Отдавна не бях пътувал с автобус. Причините да пропускам това „удоволствие” са много, както и другите, които този път ме принудиха да си го припомня. Обикновена градска линия, преминаваща през сърцето на Варна, през разнебитените й улици, покрай странно противоречащите си фасади – едни чистички и прясно боядисани, други сврени от неудобство зад богатите съседи. По булевардите, кърпени сякаш за пачуърк от художник с бедно въображение. Седалките – проскубани (дали може да се очаква друго при автобус втора ръка? Сигурно да, но някъде в друго измерение), контрольорката изнервена, по радиото се изказваше някакъв познат политически глас, а в същото време един човечец се опитваше да говори от екранчето в предната част на возилото. Бяха му взели звука, не разбрах какво казва, само някак си нелепо накрая излезе надпис с банкови сметки, на които някой би трябвало да прати пари.

Забравих да уточня – автобусът беше и препълнен, както обикновено по това време на деня. Но не всичко това ме ужаси – нито задръстванията, нито друсането, нито потта и душният полъх на нетърпима смес от парфюми. Шокиращи бяха лицата – сърдити, гневни, със стиснати устни, обидени на всичко наоколо.

То пък на кое ли да се зарадват? Заплатите са близо до дъното на Европа, за пенсиите – за тях или добро, или нищо; плашат ни, че съвсем скоро и лекарства ще си носим в болниците, ако въобще стигнем дотам.

За всичко останало, което не ни харесва, Бате Бойко ни напомня, че не сме протестирали, когато трябвало – сиреч, преди Неговата ера. А неговите намерения са прекрасни – както писа „Тайм”, целта му е да изчисти България. Верно на друг викаха мистър Клийн, но в очите на авторката Вивиен Уолт майсторът на разчистването на нашенските Авгиеви обори, същи Херкулес на нашето време, не е друг, а премиерът Борисов. Тя твърди, че сме го наричали още Батман – „от времето, когато Борисов беше кмет на София и редовно се появяваше на сцени на престъпления с традиционно черното си облекло”. Простено да й е – сегашният премиер се явяваше на тези места в битието си не на кмет, а на главен секретар на МВР, но това е дребен детайл в очите на колегите анализатори от чужбина. Важното е, че „откакто встъпи в длъжност, той започна масирана борба с корупцията в държавната администрация и съдебната система”, отбелязва „Тайм”.

Той е не само борец, но и пръв помощник на науката и образованието, макар че на мен ми се струва, че и в тази сфера играе на „доброто ченге – лошото ченге” със Симеон Дянков в поддържащата роля. Ха обяви финансовият министър, че ще резне бюджета на Софийския университет, ха се яви шефът му при проф. Иван Илчев на академичен съвет. И всичко идва по местата си!

Ето, ректорът на Алма матер още при първата височайша среща обеща здрави антикризисни мерки. Сред тях са оптимизиране на администрацията (ще рече – съкращения, което е правилно) и „рязко намаляване на факултетите, които не са финансово печеливши”. Мъка ми е, читателю, че и аз съм завършил този университет... сън не ме хваща кои ли ще са непечелившите факултети. Едва ли ще е юридическият, нищо че оттам излизат едни от най-недолюбваните кадри за правителството. Не вярвам да е и стопанският – все пак икономика има да развиваме, няма да седим все на опашката на Европа я! Обаче ако ми резнат факултета по журналистика, ще е доста тъжно. Във Варна такава специалност вече няма, трябва и в София да я закрият, челен опит е това. Какво печеливше има в журналята? Даже по-добре, колкото по-глупави и необразовани, толкова по-послушни...

Нейсе, да говорим за друго. Европата ни се разсърди, че не сме забранили тютюнопушенето повсеместно. Анкета на Евробарометър показала, че сме на едно от първите места по този порок. 39 процента сме били пушачите, от които 49 на сто от мъжете и 30 на сто от жените. Пред нас са гърците с 42 процента. Ако има връзка между вредните навици в бита и в икономиката, жална ни майка, по пътя на елините сме тръгнали. Но пък четох, че сме им пратили джебчийки – в Атина пипнаха балканска банда, в която имало три българки, останалите били румънци. От желание за политкоректност гръцката агенция, съобщила новината, не уточнява етническия произход на майсторките на ловките пръсти. Или пък, за да ни каже: „Я се вижте какви сте?!”
Виждаме се – пътуваме в претъпкания разнебитен автобус, уж обещаха от „Градски транпорт” да го сменят, ама не му се вижда краят. Намесиха се едни „Медузи”, едни мекотели, настана една битка с корупцията и престъпността, Варна всеки ден е сред водещите новини на страната. Нищо, че тези дни пуснаха вече бившия председател на Общинския съвет в домашен арест и той вече заяви по медиите, че за 2 (два!) месеца изобщо не са го разпитвали. Дали пък всичко знаят предварително и затова, както онзи софийски прокурор, са готови да викнат: „Лягай долу, ти си престъпник!”

Но пък, от друга страна, сам шефът на ЦРУ дойде на крака да се срещне с нашия премиер, и както после стана ясно, е дал висока оценка за акцията „Октопод”. Неблагодарен народ сме това, българите. Близо две трети от нас определили положението като непоносимо, съобщиха за проучването си от „Отворено общество”. Състоянието ни се било влошило, чувствали сме се засегнати от кризата.

Я по-позитивно гледайте на нещата, моля! Кога ли не сме били в криза всъщност? По-рано имаше киша, суша и международно положение, сега има всичко останало, но не и ред в държавата, колкото и да се опитва международното положение да ни вкара в пътя. Това – по макрорамките, дето все ги мъдрят по висините и все не могат да ги нагласят.

Що се отнася до малката правда, тя никога не е представлявала ничий интерес, освен на самия си носител. Ще ви кажа за себе си, а вие преценете – не успях да видя приказната регата във Варна, защото „по технически причини” ми беше доста сложно да се придвижа дотам. За лятото ми обещават повишена достъпност на плажовете. Това всъщност е най-доброто, което може да ми се случи. Нали съм един обикновен софиянец и толкова много обичам морето...