Много съм зъл тези дни.

Не стига, че парите не стигат, не стига, че еврото се срива, ами във Варна хванали кораб с цигари. Тяхното попадане в страната, тоест влиянието им върху икономиката на България, щяло да бъде като „удар от метеорит върху бюджета”. Ега ти икономиката, ако едни контрабандни цигари могат да я сринат! Да бяха ми оставили няколко стека поне да ги опитам, и без това от месеци насам се пробвам да намеря пътечка към контрабандистите, които (говори се) в София продавали на Женския пазар картончето за 2 лева. Но не – и този митнически „удар”, преди да бъде изцяло изяснен откъде ни дойде, послужи на първо място за раздаване на шамари между вицепремиерите на България.
Слушам как в понеделник сутринта вездесъщият Симеон Дянков намекна няколко пъти, че акцията била извършена съвсем без участието на МВР и че „по-важно било да се работи, вместо да се говори”. И още, че, който говорел повечко, значи не бил вършел работа. Директна атака към онзи, който вече има по-голям рейтинг в очите на болшинството от самия премиер! Г-н Дянков каза, че не го интересува ничий рейтинг, освен този на правителството и на премиера. Всъщност, напълно възможно е аз да не разбирам съвсем какво иска да каже господин вицепремиерът, все пак той е работил в Световната банка, бил е там вътрешен човек, така да се каже. А към казаното от такива хора трябва да се отнасяме с внимание. Например още преди няколко месеца

нобеловият лауреат Джозеф Стиглиц предсказа неминуем колапс на еврото,

ако Европа не предприеме кардинални реформи. По-рано пък предупреди Америка, че може да станем свидетели на края на долара.

А скоро след като се раздели с поста си на старши вицепрезиден и главен икономист на Световната банка, Стиглиц стана основен опонент на нейната стратегия. Детайлно обясняваше какво всъщност представлява тъй наречената стратегия за подкрепа. Това са стратегии за подкрепа на бедните страни, формирани след провеждане на квалифицирани експертизи на място. Според вътрешния човек Стиглиц обаче, банковата „експертиза” се ограничава до непосредствена инспекция на местния петзвезден хотел. Тя плавно преминава в срещи с просещия местен министър на финансите, на когото се предлага „споразумение за реструктуриране”, напълно готово да бъде подписано. Според Стиглиц, без значение за коя страна става дума, на министъра се предлага една и съща програма от четири стъпки.
И сега внимавайте, защо част от този филм вече сме го гледали.

Първа стъпка – приватизация.

В свои интервюта Стиглиц разказва, че немалко политици, вместо да се съпротивяват на разпродажбата на държавни индустриални обекти, с препоръките на Световната банка са заглушавали местните критици и с блясък в очите предлагали за продан своите национални компании – електро- и водоснабдителни дружества например. Или авиокомпании, без значение. „Трябваше да видите очите им, които широко се отваряха при мисълта за възможните комисионни при сделките за милиарди долари”, споделя икономистът.

Стъпка две е либерализацията на пазара на капитали

Теоретично това би трябвало да даде възможност на инвестиционния капитал да влиза и излиза в страната. Факт е, че парите по-скоро излизат, като в Индонезия и Бразилия. Стиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Наличието им завърта сделките с недвижими имоти и валута, но при първите признаци на някакво затруднение те отлитат обратно. Националните резерви могат да се изчерпят за броени дни.
В този момент, по думите на финансиста, МВФ принуждава съответната държава да предприеме

стъпка номер три – да въведе пазарни цени

Забавен термин да се обозначи скокът на цените на храните, водата, битовата газ, тока... Всичко това съвсем предсказуемо води до стъпка номер три и половина, която Стиглиц нарича МВФ-метеж. Тоест – изблик на недоволство, демонстрации, протести, които водят до ново бягство на капиталите и срив на правителствата. Този икономически пожар има и светла страна – за чужденците, които могат да изкупят имуществото на фалиралите на безценица. Впечатляващо е, че обикновено победители след подобен пожар са западните банки.

Ето ви и четвъртата стъпка – свободната търговия

Тази свободна търговия, разбира се – по правилата на Световната търговска организация и Световната банка, Джоузеф Стиглиц сравнява с Опиумните войни – те също са се водели за „отваряне на пазарите”. Всичко това може да ви звучи доста потискащо, но носителят на Нобелова награда отиде и по-надалеч. Той написа книга за сегашната световна криза. Да, да – същата, която доскоро ни убеждаваха, че може да ни заобиколи. Чета тези дни, че с начини за разрешаването й са се заели и видни астролози и кабалисти. Един от тях щял да води курсове и във Варна, както и да раздава лични решения на проблемите, срещу скромната сума от около 200 лв. На човек. Но да не се отвличаме от темата.
В своята книга „Свободно падане”, която наскоро излезе и у нас, Джоузеф Стиглиц е категоричен: „Системата, която се провали така злощастно, не се е самосъздала. Тя беше създадена.” Анализирайки ситуацията, довела до трус на международната монетарна и финансова система, Стиглиц стига до извода, че „дефектите на нашата икономика са отражение на по-дълбоките проблеми на нашето общество”. Нещо повече – „Не съществува научна основа за презумпцията, че пазарите са ефективни”.

Тоест – вероятно има нужда и от планиране, и от държавно регулиране на икономиката? Кой може да каже какво ще се случи, ако махалото се люшне в обратната посока? Вече всъщност въобще не се учудвам, че в авторитетните западни университети изучават детайлно Маркс. Не че неговите решения и особено претворяването им впоследствие се оказаха полезни за обществото и също се провалиха злощастно.
А в същото време у нас ни занимават със забавни твърдения, че кризата е свършила още през април, обещават да не ни намаляват заплатите, както направили в Румъния, и да не се стига да сътресения по гръцки. Обещават ни, че ще дават пари за инфраструктура и ще се погрижат за бедните, както никой друг по-рано не го е правил. Засега малко затихна желанието да ни вкарат набързо в еврозоната, за която вече се говори, че може и да се разпадне... Тревожното е, че всичко това го казва човек, който е работил в групата по антикризисни политики на Световната банка – Симеон Дянков. И той – вътрешен човек.

А знаете ли каква е разликата между Дянков и Стиглиц? Единият е напуснал поради несъгласие с политиките на Световната банка. Другият дойде направо оттам да решава рисковата ситуация в България.
Не знам на какво мнение сте вие, но аз със сигурност вярвам повече на първия.

* Венцислав Петров има богата журналистическа биография. През последните 25 години е работил в столичните редакции на вестниците "Народна армия", "Подкрепа", "Стандарт", "Дума". След като идва да живее във Варна преди 13 години, първо е кореспондент на вестник "Дума", след това е зам.-главен редактор на варненското издание на "Стандарт", а по-късно - главен редактор  на вестник "Позвънете". Преди 6 години тежка болест затваря Венци у дома. Сега след дълго мълчание, той се връща към професията като колумнист на ВарнаУтре.бг.