България бе залята от невиждана досега вълна тежка музика! Националният стадион "Васил Левски" се превърна в арена на метъла по време на фестивала Sonisphere!

Не зная как да опиша това, което се случи преди броени дни... На едно място бяха събрани световноизвестни имена от рока и метъла. И то къде? В България!

Ние се превърнахме в домакини на един от най-силните фестивали за тежка музика на планетата. А преди години само можехме да си мечтаем за нещо подобно. За два дни на националния стадион в София се изсипаха имена, като : Metallica, Rammstein, Slayer, Alice in Chains и Manowar. Какво по-голямо удоволствие за търсачите на силни усещания и екстремна музика?

Знаете ли, нещо в България се е променило и откъм концерти  през последните години. С времето се превърнахме в една от любимите дестинации на повечето тежки групи. Те вече са сигурни, че всеки път, когато дойдат, ще напълнят зали и стадиони. Е, този фестивал беше най-доброто доказателство. И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някога ще бъда свидетел на такива концерти дни, след като самите крале на рока - AC/DC запалиха динамита сред феновете!

Нека обаче, преди да разкажа за самото събитие да вметна и няколко думи за организацията. Трябва да призная, че влизането и излизането от стадиона на над 35 000 души беше сравнително добре организирано. Нямаше големи опашки, нито на входа, нито на изхода след концертите. Може би беше нелогично това, че човек не можеше да влезе само с билет, а трябваше да мине през дадени пунктове и да му сложат гривна, която не трябва да сваля до края на фестивала (ако има билет за два дни). Съображенията бяха да няма фалшиви билети и гратисчии, но все пак... Хората, които се занимаваха с организацията бяха доброволци. И трябва да призная, че всички, на които попаднах бяха много любезни и желаещи да помогнат. Едно голямо "Браво!" на тези хора. Така и двата дни за по-малко от десет минути успяхме да влезем на стадиона и да се чувстваме в свои води.

Двата дни се отличаваха изключително много по заряд, по музиката, която звучеше и до голяма степен по фенската маса, която присъстваше на концертите.

ДЕН ПЪРВИ :

Това беше денят, в който българският фен остана в световната история на рока и метъла. На сцената щяха да се качат светилата на траш метъла или с други думи - The big four! Голямата четворка беше представена от Anthrax, Megadeath, Slayer и Metallica! Уникалното беше, че тези групи свирят от дълги години, но никога до този фестивал не бяха свирили на една сцена. Това обаче го видяха фенове от цяла Европа, защото фестивалът не се проведе само в България. Но кое беше уникалното? Ами това, че тези хора бяха избрали точно България за място, където да запишат общото си DVD ! Също така бяха избрали точно България за нещо, което се случи за първи път в цял свят: предаването на концерта в над 800 киносалона по цял свят! Кой би си и мечтал за подобно нещо?! Хората от Южна Америка до Европа гледаха голямата четворка точно в България! И това, ако не е признание за нашенския фен, не зная какво друго би могло да бъде!

Първи на сцената излязоха българите от BASTARDOLOMEY. Те бяха съпорт на голямата четворка и се справиха много добре. Трябва да признаем, че наистина успяха да подгреят множеството от хора. Изпълниха добри авторски песни и много напомниха на Metallica, което си беше възможно най-доброто решение за вечерта.

Около 16:15 на сцената излязоха музикантите от Anthrax. Интересното е, че дори подраниха с половин час. Така голяма част от стадиона все още не се беше напълнила, но това далеч не попречи на  Belladonna и компания да забият здраво. Трябва да отбележа и това, че докато те свиреха навън грееше ослепително слънце (сякаш си го бяха поръчали). Антракс започнаха с ударното парче "Caught in a Mosh", което накара хилядите да се накефят максимално. Музикантите изглеждаха в абсолютен възторг, че са на сцена пред нашата публика, която за пореден път се доказа, като една от най-добрите. Belladonna демонстрира завидна енергия, като притичваше по сцената през целия сет. Шоуто тепърва започваше!

В един момент вокалистът на Антракс сложи на главата си индианска корона, което ознаменува и началото на "Indians". Песен, която очевидно беше любима на мнозина. Също така по средата на песента бяха вписани други две песни : "Heaven and Hell" и "The Man on the Silver Mountain".Това беше своеобразно отдаване на почит към Dio, който почина през май след дългогодишна борба с рака. Така след около 40-минутно шоу под лъчите на слънцето, Антракс благодариха на феновете и слязоха от сцената.

Около 17:45 на сцената се качиха следващите виновници за доброто настроение на тълпата, която преждевременно се беше удвоила.

Dave Mustaine излиза на сцената и ние, като фенове полудяваме. Началото бива дадено с "Holy Wars", която е любима на много фенове. Важно е да отбележа, че в мига, в който започва забиването на Megadeath, над нас феновете започва да се излива проливен дъжд, който около втората песен премина в град. Може би това до някаква степен засенчи иначе смазващите трашъри на сцената. Целият народ тръгна да си вади дъждобрани и да се преоблича, докато те свиреха, но какво пък. Кой ли е очаквал такъв юни изобщо ? Това, разбира се, не успя да помрачи настроението и хиляди гърла показват на Dave, David и компания, че са добре дошли в България.

