вторник дава брифинги за какво ли не, та поне два-три пъти в годината може да се сеща за манастира. Ефектът ще бъде планетарен, тъй като варненските медии са свикнали чинно и дословно да препредават Йордановите съждения. Без значение от темата.

Тези малки действия ще постигнат най-важния ефект – образователният. А като заговорят едни хора, ще го научат други, ще се появят трети, по-заможни. Община Варна може да помогне, като сложи по пътя три-четири указателни табели и едно информационно табло, което на място да разказва за манастира и легендите му. Толкова ли е трудно? Скъпо? В кризата ли е проблемът? Колко пари са нужни за четири табели, едно табло и двама циганина, които да изнесат боклуците? Проект ли е нужен, кофинансиране ли, Барозу ли да даде средства?

А заинтересувана би трябвало да не е само общината. Имаме богата църква. Имаме хотелиери, туроператори, чийто интерес е да водят туристите там. Налице е и свободен университет с хуманитарни профили, който също не е от бедните. Имаме масони, ротарианции и всякакви други дружества, които обичат да даряват. Важното е да се завърти колелото, да има информация, да се популяризира идеята... Някой да се заеме. Този някой трябва да е общината, държавата, църквата, или всички накуп.

Ако те влязат във функциите си, ще се намерят пари и за асфалтирането на черния еднокилометръв път, че и за охрана. Мястото ще влезе в туристическия справочник и летовниците сами ще го търсят. Теренът не е частен и никога не е бил, следователно няма да се появят реститути и да се плащат обезщетения. А ако няма пари за асфалт, може екопътеки да се направят от „Възраждане” към него. В Девня, край химическите заводи има екопътеки, защо над „Възраждане” да няма?

Ако бяха гърците.... Пари щяха да печелят.

Ние не искаме бизнес там. Ако се намерят желаещи, нека инвестират, а ако няма – нека обществените институции си свършат работата. Най-важната инвестиция е знанието на хората и информираността на младите, които един ден ще донесат стократни дивиденти. Пак питаме - толкова ли е трудно да се изчисти теренът и учениците да бъдат водени там? Да се проведе поне елементарна разяснителна кампания? Не говорим да се финансират разкопките, които са скъпи, а просто за популяризиране на вече направеното. Табелите ли са проблемът, двамата циганина, или два-три парапета, които да бъдат сковани за екопътека?

Не вода, а злато газим.