Уморих се да следя сагата Бургас-Александруполис. През пролетта отчетохме три години, откакто с фанфари обявиха подписаното споразумение между Русия, България и Гърция за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари. Три години са разтегливо понятие в наше време, особено когато се намесят и фактори извън чисто технологичните. Аз лично скоро смятам да отбележа 15 години, откакто отразявах започващото „всеки момент” изграждане на тунела под Шипка. Този момент не дойде и до днес. Някъде в мъглата на междуправителствените споразумения потъна и вторият мост над Дунав. В друг случай пък геополитическите и икономически интереси бяха толкова сгъстени, че тръбопроводът Син поток бе построен при пълното игнориране на България. По формулата на тогавашния бос на „Газпром” Рем Вяхирев – „можем с вас, можем покрай вас, а можем и без вас”. Не се наемам да изчисля какви пари изгубихме от твърдоглавието си да кажем „не” на Русия. Фактите са налице – докато тогавашният министър на екологията Евдокия Манева заплашваше да съди „Газпром” в Европейския съд, турците се съгласиха на всички условия. До днес само печелят от това си решение.

Въобще има един особен момент във взаимоотношенията между българското правителство и Русия. Той изглежда чисто психологически, създаден някъде след Освобождението и основан на логиката «да се освободим от освободителите». В наше време именно желанието за независимост накара Жан Виденов да откаже предложението транзитните газопроводи от Русия да минават през нашата територия.

След това, в светлината на въжделенията за европейско бъдеще, всички български правителства се държаха като ощипани моми и или директно въртяха отрицателно глава на каквато и да е оферта от сибирската мечка, или елегантно се увъртаха от ясен отговор.

Модерна нотка в общуването внесе кабинетът на Бойко Борисов. Откак е премиер, генералът се опитва да заяви твърда позиция спрямо Русия, което отстрани изглежда до голяма степен комично. Особено като си спомним срещата с Путин, когото трудно някой може да изведе от равновесие (в буквален и преносен смисъл). Не бих казал, че Бойко излезе с чест от положението, като въобще не включвам в излагацията непознаването на дипломатическия протокол от наша страна. От стойката «няма пък да се съглася» няма печеливш изход и нашият министър-председател трябва да е усвоил този урок много преди да се заеме с управлението на държавата. Той, разбира се, вероятно има своите причина да казва не, само трябва да го прави малко по-координирано.

Тук е уместно да си припомним как се развиха отношенията по повод именно на петролопровода Бургас-Александруполис. На 11 юни Бойко Борисов в характерния си категоричен стил заяви, че България се отказва от изграждането му. Малко по-късно заместник външният министър Марин Райков и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков допълниха, че всъщност няма окончателно решение «за» или «против». В характера на Бойко не е да замита каквито и да са противоречия. «Още са млади, би трябвало, когато ги питат, без да знаят какво съм казал – да изчакат. Сигурен съм, че повече няма да грешат», отсече той. Няколко дни след това, сякаш нищо не е било, дипломат №1 на България Николай Младенов заяви, че решението за петролопровода Бургас-Александруполис щяло да се вземе на база на експертизата по Оценка на въздействието върху околната среда. Междувременно не стана ясно питал ли е той премиера какво да говори, или пак е заложил на самодейността. Въобще за нашия кариерист в дипломацията (пардон, дипломат от кариерата) са характерни авторитетни изказвания по най-разнообразни теми. Той допълни, че експертизата щяла да отнеме доста време. Явно, дотогава я камилата, я камиларят...

Нека видим как коментират българската икономическа политика в енергетиката от руска страна. «След смяната на властта България започна да се отнася много внимателно към проектите с Русия и да ги поставя под съмнение», коментира тези дни генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Експертът вижда логика в казуса с проекта Бургас-Александруполис – строителството на петролопровода се обезсмисля, ако има развитие по другия петролопровод - Самсун-Джейхан. Русия всъщност се замисли за изграждане на трансбалканския петролопровод преди три години, когато отношенията й с Турция бяха твърде сложни, и Истанбул използваше претоварените проливи Босфора и Дарданелите, за да притиска Москва, като ограничаваше броя на танкерите, превозващи руски петрол в този регион. Днес обаче ситуацията е различна. Турция вече се позиционира като един от основните енергийни партньори на Русия. Така петролопроводът Самсун-Джейхан става абсолютен конкурент на трансбалканския маршрут, тъй като и двете трасета имат една и съща роля – да пренасят петрол от Черно море към Средиземно.

«Нереално е да се обединят два проекта, които са в конкуренция помежду си, това беше една странна идея. България разбира, че идва краят на Бургас-Александруполис, и че трябва да излезе от този проект с гордо вдигната глава» - така Симонов обяснява изявлението на Бойко Борисов. Според руския експерт на Русия скоро ще се наложи официално да се откаже от този петролопровод, затова сега тя печели, тъй като не е инициатор за подобен ход.
Енергетиката открай време е висша форма на политиката, но с други цели. Предстои да видим какво печелим, като правим предсказуеми от партньорите или съперниците ходове.
А ако питате мен, по-добре да не пробваме какво ще се случи, ако руски петролни танкери тръгнат от Бургас през Черно море. Екологията също е важна, нали?