А впрочем David Ellefson наскоро се завърна в групата и ние се надяваме, че впечатлението, което българските фенове му оставиха ще го държи дълго време.Така сет листа продължава с песни, като "Wake up Dead" и "Headcrusher". За радост на присъстващите на стадиона, Megadeath преминаха през цялото си творчество и не вярвам да има техни фенове, които да са останали недоволни. Как може да говорим изобщо за недоволство, след като малко по-късно станахме свидетели и слушатели на "A Tout Le Monde" ?

Dave  Mustaine, впрочем, е известен с това, че е натрупал толкова омраза в себе си, че дори пее през зъби. Това може да бъде абсолютно потвърдено, след като го видяхме и на живо в този ден. Истината е, че споменатото е част от чара на групата и може би без това, щеше да им липсва нещо.

И така стигаме до същинската кулминация на представлението на Megadeath. Както всички знаем тя се нарича "Symphony Of Destruction". Абсолютната класика, която дори хора, които не слушат такава музика познават. Тълпата припява заедно с главния риф. Епична песен, епична публика, епичен Dave! Песен по-късно Megadeath слизат от сцената с лаконичното "Thank you.". О, да! Дейв наистина не е от разговорливите типове, но това, което прави с китарата си ще остане през годините ... В това сме сигурни.

Макар че дъждът и градушката са спрели, небето продължава да бъде мрачно. Точно като за порция Slayer. За голяма радост, обаче не заваля, но Slayer се показаха около 19:15.

Tom Araya и компания излизат под бурните възгласи на тълпата. Те също не идват за първи път в България, но сега наистина е специално. Аз лично присъствах на предишния им концерт в Каварна на фестивала Thrash Till Death и се получи един много силен концерт. Трябва да отбележа, че този път групата идваше с много по-силен сет лист от миналия път. Дори си мисля, че е жалко, че това не беше техен самостоятелен концерт, за да ги слушаме повече. Този път в листата присъстваха и бавни тежки парчета като South of Heaven и Dead Skin Mask. Това явно се хареса много и на останалите фенове.

И така .... небето беше мрачно и кръв започна да се лее! Къде преносно, къде буквално SLAYER разбиха ледовете с World Painted Blood от новия албум. Песен, която има наистина брутален (буквално) клип. Редиците метълисти се бяха сгъстили и дори на моменти избухваше mosh pit (пого). Личеше си, че много хора идват преди всичко за Слейър.

И ето я втората песен - "Jihad" , която предпоставя към здраво мятане на коси и разбиване на любимите рифове на Kerry King. Наоколо хората подивяват, но все пак не е толкова агресивно, колкото беше на първия им концерт, защото там имаше само няколко хиляди човека, а на националния стадион присъстват над 40 000. Пространството е много ограничено за бойни действия по терена, но пък на сцената се разразява цяла война с третата песен "War Ensemble". След нейните полудяващи бързи рифове ставаме свидетели на Hate Worldwide. А след нея ни очаква една вметка към Аушвиц, направена от Slayer чрез любимата на мнозина "Angel of Death". Емблематична песен за хиляди, няма място за спор и съмнение.    Викове "Слейър!Слейър!Слейър!" заливат стадиона, небето става още по-мрачно и по-мрачно, а Tom Araya с усмивка ни удря със следващата ударна вълна наречена Dead Skin Mask.

Тежките бавни рифове ни разбиват тотално и съм сигурен, че всеки си мисли: „Няма как да направят по-добър избор на песни!”. Следват други култови парчета, като "Desciple" и "South of Heaven". Бога ми, на последната песен усещам напрежението във въздуха. Всички предусещат, че ще се случи неизбежното и ... да, то става факт. Рифът от "Raining blood" ни пробожда и публиката полудява. Червените светлини от прожекторите по сцената допълват атмосферата. Сякаш Слейър са сътворили един "Ад" на Земята и ние сме част от него. След "Валящата кръв" ни благодарят за фенската подкрепа и слизат от сцената. Аз се чудя как е възможно да свирят само един час.

И така стигаме до същинската кулминация на вечерта, за която обаче трябваше да почакаме около час. Трябва да отбележа, че до този момент на стадиона имаше доста празни места. Особено задните сектори и трибуни бяха наистина разредени.

Е, пет минути преди Metallica да излязат на сцената, аз отново се огледах. Всичко беше пълно. От-до. Хората искаха Metallica и след минути разбрахме, че Metallica искаха точно тези хора! Групата ни искаше за да бъдем част от DVD-то, което снимат заедно с останалите три големи групи. Искаха ни и за да бъдем част от най-големия и важен концерт от фестивала, част от който бяха и те. Искаха да покажат българския фен по стотиците кино салони, където излъчваха концерта. И ето: часът става 21:15 и на огромните екрани се прожектира сцена от Сержо Леоне "Добрият, Лошият и Злият".

