Всичко от ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ:
Ден втори на екстремния фестивал Sonisphere ни предложи мечтаните от нас RAMMSTEIN и още големи имена!
След като първия ден на рок феста ни заля с ударна вълна траш, която щяхме да помним дълго време, всички фенове останахме в очакване на следващия ден, изпълнен с концерти. А той се очертаваше също толкова епичен, колкото беше и първия. На сцената щяха да излязат по ред на номерата : Skre4, Stone Sour, Alice in Chains, Manowar и RAMMSTEIN. Да, това беше големият ден за всички фенове на немската машина! Сбъдната мечта на мнозина, сред които без съмнение съм и аз.
За да се опитам да предам правилно всяка капка емоция, която човек може да изпита виждайки имена, с които е минало детството му навярно трябва да започна с една предистория. Спомням си как преди време, когато бяхме ученици още в началното училище с приятели си записвахме дискове с RIPнати албуми един на друг. Вярно е, че това не беше от най-правилните неща, но го разбрахме чак впоследствие. На дисковете с маркер се надписваше името на групата и албума й и така всеки имаше у тях по няколко десетки диска с музика. Тогава, преди десетина години беше трудно дори да си представиш, че някой ден можеш да видиш любимите си групи на живо и то тук в България. Тези, които вече преживяваха своя залез не идваха, а какво оставаше за тези, които бяха на върха. Е, аз си спомням как, като по-млади се събирахме вкъщи и си пускахме Рамщайн, Слипнот или някоя друга група. Просто това беше нашето време. Във всеки диск имаше по една най-"яка" песен и ние я знаехме наизуст, а иначе дори не знаехме имената на повечето други песни. Както имаше поколение, което е израстнало с Металика и групите от първия ден, така ние бяхме поколението на 90те, които имаха за кумири Тил Линдеман, Кори Тейлър и Джонатан Дейвис. Гледахме по компютърните зали изпълнения на живо на същите тези кумири и си казвахме "Ей, ще бъде уникално, ако някой ден дойдат в България", но изричахме и истината, която тогава звучеше така "Но за жалост те няма да дойдат ..".На моменти мисълта за това навяваше тъжни мисли, на моменти дори си носеше един определен чар, но това, което е общо между тези моменти е, че .... те свършиха. Необратимо нашите години се нижат една след друга и необратимо България се превърна в място, където идват и "Най-големите".
И така, да се върнем към самия концертен ден. Времето беше мрачно, по всичко личеше, че ще вали дъжд и ще духа силен вятър, но това не спираше тълпите, които се събираха пред стадиона, за да влязат. Първи на сцената излязоха българите от Skre4. В интерес на истината не съм сигурен до колко те се връзваха към концепцията на фестивала (колкото и да е трудно да говорим за такава през втория ден, където имаше от гръндж до хеви метъл). Преди година тези момчета са се вписали идеално, като съпорт на Limp Bizkit, но на Sonisphere нещо не се получи. След като изпълниха няколко песни с цел да подгреят тълпата се прибраха и приготовленията за първата голяма група за втория ден започнаха.
А втората група бяха не кои да е, а Stone Sour: американци, чийто вокалист е известен с това, че пее и в Slipknot. Членовете на групата бяха облечени доста интересно, като за метъл концерт. Кори Тейлър беше костюмиран и очевидно доста му отиваше. Особено, като прибавим вече подстриганата му дълга коса, която липсваше. Китаристът им пък беше с фланелка на Manowar (които щяха да се покажат на сцената малко по-късно). Така около 16:40 началото бе дадено! Stone Sour бяха огънят, който бе нужен за да се запали фитила, чието изгаряне се очакваше по-късно вечерта при появата на Рамщайн. Първите две песни, изсвирени от групата "Mission Statement" и "Reborn" показаха, че макар и да не са хедлайнъри и една от основните групи на фестивала те все пак са обичани от много български фенове. Кори Тейлър очевидно оцени това, сподели, че присъстваме на най-доброто им шоу от цялото турне и обеща да върне групата в България. Не чуваме това за първи път, но винаги, когато някой музикант го каже, да признаем: става ни приятно. Следва огнена доза "The Bitter End", на която всички фенове полудяват и достигаме до лиричното отклонение "Through Glass".Все още незапълнилият се стадион дава едно рамо на фронтмена на Stone Sour и Slipknot и запява редом с него. При следващите "Get Inside" и "Hell & Consequences" голямо множество подскача, вдига ръце и какво ли не още, като знак, че американските музиканти са си свършили работата идеално. Краят на тяхното представяне идва с "30/30-150", която е любима на мнозина. След нея Кори отново благодари на публиката и обещава, че ще види българските фенове възможно най-скоро.
