Няколко общини и държавата смятат да стимулират чужд нискотарифен авиопревозвач, като му плащат незаетите места при полети до тях. Става дума за Пловдив, Асеновград, Чепеларе и Хисаря, които по този начин ще финансират ирландската "Райън еър", която скоро стартира полети у нас.

Целта е компанията да пътува до тези не много интересни за авиопревозвачите райони. Покриваш й загубите, тя - идва. Идеята е общините да привличат чужденци, а и да бъдат рекламирани като туристически дестинации. Полза би следвало да има и за българите, тъй като нискотарифните компании возят на доста приемлива цена.

Реакцията на пресата, а и на бранша, бе еднозначна: лобизъм, а от там и съмнения за корупция. Не може държавата да помага на определена фирма, защото нарушава свободната конкуренция и така противоречи на либералните директиви на ЕС. За директивите вероятно е така, макар за тях, както сочи опитът, е важно не какво гласят, а кой ги прилага.

Нека оставим конкретния казус.

Въпросът е принципен – би ли следвало държавата да помага по този начин на общини, отрасъл (туризъм), като това води до преференции за определена фирма и намеса в свободния пазар? Или да си трае?
Може, дори трябва. Стига да няма корупция, но корупцията не зависи от държавната помощ. Премиите, които си раздадоха висши банкери в САЩ в началото на финансовата криза, доказват това. Казусът е политически – да се намесва държавата, или не.

По принцип добронамерената държавна грижа винаги следва да бъде в общ интерес и специално за по-слабите. Всичко, което в световната и българска история и водело до всеобщи добри икономически и социални резултати, е следствие от някаква институционална намеса. Това са мита, вносни квоти, финансиране на заетост, регулация на прекомерно високите лихви. Някъде, като в Гърция, прекаляват с инструментите, но индустрията на определена държава например се стимулира единствено чрез държавна защита. Това се нарича протекционизъм и е в разрез с господстващата либерална доктрина.

Не се знае колко точно са защитниците на крайния либерализъм, но е ясно, че са най-гласовити и с трибуна за изразяване. И са на водещи властови позиции. Това е обяснимо, тъй като либерализмът отдавна не е теория от епохата на Адам Смит, а политика от и в името на силния. Той е в полза на притежателите на капитала, затова и го пропагандират. А овладели икономически позиции, успяват да лансират и удобни политически фигури. От какво се нуждаят големите бизнес играчи – от терен, на който да се вихрят и по-малка конкуренция от страна на слабите. Всяко мито, граница, данък, дори керемидка им пречи. Затова се стремят да ги ограничат или да ги няма. Не само в икономиката е така. От какво се нуждае Моуриньо – от калпави треньори, които да не могат да го надхитрят. Както и от слаби отбори и удобни правила, които ще правят „Интер” още по-силен.

Слабата локална икономика съответно води до евтина работна ръка, малки неконкурентни фирми, зависими от „големите”, както и допълнителни политически екстри – манипулируеми и управляеми народи. Кръгът се затваря със съдействието на платени пропагандатори, които в бедни страни като България лесно се намират. Но пълната свобода никога не е водела до нещо добро, а това се вижда и в духовната сфера, където властващите либерални ценности водят до същата съсипия. Това не е световна конспирация, а просто политика и бизнес.

Така и в нашия случай – ако има полети, повече хора ще отиват до въпросните общини. Туристите, които идват в България и без това са бедни, ниските тарифи вероятно ще ги заинтригуват. Живне ли туризма, тръгва всичко останало. Полетите се явяват като антикризисна мярка, но не срещу текущата криза, а срещу повсеместната, която тормози с години затънтената провинция България.

Естествено, че авиокомпанията трябва да бъде стимулирана, тъй като тя няма особени ползи да лети натам. А ако бъдат предложени подобни преференции на всички компании, ефектът ще е нулев, тъй като пазарът е малък и няма да стигне за всички. Всичко това е теория, но държавната намеса последните години бе отречена и теоретически. От което патим.

България непрекъснато живее в стопанска и социална криза. Всеки иска помощ от държавата и е прав. Всяко село, за да не опустее и да не останат само цигани в него, се нуждае от българи, училище, болница, фирми... Кой, ако не държавата, трябва да изкриви поне малко пазара, за да се постигне ефект, недостижим по пътя на частната печелба? Нима данъчните преференции, които се обещават на инвеститори, или заселването на хора в обезлюдени райони не са държавна намеса? Ако искаме „Нокиа” да инвестира у нас, а не в Румъния (хипотетично), как ще ги привлечем, след като като пазарът ни е три-четири пъти по-малък? Ами чрез държавни гаранции, преференции, евтини кредити, гарантирани печалби.. Все помощи, които непрекъснато хем искаме, хем отричаме.

Най-вероятно ирландската компания ще бъде отказана още в началото. И ще се чуди кой точно интерес защитаваме ние в България.