Десетки хиляди гърла припяват на "The Ecstasy of Gold", но всички знаят какво значи това. Всички тръпнат в очакване на Metallica. И така започна най-епичният концерт от цялото им турне ... с "Creeping death". Ето го първо Lars Ulrich  зад барабаните.   Тълпата обезумява.

Аз самият, макар и да не съм голям фен на Metallica се чувствам, като част от всичко, което се случва. И как може да бъде иначе ? Всички виждаме с какъв плам свирят те и как очевидно се радват да бъдат при нас отново. И ето я втората песен "For Whom the Bell Tolls".Тежките ритми на китарата и "камбаненият" звън за цялото това множество. О, Metallica доказват, че не напразно са хедлайнъри на първия фестивален ден. Следва и друга любима моя песен "Harvester of Sorrow". Не мога да опиша какво е да чуеш тези рифове на живо и то от самия Хетфийлд! Минути, след като е започнала Harvester of Sorrow се слива с баладата "Fade to Black" , в която Джеймс Хетфийлд хваща акустичната китара и в един момент ни пита "Do you feel it ? " . Отговорът е безкомпромисен. Над 40 000 гърла викат, като един. Наистина уникално чувство и уникална гледка. Следват други класики, като Cyanide и Sad But True, на които ние припяваме и очевидно се получава едно абсолютно разбиране между публиката и Металика. Движенията на групата биват следени от десетките хиляди, а Хетфийлд и компания знаят как да се справят с това. Знаят какво да направят и кога да го направят.

Те са абсолютните господари на сцената. Зазвучават и други метъл-епоси, като "One" и "Master of Puppets". Така шоуто преминава към своя край. Всички осъзнават, че не остава толкова много, но знаят, че ги чакат най-важните песни.

И ето ... синя светлина облива сцената. Хората полудяват, чувайки акустичната китара, ознаменувала началото на "Nothing else Matters". Песен, която се знае наизуст от всички. Абсолютно задължително. Цялата публика вдига ръцете си : кой със запалка в ръка, кой с телефон. И така Metallica и българските фенове стават "Едно". На моменти дори пубилката заглушаваше Хетфийлд. Хиляди са очаквали този момент за да се включат в изпълнението на музикантите. Хиляди са мечтали за точно този момент ... и го получават.

В края на песента камерите фокусират върху перцето използвано от Хетфийлд: на него има емблема на всяка една от бандите от голямата четворка. Дори и перцата са уникални тази вечер.След бурните аплодисметни редовно съпътстващи точно този химн на баладите следва друга ударна и любима на мнозина песен "Enter Sandman". Рифовете отново са смазващи. След нея Metallica за кратко се прибират зад сцената под бурните викове на тълпите рок и метъл фенове.

Минутка по-късно те излизат, обявяват и доказват, че това наистина е една специална вечер.     Хетфийлд и компания канят на сцената останалите музиканти от голямата четворка. Нещо, което не се е случвало никога. Тези групи не просто свириха на една сцена една след друга, но накрая и направиха общо изпълнение. Така Антракс и Мегадет излизат при колегите си, а Слейър, незнайно защо биват представени единствено от Дейв Ломбардо. Това ще остане загадка, но всичко останало беше кристално чисто. Ние българите бяхме част от нещо нечувано. Джеймс Хетфийлд обяви и името на песента. Тя е кавър на DIAMOND HEAD и се казва "Am I Evil? " .

Ах, колко подходяща песен за да я изсвирят тези големи имена! Публиката сякаш вече доизгаряше последните си сили след дълъг ден на стадиона, но се раздаде до последно. След песента последваха прегръдки между членовете на различните групи и един своеобразен купон. А след като на сцената останаха единствено Металика началото на края беше поставено с "Hit The Lights" и беше ознаменувано със "Seek & Destroy". Под бурните викове и аплодисменти на тълпата, Хетфийлд и компания останаха още няколко минути на сцената, сбогувайки се с верните си фенове.

А минути след това, когато огромните светлини на стадиона осветиха всичко, никой не знаеше къде се намира. Голямата четворка ни беше отвяла. Бяхме участници в нещо нечувано и уникално. Зрители по цял свят бяха видяли българските фенове. По стадиона се отчитаха и знамената на Сърбия, Македония и Дания. Хора от цял свят бяха дошли, за да бъдат част от това. Не мисля, че някой от присъстващите би могъл някога да забрави тичащия по сцената Беладона, пеещия през зъби Мъстейн, довелия до абсолютно разрушение Арайа или господаря на вечерта Хетфийлд.

Тази вечер остана в историята. Ние, като участници в нея също останахме там. Metallica и компания доказаха, че въпреки летящото време, всичко си остава същото и те са богове на сцената.

(следва продължение)