Stone Sour си тръгват от сцената, за да я отстъпят на Alice in Chains - също група, която сме слушали през много безсънни нощи. Техните балади, ах, техните балади... Някои дори слагат Alice in Chains на равно с придобилите култов статус в грънджа Nirvana. И така едни от най-големите в "сиатълската вълна" излязоха около 18:00. Всички очаквахме да чуем песни от албума с култов статус "Dirt" и ..... ги получихме! Ето я първата "Them Bones". Феновете започват да подскачат под тежките звуци на очакваното начало. Трябва да отбележа, че William DuVall, който е новият вокалист на групата се справи абсолютно идеално с нелеката задача да "замести" Layne Staley. Следва да чуем "Rain When I Die" , на която цялата публика припява. Да чуеш тази песен на живо е една завършена мечта. Тези хора са белязали безсънните нощи на не един от нас със споменатата балада. След нея идват "Check My Brain", "Again" и "A Looking in View", на които DuVall демонстрира, че знае какво значи "сценично поведение" и постоянно е в контакт с публиката. Така малко по малко стигаме и до кулминацията на тяхното представяне. Тя настъпва с "Man in the Box ". Alice in Chains придават характерно напрежение чрез песните си. Атмосферата е "Сиатъл преди години". И всички нужни обстоятелства са на лице, за да се стигне и до "Would?" . Култова песен. Хиляди гърла запяват редом с музикантите. И за жалост достигаме до последната им песен "Rooster". Жалко е, че са им дали толкова малко време за изява. Всички фенове се надяваме, че Alice in Chains ще се завърнат със самостоятелен концерт в България. Ако това се случи съм сигурен, че залата ще бъде пълна!
Следва нова пауза между групите. Докато на сцената тече подготовка за излизането на Manowar, на стадиона също се отчита голямо разместване на местата.Това се дължи на факта, че хеви метълите, всъщност, имат много по-различна публика от тези на Рамщайн и Алис ин Чейнс и има хора, които са дошли преди всичко да видят тях. Виждаме как на сцената поставят множество лъскави колони. И така Manowar поставят началото на своето трето шоу на българска земя. Joey DeMaio и компания излизат на сцената и заглушават феновете с "Manowar". Това се случва около 19:20. Групата има много фенове в България и не напразно бяха избрали да поставят нов рекорд за най-дълъг концерт точно тук. Следват класики, като "Call To Arms" и "Kings Of Metal". Eric Adams през цялото време не спира да прави интересни пируети и движения, демонстрирайки мускули. Следва химна на феновете на групата "Warriors Of The World United". Публиката пляска в ритъм с монотонните рифове. Стадионът вече почти се е запълнил, а времето не спира феновете на старите рокери да се радват на любимците си. "Hail And Kill" последва, като кулминация на шоуто на Manowar. След нея, обаче, се случи още нещо специално. Joey излезе без бас, а с кенче бира и заговори ... на български. Колкото и да е странно, той не каза едно кратко изречение. Точно обратното ... той буквално ни изнесе една реч на български език. Тя започна със : "Здравей, България! Горди... сме... пак... бъдем... тук!". Хиляди екзалтирани гърла реват в знак на одобрение! Речта, обаче, продължава и изненадва всички. Ето какво каза Joey : "Искам да отдам чест на двама наши братя, които скоро си отидоха от този свят - Георги Панайотов - един истински воин - и Ronnie James Dio - приятел на MANOWAR и България. Dio обичаше България. Той обичаше всички вас. Ние искаме да посветим една песен в памет на Ronnie James Dio. Почивай в мир, братко! А вие не забравяйте, че България е велика държава!"
