Избрани Новини
Удивителният знак на Мадейра 2
Влизаме в тропическата градина „Monte Palace”: светът на природата, спокойствието и цветята.
Първо ни посреща кътчето на хилядагодишното маслиново дърво. Изваждаме фотоапаратите и не знаем, че през следващите няколко часа през всяка стотна от секундата ще искаме да правим само това: да щракаме, да запечатваме всичко в картата, да превърнем този свят на зеленина и царствен покой във фотогалерия на незабравимото. Докосваме хилядолетното маслиново дърво и продължаваме напред с чувството, че сме преминали край вечността. После се впускаме напред в приключението на красотата, а то по мостчета и алейки ни извежда първо до музея, където е изложена колекция от каменни скулптури от Зимбабве. 
Светът Тенгененге
Колекцията е обявена за историческа, тъй като представя творби на автори от първото поколение и от първите години на Тенгененге. С всяка следваща крачка в павилиона, леко минаваме през десетилетията, когато зимбабвийските каменни скулптури от началото на 60-те години на миналия век се превръщат в едно от знаковите движения в Африка и победоносно излизат на международната сцена. До скоро движението бележеше разцвет, навлязло в трето поколение от автори. От 1966 г. артистичната общност от Тенгененге е част от световното изкуство и изящната португалска колекция от полиран камък с елегантни линии категорично доказва това. Изложбеният павилион стои толкова естествено сред екзотичните цветя и дървета, сред тихите алеи и езерата на парка, сякаш не човешка ръка е посочила мястото му, а самата природа се е погрижила той да бъде разположен именно тук. Очарована от красивите форми, научавам, че за тази магия с чук и длето, африканските творци използват опал, спрингстоун, рапоко и така наречения плодов камък (фрутстоун). Най-старата подобна скулптура е от времето на Велико Зимбабве: обезлюден по мистериозен начин град, датиращ от 400 до 1450 година сл.Хр. В наши дни около 1960 година в тютюневата плантация на Том Бломфийлд в Тенгененге е създадено скулпторното общество, на чиито изящни творения се дивя в момента в Ботаническата градина на Мадейра.Уроци по история сред цветята
След залата, издържана в меки жълто-оранжеви тонове и след идеята за африканските страсти, слизаме на долния етаж, където е колекцията от минерали и скъпоценни камъни от всички краища на света, а после отново тръгваме по алеите, за да разгледаме по пътя към океана един по един 40 огромни панела, които представят илюстрирана историята на Португалия с по три-четири от най-важните събития на всяко управление и на всяка република.
Още не успели да излезем от атмосферата на това преживяване, ние вече сме в историята на „Португалците в Япония” - приключенията, изобразени върху 166 фрагмента на теракота. Разглеждаме панелите с плочки от днешно време назад до четири века преди нас и стигаме до най-високата керамична ваза в света, влязла в книгата на рекордите на Гинес. После се спираме захласнати пред всеки един от четирите монументални панела, високи по 7 метра и широки по 6 метра и посветени на четирите елемента на природата: земя, вода, въздух и огън.
В края на 19-ти век някои от най-заможните семейства от Мадейра живеели в красиви имения в покрайнините на Фуншал. През 1897 г. Алфредо Родригес си купил тук земя и построил на нея огромно красиво жилище, вдъхновен от замъците, които бил виждал на брега на река Рейн. По-късно постройката е превърната в хотел „Monte Palace”, чиято голяма гордост е зашеметяващата гледка към Фуншалския залив и към зеленината, заобикаляща града. Когато през 1943 година Алфредо Родригес напуска този свят, семейството му не се наема да продължи неговото начинание, хотелът е затворен и собствеността му преминава в ръцете на една фуншалска банка. През 1987 година банката успява да продаде хотела на предприемача Хосе Мануел Родригес Берардо, който пък го дарява на фондация „Хосе Берардо” (основаната от него частна институция за обществена солидарност).
Накратко това е предисторията на великолепната Ботаническа градина, от която не ми се иска да си тръгвам. Сигурна съм, че жителите на Фуншал често си подаряват забележителни мигове тук: разходка на чист въздух и спокойствие сред екзотични растения и приказни гледки. Тук се диша свободно и дълбоко в истинския смисъл на думата: градината е разположена върху площ от 70 000 м2. По пътя сред алеите очите ненаситно поглъщат великолепието на саговите палми и протеите, доставени тук от Южна Африка, възхищават се на белгийските азалии и шотландските ерики, на американските секвои, акациите от Австралия и португалските многовековни маслинови дървета. Не предполагах, че може да бъде толкова впечатляващо, когато на едно спокойно и красиво място са събрани дафиново дърво, сусам, лаврови и букови дървета, оксидендруми, които изглеждат като огромни момини сълзи и кипариси от Канарските острови. А над целия този нежен и благоуханен свят скоро ярко ще засияят тумбите ароматни плодове на питоспорума.
Очаквайте продължение!
