Избрани Новини
Волната цифромания с населението на Варна
Националният статистически институт (НСИ) изнесе миналата седмица доста интересни данни.
Те говорят за населенето на Варна, кмета и още нещо.
НСИ обяви, че в десетте града от Варненска област живеят 379 844 души. Данните са за 2009 г. Това са междинни цифри, тъй като големите преброявания се извършват веднъж на 10 години, а следващото е през 2011 г.
Колко точно са жителите на Варна не се разбра, но пък в сайта на НСИ » е дадена подробна информация за 2008 г. Населението на община Варна (градът плюс петте села) е 326 528 тогава. Т.е. към момента цифрата ще е приблизително същата. В община Варна живеят някъде 327, максимум 328 хиляди души. Това са данните на националната статистика и всичко друго, което се пише, казва или потретва, е фантасмагория.
А сега да си припомним едни други данни, изнасяни периодично от кметската администрация. Като например тези »
Варна, според кмета, цитиран от Дарик радио, наброява „неофициално” 970 000 души. И то през същата 2008 г., за която, както е видно от данните по-горе, НСИ отчита три пъти по-малко население.
Преди няколко месеца Йорданов пък преброи 520 000. Отново „неофициално” »
Как ги сметна, не се разбра. Енигма остана и защо веднъж са 970 000, а само след година 520 000. Стопи ли се Варна? Ясно е, че всичко е „неофициално”, но дори и в свободните съчинения би следвало да има логика. Пък щом Варна намалява наполовина за година, значи няма.
Йорданов не е единствен във волните интерпретации. Всеки местен политик се счита длъжен да напомпа електората с градска гордост, твърдейки обезателно, че Варна е вторият по големина град в България. Което също упорито се отрича от статистиката, но кой ти гледа. Още по-интересното е, че не са малко местните политически патриотари, които като кмета директно хвърлят димката „Варна – милионен град”. Барем повишат и собствената си значимост като политици, бродиращи съдбините на този мегаполис.
Подобни „шивачи” не са интересни. Вълнуващ е Йорданов. Внушенията му са ясни. Той иска да каже, че градът е пренаселен и в него живеят много повече хора, отколкото се водят официално. „Те не са регистрирани, не плащат данъци, а използват пътища, храна, вода.., правят го за сметка на всички останали”, е казвал неведнъж кметът. И общината води трайна политика по изкарване на тези хора „на светло” – да се регистрират, за да носят приходи в хазната.
В стремежите на Йорданов няма нищо лошо. В града наистина живеят повече хора, отколкото са вписаните. Но едно е да се мъчиш да направиш тези хора варненци с цел постъпления в бюджета, а съвсем друго е да служат за универсално оправдание. Волната цифроманията – веднъж почти 1 млн., пък после наполовина (и в двата случая - измислени), говори точно за това.
В средата на миналия век, по времето на голямата индустриализация и масовото преселение от селото към града, Варна нараства повече от два пъти. През 1956 г. жителите на общината са 125 616, а през 1975 г. достигат 257 254. Това е време на ударно строителство на заводи, градски квартали, миграция и социално-битова революция по заселване из панелки. Тогава се раждат и най-много българчета – населението на България нараства от 7.6 на 8.7 милиона. Т.е. в периода на масова индустриализация, урбанизация и демографски бум Варна се увеличава двойно.
През 1992 г. преброяването сочи, че населението в община Варна е 314 178. Колко следва да е сега, след двадесетина години (същият период за сравнение), при положение, че това е време на демографски срив, емиграция, икономически и нравствени кризи? Увеличило се е три пъти, за да стане визираният от Йорданов почти 1 млн.? Два пъти, за да е близо и до споменатия от него половин милион? Нима в изключително трудното време на прехода, когато българите паднаха под 8 милиона и вероятно сега държавата се обитава от 7 милиона, Варна расте с темповете от епохата на най-големия демографски бум? Когато се лееха основите на комунизма и селяните организирано ставаха граждани? Щом сме към 1 млн., значи сме задминали най-ударното време на урбанизацията?
