Възможността е заложена в чл. 230 на ДОПК, но досега НАП се е възползвала рядко от нея, основно в София. Нормата дава възможност претенциите на НАП да могат да се прехвърлят към трети лица, но дотам. Третите не могат да се възползват от факта, че и те са кредитори на следващи по веригата. Сега, с лавинообразното увеличаване на дълговете на компаниите към държавата, данъчни в цялата страна тръгват по веригата на задълженията.

НАП сама преценява дали да приложи мярката, основно в случаите, когато компанията длъжник няма достатъчно активи, за да покрие дълговете си, или когато данъчните преценят, че фирмата е жизнеспособна, а едно принудително събиране може да й навреди сериозно.

Повечето длъжници на НАП изтъкват като аргумент просрочия на техни контрагенти. За да бъде признато от НАП, вземането трябва да се докаже чрез влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от съответния длъжник. В същото време държавата, както и общините, са подсигурени с механизми да гарантират вземанията си и са най-защитеният длъжник. Частните компании са безпомощни, когато трябва да си търсят пари от министерствата или общините.

"Няма как те да бъдат накарани да плащат", коментира Борислав Минев, управител на фирмата за събиране на просрочени вземания. Неговото мнение споделиха и частни съдебни изпълнители. Те посочиха като несправедлива забраната за принудително изпълнение на исковете срещу министерствата и общините.

"Държавата в различните си форми е участник в стопанския оборот и следва да спазва същите правила като частните компании", коментираха представители от бранша.