И това, ако не е специално само по себе си. През двата дни на фестивала видяхме повече, отколкото бяхме очаквали в началото, макар и организаторите да обещаваха нещо незабравимо. Да, очевидно България наистина е една специална дестинация за Manowar. Предполагам, че съвсем скоро ще ги видим отново на родната сцена. След речта, обаче, те не се прибраха зад сцената и не ни напуснаха, а направиха нещо, което други не се осмелиха да сторят. Да, последва ни кавър на Ronnie J. Dio и придобилата култов статус песен "Heaven And Hell". За жалост звукът беше на доста ниско ниво и песента не се получи толкова добре, но в случая важно бе желанието и самия жест. По всичко си пролича, че публиката го е разбрала.
Така около 20:00 започна същинската част на вечерта. Сцената бе покрита с черна завеса, под която не се виждаше абсолютно нищо. Стадионът беше абсолютно препълнен. Организаторите казват, че е имало дори повече хора, отколкото на предния ден, когато свиреха Metallica. Навън вече се беше стъмнило, а след минути на сцената щяхме да видим немската машина Rammstein! Мечтаният завършек не само на тази вечер, но и на фестивала, като цяло. Германците са известни с това, че правят уникално пироманско шоу на сцената. Като завършек на този грандиозен ден се очакваше, те да се постараят дори още повече за това публиката да си спомня дълго за този ден.
И ето ... идва 21:15. Светлините на стадиона изгасват. Десетките хиляди предусещат какво ги очаква и наддават викове на радост. Сигурен съм, че почти всеки е гледал техни клипове от изпълнения на живо и знае какво следва. Или поне всеки си мисли, че знае какво следва ... Оказва се, че на живо всичко е уникално и неповторимо! Ето ... гласът на Till Linemann се чува зад черната завеса. Хилядите ще получат това, за което са дошли! Малко след неговите напеви се чуват първите рифове от Rammlied, която е избрана за начало на сета. Възможно най-доброто начало! Ето го първият тежък риф и черната завеса пада! Зад нея ни посреща огромно немско знаме. Сякаш цветовете на флага ни предразполагат към това, което ни очаква. Светлини огряват флага под виковете "РАМ - ЩАЙН!". И знамето пада! Рамщайн окупират сцената! Облечени ексцентрично, както винаги, ни предлагат доза тежки рифове, изключителна сценография и още толкова много! Тълпата полудява. Някои скачат, други крещят текста на песента, а трети вдигат ръцете си в такт с ритмите. Епично начало без съмнение! Едно от най-добрите, които България някога е виждала. Следват още две парчета от новия албум "Buckstabu" и "Waidmanns Heil". Изпълнението на всяка една песен по време на целия концерт беше уникална. Нямаше "силни" и "слаби" песни. Рамщайн тотално ни разбиха! Звукът също е на възможно най-виското ниво. Предпоставките за едно незабравимо шоу са на лице. Четвърта в списъка е "Keine Lust", която се радва на голяма фенска отдаденост. Чувам как навсякъде около мен хората пеят, заедно с Till. Сцената този път е избистрена със синия цвят на прожекторите, който заменя кървавото червено от миналите песни. По време на епичната част на песента, където се включват по перфектен начин и клавирите, изпълнявани от Christian Lorenz всички вдигат ръцете си във въздуха. Атмосферата е невероятна, а това е само началото. Секунди, след като е приключила миналата песен чуваме забързващото се начало на "Feuer Frei". Секунди преди да чуем вика "BANG BANG!" , Till ни приканя на български "Айдеее!". Аз все още не мога да осъзная къде се намирам и дали това наистина е реалност. Смазващите рифове ме връщат на земята. По средата на песента отново има един по-тих момент, който след това прераства в друг такъв, който предпоставя към пълно унищожение. Точно тогава, по време на кулминацията виждаме