Т.нар. операция „Медузи” вече е с 20-дневна давност, но нищо, освен апломба на разни ангажирани медии не показва, че се е случило нещо кой знае какво във Варна. И наистина, какво толкова стана, кое е потресаващото, смазващото, разтърсващото? Борислав Гуцанов е в ареста? И друг път е бил. Зачеркната е политическата му кариера? И защо да е, след като предишният му арест го „порасти” до цял председател на общински съвет. БСП е корумпирана? А дубрутру. ГЕРБ развива полицейщина. Отсега ли? Може да се спори единствено дали е полицейщина, или пожарникарщина.

 

Всъщност, казусът „Медузи” е огледало на цялата ни обективна нормалност. Много огледала може да има българската политика, ама това е най-право. Имаме класическо „приятелство” между светъл политик и тъмен субект. Класически очевидности, които приятели и врагове подминаваха. Класически медии – изненадаха се за нещо, което знаеха, но премълчаваха. Класическа случайност точно фирма на Дънката да е посредник в закупуването на автобусите. Класически прокурори, които подтичват след силните на деня и измислят обвинение, което много трудно ще бъде доказано. Класически демонстративен арест на принципа „да влезем в новините, а после и при Цветанка Ризова”. Класически лекари, заболявания, измъквания и приплъзвания след това.

 

Дори депутатът Павел Димитров, който не спира с бурната си адвокатска дейност, е класик: „Председателят на групата общински съветници от ГЕРБ Николай Апостолов е единствената ни кандидатура за шеф на общинския съвет. Ако чуете други имена, това категорично са спекулации”. Кой пък кога е спекулирал? Павел Димитров е местният Бойко Борисов и кой точно формално ще оглави съвета няма никакво значение. Най-класически са другарите и другарките, които протестират пред съда в защита на Гуцанов. Прави са хората – ръката, която те храни, следва да бъде доволно облизана.

 

В цялата залисия се роди и новина, която не знайно защо бе пропусната от журналистическото войнство – Гуцанов щял да се кандидатира за кмет! Брех! Че кога пък го реши? Досега само си мечтаеше и дума не обелваше публично, да не би да разсърди Кирил Йорданов. Даже и Станишев го потвърди. Кирил Йорданов би следвало да е сериозно притеснен. Нима БСП трескаво са му търсили заместник? Да не би да го смятат за изчерпан? Да не би Гуцанов да му е търсил цаката, че да се откаже и той да се кандидатира? Много спотаени размисли и страсти отприщи ареста.

 

В момента текат преговори и пазарлъци за новото мнозинство в съвета досущ като през Гуцаново време. Едни съветници блъфират, други рекетират, ГЕРБ също цака и обещава. И всичко „ново” тръгва като уж забравеното старо. Но нека докрай разгледаме и лъскавата страна на монетата, на която триумфално грее вътрешният министър Цветан Цветанов: безспорно брутален арест (Лечков например го сюпризираха само с призовка); силово овладяване на съвета след много неуспешни мирни опити; доста пиар и пропаганден шум; избирателно набелязване на мишени – БСП са прави, че прокуратурата никога няма да разследва Цветелина Бориславова; атака на властта, след като МВР разчиства пътя; дружелюбни медии, които пълнят с радост ГЕРБ, тъй както пълнеха преди 9 месеца тройната коалиция: тълпа, която желае мъст, дори и с цената на погазване на закони, както и управляваща партия, която е готова да я нахрани със зрелища; правов ред – пука ли му на някой за него?

 

Т.е., арестът на Гуцанов до момента носи само частична справедливост. Срещу него е силова пропагандна машина, която танцува на ръба репресията. Едни лоши бяха арестувани от други не по-малко такива. Наистина, нищо кой знае какво не се е променило във Варна.

Може би ще бъде, ако процесът завърши с присъди. Пътят до тях се очертава да е дълъг като монорелса на Свилен Крайчев. Да не се окаже, че целта на ГЕРБ не е била раздаване на законово възмездие, а просто да овладее напълно властта във Варна?

 

Ще видим.