Варненската опера няма пари да си плати тока, а на 15 юни Енергото може да й дръпне шалтера. Театралната трупа е в неплатен отпуск, на сценичните работници са им намалени заплатите. Ножът на безпаричието е опрял до кокала. Държавата, която държи дръжката му, се пробва да направи реформа. Така вместо да сложи упойка, още повече натиска ножа и е на път да отреже живо месо.

Това е образно казано актуалното състояние на операта и театъра у нас, включително и варненските. Нищо ново, криза е. Преобладава мнението, че финансовата нищета е прекрасно време да се извършват реформи. И изкуствата, също като другите дейности на бюджетна издръжка, биват прекопавани с голямата мотика. По-малко корени в градинката, по-малко проблеми.

В същото време правителството и министърът на културата Вежди Рашидов тръгнаха да градят мега музеен комплекс на пъпа на София. Това огромно и лъскаво начинание струва засега 25 млн. лв., но с неминуемите актуализации и анекси ще се превърне в огромна яма за пари. Колко точно ще излезе на данъкоплатците не се знае. Може да се направи сметката обаче, че 44-те театъра в България биха живели година и повече с тези пари.

По принцип не е лошо да се строи, особено културни институции. Но дяволът винаги е заровен в подробностите. Мега музеят, т.нар Български Лувър, е неефективно и безсмислено начинание без икономическа и културна възвращаемост. Рашидов твърди, че туристите щели да направят пътека, да оставят пари и да богатеем. Смешно! Самият Рашидов не е Микеланжело, а културният туризъм се практикува от образовани хора. Те могат да се заинтригуват от неговото насосване (нали сам разясни преди време, че се е „насосал”), което биха направили безплатно като си пуснат телевизора. Но не и да влязат в Лувъра, който ще е чудо, подобно на Айфеловата кула на Златни пясъци.
В същото време културният министър си взе трети заместник. Който със заплата, секретарка, бензин и екстри ще коства месечно колкото са разходите на варненската опера за ток. Съвсем основателно изниква въпросът дали реформата и спестяванията се правят в интерес на културата? Или в неин, но без да се забравят други частни и корпоративни интереси?

Ако някой се пита защо тройната коалиция искаше чрез инвестициите в строителството да бори кризата, а и Бойко Борисов е на същото мнение, нека не се чуди. В строителството най-много се краде, там най-безотчетно изтичат държавни пари. Така например стана със социалния център на Масларова в Стара Загора. И съвсем основателно и резонно, без да пречим на културния прогрес, може да попитаме: Толкова ли е нужен Българският Лувър? Не е ли той пилеене на пари в трудни времена? Не може ли малкото държавни финанси да бъдат разпределяни по-далновидно и некорупционно, за да не се нанасят непоправими беди на съсловието и духовността?
Защото който например е гледал „Фауст” на варненския театър, знае, че трупата наистина твори духовност. Трудна и несмилаема за масовата публика, но нужна за всяко цивилизовано общество. А театър, в крайна сметка, трябва да има дори в Кърджали. Никой може да не влиза в него, но трябва да има сцена, на която се играе на български. Как хората да бъдат интегрирани културно и социално към България, да гледат театър вместо турски сапунки, ако те просто не съществуват там?

Държавните субсидии винаги предполагат корупция. Тя обаче, както се убеждаваме непрекъснато, вирее и в частни дейности. Може да бъде преборена със силно правораздаване, а не със затриване на цели сфери. Културните държави субсидират, макар често парите да отиват нахалост. Изкуството не е поточна линия, десет постановки могат да бъдат провал, но единадесетата да е шедьовър.
Субсидия за театър или за Вежди Рашидовия мол? Предпочитам първото. Точно защото е криза.