Той е един мъченик. Ще се жалва в съда в Страсбург, може и да осъди България. Вече не е в ареста, а докато бе, няколко митинга се проведоха в негова подкрепа. Кой политик може да се похвали, че стотина души са драли гърла в негова защита? Той може, Галеви от Дупница, Фидел Беев и други подобни. Харесват го хората и това е.

Абсурдът има много измерения, но най-важните са тези, които са диагноза за болестите на цялото общество. Казусът е като огледало, в което се оглеждат не само днешните злополучни герои.

Най-напред отново да порицаем МВР и ГЕРБ. Не просто заради начина, по който бе осъществен арестът, а заради безумния PR, на който жертва станаха те самите.

„Медузи”-те не бе нормална полицейска акция, а

брутална медийна пропаганда

Пръчката обаче има два края, семейство Гуцанови хванаха единия и също я превърнаха в сопа. При по-малко показност и демонстрации от страна на Цветан-Цветановите хора, по главата на МВР днес щеше да има по-малко камъни. Сега Гуцанов спокойно може да осъди България, защото арестът бе извършен с автомати. А можеше и с призовка. Всичко това няма нищо общо с автобусите, но ако общинарят спечели в Страсбург, ще има коз „политическа репресия” в тестето. Иди и обяснявай, че бил направил далавера в „Градски транспорт”.

Макар да е рисковано да се правят прогнози, най-вероятно Гуцанов ще се окаже чист като планинско поточе. Не медуза от морската тиня, за какъвто си го харесаха новите управляващи, а кротушка (речна рибка от изворни води). Съдът би следвало да гледа закона и доказателствата. А отсега е видно, че обвиненията срещу общинаря ще се докажат трудно. Много. За всеки е ясно, че от поне 7-8 години нищо в „Градски транспорт” не става без неговото знание. Но формално той наистина нищо не е подписвал. На МВР ще му трябват желязо-бетонни доказателства, каквито няма навика да дава. И най-вероятно след дълги дела ще се окаже, че ВИП-арестантът е невинен. Прогнозата е рискована, тъй като ГЕРБ наистина се нуждае да тикне някой червен в затвора. Но ще стане ли?

Работата обаче не е само полицейска. А и политическа, която трябваше да бъде свършена много по-рано. Тънкият момент е, че колкото и законът да е спазен (както твърди Гуцанов), след безкрайно честната обществена поръчка, изведнъж, случайно, по странно стечение на обстоятелствата и рядко съвпадение, посредник се оказа фирма, свързана с близкия му приятел Данаил Славов. Което – според буквата на закона не е неправомерно, тъй като законът за конфликт на интереси не третира приятелството. Но сагата стартира още от 2003 г. Колко опозиции се смениха от тогава във варненския общински съвет? Колко сини, пембени, царски или генералски съветници декламираха, че милеят за града и се борят срещу БСП? Много бяха, нали? Не са знаели? Нямали са идея какво става в „Градски транспорт”?

Хайде бе, верно ли?

Между другото, някои бивши опозиционни общински съветници, които се занимаваха с транспорт, след ареста изведнъж бяха обхванати от странна амнезия. Отдавна било, не помнели, не знаели... Всъщност, може да им се вярва, тъй като и по време на многото „люти” местни избори, през които преминаха, дори и намек не дадоха за нередности с автобусите. Което за сетен път доказва, че опозицията в България не е това, което е. Ако беше, днес корупцията щеше да бъде много по-малка.

Мнозина днес прогнозират края на Гуцанов като политик. Само че не бива да се забравя, че той има много медийни приятели. А ако някой още не е разбрал, медиите решават всичко. Ако един ден ловецът на медузи – вътрешният министър Цветанов, стане президент, то отново ще е единствено и само заради медиите.

А както вече казахме, хората харесват Гуцанов. Митинги правят, вярват в независимостта на българския съд, готови са под клетва да заявят, че той е един прекрасен политик и мъдър стопански ръководител. Един вид имаме гражданско общество и то категорично е на страната на общинаря. С мощни възгласи и плакати го подкрепят будни обикновени хора, както и с мълчанието си необикновени. Интересното предстои.