нещо типично за Рамщайн, което кара всеки фен да "вие от кеф". Вокалистът и двамата китаристи са си сложили специални маски-горелки и по време на "BANG BANG!" те бълват огън във въздуха! Абсолютно уникално е това да бъде видяно на живо. Последваха "Wiener Blut" и "Frьhling in Paris". Първата е необичайно бърза за песен на Рамщайн. Това, обаче, много се харесва на публиката и докато на сцената сините прожектори мигат, фокусирайки върху Lindemann, то на стадиона тълпите полудяват и навсякъде около мен хора подскачат. "Frьhling in Paris" пък започва много лирично с акустична китара. Всички пляскат в ритъма на песента, което прави препратка към изпълнението на Metallica от миналата вечер. И макар че това са песни от новия албум, то абсолютно всички ги знаят и пеят заедно с групата. По средата на песента декорната завеса зад групата пада и на нейно място изниква нова, която ще остане до края на шоуто. Красота! А едва сме преполовили шоуто. Следва ни "Ich tu dir weh". Фойерверки в небето ! Не една или две! Небето над националния стадион е изцяло озарено. Няма и секунда за почивка, докато немската машина е на сцената! По време на песента шоуто продължава. Клавиристът Christian е натикан в метална вана от Till. Секунди след това, самият Lindemann се качва на подиум високо над сцената и полива Christian с огън от метална кофа.В края на песента, обаче клавиристът излиза от ваната, като нов, при това дори преоблечен с лъскав и светлоотразяващ костюм, с който ще изкара до края на концерта.Всъщност Christian беше едно от главните действащи лица през цялото време.RAMMSTEIN биват обляти от зелена светлина и ние чуваме клавирното включване, което предвещава смазващите рифове на "Du Riechst So Gut". Целият стадион пее с Till : "ТИ УХАЕШ ТОЛКОВА ДОБРЕЕ!", колкото и да е абсурден текстът. Личи си, че това е една от любимите песни на публиката. Навсякъде около мен хората подскачаха и крещяха. Чуваха се и викове "Рамщайн - богове!". И след кратка пауза ни очакваше нова огнена доза тежки рифове. Като казвам "огнена" имам го предвид буквално. Следват думи, като "керозин", "газолин" и .... кулминацията "BENZIN"! Навсякъде по сцената се бълват огньове. Това е песен, която би могла да опише в основи, как Stone Sour преди часове запалиха фитила на "Васил Левски" и по време на Рамщайн той достигна до динамита и го взриви. На сцената се е появила една същинска бензиностанция. Така, след като Lindemann натиска "спусъка", огнени пламъци започват да се изливат във въздуха на сцената. Никой няма пощада към нас! След като сме изгорени от пърлачката на Till, следва да подскачаме под фона на "Links 2 3 4". Маршовата песен е представител на друго качество, което RAMMSTEIN представят чрез музиката си - точно това чувство за една маршеруваща армия. Да, те бяха лидерите, а ние бяхме армията. Усещам как без да се замислям и аз ставам част от всичко наоколо. От устата ми излиза вик "LINKS!" и се смесва със същия на всички останали. Малко след края на този епос на сцената се задава нов. Един стадион от над 40 000 крещи, като един човек. Защо ? Защото чуваме началото на "DU HAST"! Ако някой ти каже "Рамщайн" ти му отговаряш "Du hast" , това е най-логичната връзка, която се прави, като песен с групата. Началото й ознаменува и най-уникалната сцена, на която някога съм бил свидетел. Докато, десетките хиляди крещим "Du .... Du Hast ... Du Hast Mich!" през главата ми минават забързано годините, в които съм си мечтал да чуя тази песен на живо и да бъда част от атмосферата й. Помня, че националите ни по волейбол преди време излизаха под звуците на точно тази песен и винаги побеждаваха! Помня, че съм я гледал в интерент и съм се изумявал какви тълпи я пеят заедно с Lindemann и как