Тъй като природата на Албания е може би най-голямото й богатство, си заслужава да се проучат възможностите за пътувания извън населените места.

В страната вече се зараждат все повече компании с насоченост към планински туризъм, рафтинг и други дейности сред природата (виж линкове по-долу).

Една майска утрин потегляме към Брари, съседно възвишение на Дайти, в чието подножие се гнезди Тирана. След около 15 минути навлизаме в пресечена местност по каменлив път, водещ до кариера. Катерим се докъдето е възможно, спираме и продължаваме пеш по "стария път за Дебър". Всеки път се изненадвам колко малки са всъщност разстоянията на Балканите в сравнение с времето, което отнема да се добереш донякъде. По асфалтирания път Тирана - Дебър, Северна Албания (намиращ се до границата с Македония, срещу македонския град Дебър) е около 200 км, близо 4 часа път с кола. Старият  път, разбирай „разширената козя пътека” върви пряко през планината и е

само 80 км, които хората преди 60 години са изминавали пеш за един ден

Това било основната артерия за доставки на продоволствия и търговия на стоки между двете населени места.
Поемаме по него с цел да извървим не повече от 7-8 км и да се върнем – общо 4 часа време. Денят е слънчев и горещ. Долу се вие река Тирана (а в центъра на града Тирана тече река Лана). Над нас се чуват звънчета на стадо кози и от време на време виждаме козар да припка пъргаво по чукарите в най-високата част. Водачите ни казват, че бил над 65-годишен. На места си личи стара настилка от едри дялани камъни, изгладени от водата и времето, а там, където най-често стъпвали коне и магарета, са издълбани следи от подковите им. Водачът ни разказва, че зимно време, за да не залепват подковите за леда, хората мятали черги пред конете по заледените места.

Магарето смятали за най-добрия пътен инженер –

пускали го да минава първо, за да намира най-лесния път, защото било мързеливо. По този повод се замислих колко много поговорки имаме свързани с магарето – „на две магарета слама не може да раздели”, „като магаре на мост”, „не си оставя магарето в калта”. Явно магарето е дълбоко свързано с бита на балканските народи.
Навсякъде има ронещи се камъни и на места пътеката изтънява доста. Мисля си колко сме изнежени от удобствата на днешната цивилизация и как само допреди 60-70 години този път е бил единствената връзка и се е ползвал активно. В днешно време това е царството на пъдарите и от време на време, на новоизлюпени планинари като нас днес.
Гледките са чудни. Всеки път като поспрем, за да поемем дъх и да се огледаме, наоколо се разкрива нов кръгозор, недостъпен по друг начин освен пеша. След около час напълно забравям, че е делничен ден, че само на десетина километра е Тирана, където кипи прашно, задушливо, безразборно, шумно ежедневие. Чувстваме се напълно откъснати от човешката цивилизация. Цари пълна тишина, подухва лек бриз. Чукарите са стръмни и на места опасни, колкото да ти припомнят колко сме дребни пред природната стихия.

Над нас козарят е кацнал на една скала и ни помахва приятелски, той се е слял с природата. Долу в ниското наблюдаваме багер, който рине речни камъни от реката и коментираме нелегалната му дейност, далеч от хорските погледи. Коментираме замърсяването на околната среда и равновесието в природата. Водачът ни разказва  

уж истинска история за растение което срязвало камък и метал,

за костенурките, които го намирали, и за пладнешките разбойници, които дебнели костенурките да ги насочат към растението, за да прерязват с него катинари; как според пътеписите на Идит Дъръм (британска пътешественичка, пребродила Албания в началото на миналия век) конете, преминали през място, където виреело това растени, се връщали без подковите си. След още катерене, задъхани и обезводнени, стигаме до крайната точка на похода – едно дърво, под сянката на което сядаме да се освежим с ядки и сушени плодове и да починем преди връщането. Изминали сме само 1/5 от пътя до Дебър. Правим още снимки и потегляме обратно към колата. След още час и половина сме там, изморени и прегрели, с предчувствие за сериозна мускулна треска, но доволни от съприкосновението с дивата природа на Албания, която никога не е по-далеч от 5 км зад завоя, кажи-речи  в пределите на града.

Известни компании които организират планински туризъм са: Outdoor Albania (www.outdooralbania.com), High Albania Mountain club и други.

{gallery}Story/2010-06-25-Albania{/gallery}