Морската столица Варна е изправена пред парадоксална криза, след като стотици местни рибари, които си вадят прехраната в морето, се оказаха без нито едно законно пристане. Дългогодишното напрежение в сектора ескалира драстично с новината, че ползвателите на емблематичната лодкостоянка „Черно море“ в езерото трябва незабавно да я напуснат. В знак на несъгласие риболовният флот и браншовите сдружения блокираха Морска гара, решени да отстояват занаята си докрай. Протестиращите подготвиха и официален манифест до държавните институции с настояване за трайно и законно решение на проблема – искане, което е депозирано още преди три години, но до момента остава без какъвто и да е последващ резултат.

 

Гневът на морските вълци е насочен към местната власт и липсата на работеща инфраструктура, като рибарите дават за пример градове като Бяла и Бургас, където вече са изградени модерни рибарски пристанища. В същото време единственото варненско пристанище „Карантината“ редовно се затлачва, а капацитетът му е крайно недостатъчен за нуждите на региона. Местните хора подчертават, че не са богаташи, а инвентарът на лодките им изисква сигурно място за съхранение. Свилен Спиров, един от 56-те рибари от засегнатата 70-годишна лодкостоянка „Черно море“, е категоричен, че никой няма да напусне доброволно, и критикува чиновниците, че вземат решения за съдбата на хора, без самите те да могат да изкарат и един час в открито море.

 

Принудителното опразване на терена, който е държавна частна собственост, е следствие от решение на Върховния административен съд от 21 април 2026 г. Планираното за вчера премахване бе отложено от Областната управа единствено заради липсата на временен път за достъп до парцела, който предстои да бъде отдаден под наем чрез търг. Областният управител Марио Смърков заяви, че имотът е ползван незаконно с години без плащане на наеми, като в езерото, част от защитената зона „Натура 2000“, дори е изливан бетон. По думите му още преди три години на общината е било възложено да изготви специализирани подробни устройствени планове за узаконяване на пристаните и въпреки уверенията в края на 2025 г., че процедурите са в ход, реален резултат все още липсва. Смърков декларира готовност за диалог, но подчерта, че няма да допусне държавна собственост да се ползва от отделни организации за сметка на обществото.

 

От своя страна рибарите се чувстват приклети в чиновнически омагьосан кръг между държавната и местната власт. Николай Колев, председател на сдружение „Малка чайка“, обясни, че преговори са водили само с предишния кмет, тъй като с настоящия срещите се осъществяват изключително трудно. Те настояват единствено за определяне на законни места и регламентирани наеми, като подчертават, че са изрядни платци към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за риболовни билети и прегледи на лодките. Ситуацията става още по-тревожна, тъй като лодкостоянката на „Малка чайка“ също е пред ликвидация – теренът там е предоставен за бъдещ академичен спортен център, а рибарите вече са получили съобщения за ограничен достъп. Преди 12 години те вече преминаха през подобно прогонване, но се върнаха по местата на бащите си след спечелени съдебни дела. Сега протестиращите отново очакват багерите с горчивото предупреждение, че ако чиновническото безразличие продължи, Варна рискува да остане без своите рибари и без прясна морска риба.