той пуска фойерверки с арбалет към края на песента. Да! Всичко това се случи и сега! В средата на песента бяхме оставени да я пеем и то .... го направихме, като най-великата публика! Сякаш тези десетки хиляди бяха един човек. И точно в момента на кулминация на песента, Lindemann "както по клиповете" се обърна към нас и изстреля фойерверки във въздуха с арбалета си. Уникалното е, че явно от другата страна на стадиона бяха пуснати също няколко фойерверки изчислени идеално с тези на Till и когато тези на фронтмена се взривиха, другите преминаха над главите на цялата публика и гръмнаха в сцената. Публиката полудя за пореден път. А след това ни последва най-новия хит на Рамщайн "P***y". Феновете бяха оставени да изпеят първия куплет сами и се оказа, че всички знаят текста. По средата на песента Till демонстрира, че се е подготвил подобаващо за шоуто, като замени английските думи, именуващи дадени полови органи с български. Малко след това възседна един топ, който беше поставен на сцената и започна да гърми с него, обяздвайки го по продължение на цялата сцена.. Да гърми какво ? Да, логичен въпрос с още по-логичен отговор - пяна. На края на песента под бурните аплодисменти на публиката Till каза "Благодаря ви." . След това групата се скрива зад сцената, но всички ние знаем, че това ще бъде за кратко. Виковете "Рам-щайн!", "Рам-щайн!" не стихват.
И ето го началото на биса! Те излизат отново, без да демонстрират капчица умора. Железният риф на "Sonne" ни очаква! Светлините на сцената се сменят всяка секунда, но преобладава зеленото. Тълпата продължава да припява заедно с фронтмена на Рамщайн. Отново огньове, които не се изчерпват! Ръцете на всички са във въздуха. Всички познават песента перфектно. За жалост след края и усещаме как шоуто е към своя край. Ето й "Haifisch", която е избрана за друга приумица на Christian - клавириста на групата. На сцената се появява надуваема лодка и той се впуска в нея през морето от фенове. Фенове успяха да му подадат три неща : шалче с българския трибагреник, българско знаме и ... шише с бира. Lorenz се наметна с шалчето и развя знамето, при което тълпата изрева неистово. А изпълнението с бирата, наистина доказа, че той е абсолютен професионалист. Когато замериха лодката с бира, той я взе, вдигна палец и пи от нея. Когато лодката стигна до сцената и той се върна на своя подиум осъзнахме, че това ще бъде последната песен за вечерта. Christian се намести пред клавира си и започна да марширува на ходещата пътека, която имаше под краката си. Да, това беше началото на края : "Ich Will" . На тази песен феновете и групата официално станаха "едно". Викът на Till "РЪЦЕТЕ ГОРЕ!" проряза тъмнината. Всички започнахме да пляскаме. Беше уникално. Над 40 000 присъстващи вдигнаха ръцете си и показаха на Рамщайн уважението, което заслужават след това, което направиха в България! След края на песента цялата група остана няколко минути за да се сбогува с феновете. Имаше много поклони, много въздушни целувки. А ние не искахме да повярваме, че всичко е свършило. За жалост огромните прожектори на националния стадион светнаха и всички се насочиха към изходите. Важното е, че мечтата се сбъдна. Видяхме Рамщайн и аз съм сигурен, че на тях им е харесало и ще се върнат в България!
Да, фестивалът приключи, но всички трябва да признаем, че бяхме свидетели на нещо грандиозно. На една сцена за два дена се изредиха групи, като Megadeath,Slayer,Metallica,Alice in Chains, Manowar и Rammstein. Дори и в най-смелите си мечти българския фен не си е представял нещо подобно. Това беше един грандиозен старт на лятото, през което се очакват още много концерти и страсти по зали и стадиони. И, дай Боже, догодина също да бъдем свидетели на нещо подобно!
