Български кораб бе пленен от сомалийските пирати...-  хоп, значи задължително трябва да пратим там фрегатата „Дръзки”. ВМРО за пореден път бе осенена от тази належаща антипиратска мярка, а президентът Първанов се видя принуден да обяснява очевадното – че никой не е примрял до нашия кораб и с него, или без, е все тая.

ВМРО е малка хубава българска партия, чиято прелест е дълбоката опозиционност, освобождаваща я от отговорност за думите и идеите й. И има право да мечтае България да бъде не на три, а четири морета, като последното може да е Червено, плюс Индийския океан. Но предния път, когато ВМРО пусна това „врабче” в информационното пространство, то ненадейно стана орел, който хвърли сянка върху всякакъв разум – журналистите взеха да питат ВМС дали може да прати кораба, военните рапортуваха положително, военният министър Николай Младенов взе да се обяснява...
В словесната вакханалия публиката за малко да остане с впечатление, че в ход е нова успешна операция, под името „Чирози”, с таен щаб в къща в Банкя. Същото може да стане и сега, поради което следва навреме да се кажат няколко истини – трезви, обективни, не толкова градусови, както са свикнали военните и не толкова патетични, каквито произвежда ВМРО.

И така, факт 1: Пращането на български военен кораб няма да повиши сигурността на българските търговски съдове. Най-малко пък на българските моряци, повечето от които плават под чужд флаг. Охраната в Аденския залив не става на принципа „всяка държава си пази корабите”, а чрез конвои, направлявани от централното командване. Ако българи биват отвличани, то не е защото там липсва фрегатата „Дръзки”. А ако е там, сигурността им ще бъде като сегашната, защото „Дръзки” просто ще поеме дежурство в общите конвои. Всякакъв апел „Да пратим фрегатата, за да опазим нашите кораби”, просто не е верен.

Факт 2. Охраната в Аденския залив не се извършва толкова от военните кораби, колкото от хеликоптери. Корабите просто пренасят вертолетите, за да могат бързо да реагират. На „Дръзки” няма площадка за хеликоптери. Ако отиде там, ще да осъществява някаква логистика. Т.е. помощта му ще бъде косвена. Поради тази причина няма и искане към България корабът да бъде пратен.

Факт 3. В Аденския залив в момента гъмжи от военни кораби. Нашият ще бъде 101-вият. Да си мислим, че ще свърши по-добра работа от руски, американски, китайски и т.н., е просто абсурд. Още по-голям е, да си въобразяваме, че другите държави ни третират втора ръка и не ни пазят приоритетно. Там всички са равни, ако са отвличани моряци, т.е. заради неизчакване на конвоите, намалена бдителност от екипажите, късен сигнал към военните, бавен ход и нисък борд на кораба, вследствие на товара, който го прави лесна плячка. „Дръзки” няма нищо общо с това.
Факт 4. България наистина няма пари да прати кораба надалеч. Ако намери, матросите ще трябва да се приберат на автостоп. Тезата на ВМРО „но как намираме пари да участваме в Афганистан” е вярна, но непродуктивна. Да си въобразяваме, че България може да изтегли другите си мисии, за да акцентира върха тази, е утопия.

Факт 5. Да тръгнеш да обезоръжаваш противник с калашници е равносилно на война. Т.е, когато се призовава да пратим български войници където и да е, означава да хвърлиш тези момчета срещу куршуми. Това е много, много сложно решение. Не става само с думи, метнати пред вестниците. Още повече, когато няма никаква пряка полза от участието на войниците в защитаването на националните интереси.

Факт 6. Лозунгът „Ние сме морска нация” е красив, но е история. Има много по-морски от нас. Отвличат се и техни кораби, макар да имат много по-модерно въоражение, че и много военни в залива. Участието на „Дръзки” ще донесе много патос, но никакви преки ползи. Вероятно само щети.
Тогава? Какво да правим? Трябва ли въобще да дискутираме изпращане на наш военен кораб при положение, че той нито ще пази български моряци, нито разполага с оборудване за борба срещу пиратите, нито може да свърши нещо повече от многобройните съдове там? Пък и не се знае дали може да тръгне, тъй като наскоро се разбра, ме му трябва някакъв важен трансформатор. Няма трансформатор, а и пари няма.

Може би е редно да признаем, че, докато трае световният проблем в Аденския залив, ние кой знае какво не можем да сторим. Рисковете си съществуват независимо от военното присъствие. Не само към българските, но и към всички моряци. Решение ще се намери тогава, когато най-после големите озаптят малките немирници. Ние не сме големи. И да искаме, не можем да помогнем.

Наскоро руски командоси освободиха руски кораб. Но ключът не е в това, че руските военни са пазели сънародниците си, а че екипажът навреме е подал сигнал и се е заключил в машинното отделение. Така пиратите са се щурали безцелно на палубата, докато дойдат баретите. Т.е., разковничето е в дисциплинираността и обучеността на екипажа, правилните инструкции, екипността и способността да реагират в такива ситуации. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията.

Как е у нас? Ниските заплати, съкращенията отказаха много кадърни хора от БМФ. Занижен е подборът на екипажите. „Панега” дори е нямал помещение, където да се скрият и заключат моряците, да не говорим за бронирано такова.

Някои компании вече качват въоръжени охранители на борда, докато минат опасния район. Скъпо е, но ефективно. БМФ не може да си позволи подобен лукс.

Всичко това са дребни подробности. Не са чувствен и красив лозунг като: „Да пратим кораб, да набием пиратите”. Но са по-важната част от истината. Другото са просто празни приказки.