Естествено, че всички подобни приказки са глупости. Колкото и много да са адресно нерегистрираните, целогодишно живеещите туристи, студенти, прииждащите за работа от други населени места и т.н., градът просто няма как да е 1 млн. И половин не може да е. Би бил, ако варненци раждаха по три деца. Все пак освен кметски изявления, има и наука. Тя показва кога, как и с колко се увеличава или намалява населението. Вероятно в момента към официалните 327 000 следва да се прибавят още 30-40 000. 80 000 да са. Това е Варна. Друга, официална или не, не може да е.
Да, градът и столицата имат най-голям прираст. Да, в 2003-2008 г. се случи икономическо оживление. И все пак иде реч за големи и сложни процеси. Демографията не е улична дупка, която може да запълниш в сухо време. Минават десетилетия, докато тенденциите дадат осезаем резултат.
Тогава защо Йорданов и администрацията му приказват врели-некипели? Първо обяснение, оптимистично: Нарочно надуват балони, за да бият камбаната. Хората и държавата да се стреснат, та да има закони, които да изсветлят „сивото население”.
Второ обяснение, трагично: Йорданов и подчинените му нямат идея какво говорят. Което не е вярно. Много общински чиновници наистина нямат хабер от работата си, но кметът е интелигентен мъж.
Трето обяснение, еднакво песимистично и реалистично: Цифроманията на практика е универсално оправдание. Трафик, дупки, мръсен въздух, престъпления... – кметът се оправдава, че сме много. Вие го питате защо асфалтът е кът. Той ви отговаря, че автомобилите са непосилно много и трошат настилката. Негодувате защо местата в детските градини не стигат. Той отвръща, че родителите и децата са в повече. Вълнувате се защо се допуска презастрояване. Той парира, че интересът към града е небивал. Чудите се защо водата непрекъснато спира. Той контрира, че тръбите не могат да издържат неистовото потребление.
Което е малка част от истината. По-голямата се нарича безстопанственост, корупция, липса на стратегия и планиране... Но неглижирани, те остават скрити под всепоглъщащия проблем с „огромното население”.
Така пренаселеността, която е обективен факт и в основа на всичките градски проблеми, става резултат не от управленчески безобразия, а от „обективни и външни обстоятелства”. Дори е повод за фукливост - хората идват при нас, раждаемостта се увеличава, значи градът цъфти и се управлява добре.
Йорданов често се аргументира с броя на ражданията във Варна. Които наистина се увеличават последните години и това е прекрасно. Но в цялата област родилни домове има единствено във Варна. Тук идват всички майки от областта, че дори и от Добрич, и Бургас. Те никога не стават жители на Варна. Не го ли знае кметът? Естествено, че го знае. Това е малък пример за едричка манипулация, колкото да покаже, че имаме преднамерени лъжовни внушения.
Починът на варненския кмет съвсем не е уникален. С какво Бойко Борисов се оправдаваше, докато беше кмет на София? Оправдаваше се, че градът е 2 млн., та затова е безсилен пред задръстванията. София - 2 млн., Варна – 1 млн., Пловдив и той няма как да е по-малко... Като прибавим проспериращия Бургас и големия Русе, ще излезе, че българите не намаляваме, а растем и не стареем. И пак по социалистически гоним 9-милионния жител.
Което не е вярно. Налице са волнодумна стъкмистика, прикриване на големи проблеми, отвличане на внимание и много думи, хвърлени колкото ден да мине, друг да дойде. Наистина е интересно как с важна тема като броя на населението се жонглира толкова свободно и лаишки. Но пък резултатът е факт. Всеки втори варненец, натиснат в задръстването, наистина смята, че градът гони 1 млн. жители – обикновен пример за успешен ефект от една елементарна манипулация.