Архив Варна | 28-06-2010, 06:42 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ
България бе залята от невиждана досега вълна тежка музика! Националният стадион "Васил Левски" се превърна в арена на метъла по време на фестивала Sonisphere!
Не зная как да опиша това, което се случи преди броени дни... На едно място бяха събрани световноизвестни имена от рока и метъла. И то къде? В България!
Ние се превърнахме в домакини на един от най-силните фестивали за тежка музика на планетата. А преди години само можехме да си мечтаем за нещо подобно. За два дни на националния стадион в София се изсипаха имена, като : Metallica, Rammstein, Slayer, Alice in Chains и Manowar. Какво по-голямо удоволствие за търсачите на силни усещания и екстремна музика?
Знаете ли, нещо в България се е променило и откъм концерти през последните години. С времето се превърнахме в една от любимите дестинации на повечето тежки групи. Те вече са сигурни, че всеки път, когато дойдат, ще напълнят зали и стадиони. Е, този фестивал беше най-доброто доказателство. И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някога ще бъда свидетел на такива концерти дни, след като самите крале на рока - AC/DC запалиха динамита сред феновете!
Нека обаче, преди да разкажа за самото събитие да вметна и няколко думи за организацията. Трябва да призная, че влизането и излизането от стадиона на над 35 000 души беше сравнително добре организирано. Нямаше големи опашки, нито на входа, нито на изхода след концертите. Може би беше нелогично това, че човек не можеше да влезе само с билет, а трябваше да мине през дадени пунктове и да му сложат гривна, която не трябва да сваля до края на фестивала (ако има билет за два дни). Съображенията бяха да няма фалшиви билети и гратисчии, но все пак... Хората, които се занимаваха с организацията бяха доброволци. И трябва да призная, че всички, на които попаднах бяха много любезни и желаещи да помогнат. Едно голямо "Браво!" на тези хора. Така и двата дни за по-малко от десет минути успяхме да влезем на стадиона и да се чувстваме в свои води.
Двата дни се отличаваха изключително много по заряд, по музиката, която звучеше и до голяма степен по фенската маса, която присъстваше на концертите.
ДЕН ПЪРВИ :
Това беше денят, в който българският фен остана в световната история на рока и метъла. На сцената щяха да се качат светилата на траш метъла или с други думи - The big four! Голямата четворка беше представена от Anthrax, Megadeath, Slayer и Metallica! Уникалното беше, че тези групи свирят от дълги години, но никога до този фестивал не бяха свирили на една сцена. Това обаче го видяха фенове от цяла Европа, защото фестивалът не се проведе само в България. Но кое беше уникалното? Ами това, че тези хора бяха избрали точно България за място, където да запишат общото си DVD ! Също така бяха избрали точно България за нещо, което се случи за първи път в цял свят: предаването на концерта в над 800 киносалона по цял свят! Кой би си и мечтал за подобно нещо?! Хората от Южна Америка до Европа гледаха голямата четворка точно в България! И това, ако не е признание за нашенския фен, не зная какво друго би могло да бъде!
Първи на сцената излязоха българите от BASTARDOLOMEY. Те бяха съпорт на голямата четворка и се справиха много добре. Трябва да признаем, че наистина успяха да подгреят множеството от хора. Изпълниха добри авторски песни и много напомниха на Metallica, което си беше възможно най-доброто решение за вечерта.
Около 16:15 на сцената излязоха музикантите от Anthrax. Интересното е, че дори подраниха с половин час. Така голяма част от стадиона все още не се беше напълнила, но това далеч не попречи на Belladonna и компания да забият здраво. Трябва да отбележа и това, че докато те свиреха навън грееше ослепително слънце (сякаш си го бяха поръчали). Антракс започнаха с ударното парче "Caught in a Mosh", което накара хилядите да се накефят максимално. Музикантите изглеждаха в абсолютен възторг, че са на сцена пред нашата публика, която за пореден път се доказа, като една от най-добрите. Belladonna демонстрира завидна енергия, като притичваше по сцената през целия сет. Шоуто тепърва започваше!
В един момент вокалистът на Антракс сложи на главата си индианска корона, което ознаменува и началото на "Indians". Песен, която очевидно беше любима на мнозина. Също така по средата на песента бяха вписани други две песни : "Heaven and Hell" и "The Man on the Silver Mountain".Това беше своеобразно отдаване на почит към Dio, който почина през май след дългогодишна борба с рака. Така след около 40-минутно шоу под лъчите на слънцето, Антракс благодариха на феновете и слязоха от сцената.
Около 17:45 на сцената се качиха следващите виновници за доброто настроение на тълпата, която преждевременно се беше удвоила.
Dave Mustaine излиза на сцената и ние, като фенове полудяваме. Началото бива дадено с "Holy Wars", която е любима на много фенове. Важно е да отбележа, че в мига, в който започва забиването на Megadeath, над нас феновете започва да се излива проливен дъжд, който около втората песен премина в град. Може би това до някаква степен засенчи иначе смазващите трашъри на сцената. Целият народ тръгна да си вади дъждобрани и да се преоблича, докато те свиреха, но какво пък. Кой ли е очаквал такъв юни изобщо ? Това, разбира се, не успя да помрачи настроението и хиляди гърла показват на Dave, David и компания, че са добре дошли в България.
А впрочем David Ellefson наскоро се завърна в групата и ние се надяваме, че впечатлението, което българските фенове му оставиха ще го държи дълго време.Така сет листа продължава с песни, като "Wake up Dead" и "Headcrusher". За радост на присъстващите на стадиона, Megadeath преминаха през цялото си творчество и не вярвам да има техни фенове, които да са останали недоволни. Как може да говорим изобщо за недоволство, след като малко по-късно станахме свидетели и слушатели на "A Tout Le Monde" ?
Dave Mustaine, впрочем, е известен с това, че е натрупал толкова омраза в себе си, че дори пее през зъби. Това може да бъде абсолютно потвърдено, след като го видяхме и на живо в този ден. Истината е, че споменатото е част от чара на групата и може би без това, щеше да им липсва нещо.
И така стигаме до същинската кулминация на представлението на Megadeath. Както всички знаем тя се нарича "Symphony Of Destruction". Абсолютната класика, която дори хора, които не слушат такава музика познават. Тълпата припява заедно с главния риф. Епична песен, епична публика, епичен Dave! Песен по-късно Megadeath слизат от сцената с лаконичното "Thank you.". О, да! Дейв наистина не е от разговорливите типове, но това, което прави с китарата си ще остане през годините ... В това сме сигурни.
Макар че дъждът и градушката са спрели, небето продължава да бъде мрачно. Точно като за порция Slayer. За голяма радост, обаче не заваля, но Slayer се показаха около 19:15.
Tom Araya и компания излизат под бурните възгласи на тълпата. Те също не идват за първи път в България, но сега наистина е специално. Аз лично присъствах на предишния им концерт в Каварна на фестивала Thrash Till Death и се получи един много силен концерт. Трябва да отбележа, че този път групата идваше с много по-силен сет лист от миналия път. Дори си мисля, че е жалко, че това не беше техен самостоятелен концерт, за да ги слушаме повече. Този път в листата присъстваха и бавни тежки парчета като South of Heaven и Dead Skin Mask. Това явно се хареса много и на останалите фенове.
И така .... небето беше мрачно и кръв започна да се лее! Къде преносно, къде буквално SLAYER разбиха ледовете с World Painted Blood от новия албум. Песен, която има наистина брутален (буквално) клип. Редиците метълисти се бяха сгъстили и дори на моменти избухваше mosh pit (пого). Личеше си, че много хора идват преди всичко за Слейър.
И ето я втората песен - "Jihad" , която предпоставя към здраво мятане на коси и разбиване на любимите рифове на Kerry King. Наоколо хората подивяват, но все пак не е толкова агресивно, колкото беше на първия им концерт, защото там имаше само няколко хиляди човека, а на националния стадион присъстват над 40 000. Пространството е много ограничено за бойни действия по терена, но пък на сцената се разразява цяла война с третата песен "War Ensemble". След нейните полудяващи бързи рифове ставаме свидетели на Hate Worldwide. А след нея ни очаква една вметка към Аушвиц, направена от Slayer чрез любимата на мнозина "Angel of Death". Емблематична песен за хиляди, няма място за спор и съмнение. Викове "Слейър!Слейър!Слейър!" заливат стадиона, небето става още по-мрачно и по-мрачно, а Tom Araya с усмивка ни удря със следващата ударна вълна наречена Dead Skin Mask.
Тежките бавни рифове ни разбиват тотално и съм сигурен, че всеки си мисли: „Няма как да направят по-добър избор на песни!”. Следват други култови парчета, като "Desciple" и "South of Heaven". Бога ми, на последната песен усещам напрежението във въздуха. Всички предусещат, че ще се случи неизбежното и ... да, то става факт. Рифът от "Raining blood" ни пробожда и публиката полудява. Червените светлини от прожекторите по сцената допълват атмосферата. Сякаш Слейър са сътворили един "Ад" на Земята и ние сме част от него. След "Валящата кръв" ни благодарят за фенската подкрепа и слизат от сцената. Аз се чудя как е възможно да свирят само един час.
И така стигаме до същинската кулминация на вечерта, за която обаче трябваше да почакаме около час. Трябва да отбележа, че до този момент на стадиона имаше доста празни места. Особено задните сектори и трибуни бяха наистина разредени.
Е, пет минути преди Metallica да излязат на сцената, аз отново се огледах. Всичко беше пълно. От-до. Хората искаха Metallica и след минути разбрахме, че Metallica искаха точно тези хора! Групата ни искаше за да бъдем част от DVD-то, което снимат заедно с останалите три големи групи. Искаха ни и за да бъдем част от най-големия и важен концерт от фестивала, част от който бяха и те. Искаха да покажат българския фен по стотиците кино салони, където излъчваха концерта. И ето: часът става 21:15 и на огромните екрани се прожектира сцена от Сержо Леоне "Добрият, Лошият и Злият".
Десетки хиляди гърла припяват на "The Ecstasy of Gold", но всички знаят какво значи това. Всички тръпнат в очакване на Metallica. И така започна най-епичният концерт от цялото им турне ... с "Creeping death". Ето го първо Lars Ulrich зад барабаните. Тълпата обезумява.
Аз самият, макар и да не съм голям фен на Metallica се чувствам, като част от всичко, което се случва. И как може да бъде иначе ? Всички виждаме с какъв плам свирят те и как очевидно се радват да бъдат при нас отново. И ето я втората песен "For Whom the Bell Tolls".Тежките ритми на китарата и "камбаненият" звън за цялото това множество. О, Metallica доказват, че не напразно са хедлайнъри на първия фестивален ден. Следва и друга любима моя песен "Harvester of Sorrow". Не мога да опиша какво е да чуеш тези рифове на живо и то от самия Хетфийлд! Минути, след като е започнала Harvester of Sorrow се слива с баладата "Fade to Black" , в която Джеймс Хетфийлд хваща акустичната китара и в един момент ни пита "Do you feel it ? " . Отговорът е безкомпромисен. Над 40 000 гърла викат, като един. Наистина уникално чувство и уникална гледка. Следват други класики, като Cyanide и Sad But True, на които ние припяваме и очевидно се получава едно абсолютно разбиране между публиката и Металика. Движенията на групата биват следени от десетките хиляди, а Хетфийлд и компания знаят как да се справят с това. Знаят какво да направят и кога да го направят.
Те са абсолютните господари на сцената. Зазвучават и други метъл-епоси, като "One" и "Master of Puppets". Така шоуто преминава към своя край. Всички осъзнават, че не остава толкова много, но знаят, че ги чакат най-важните песни.
И ето ... синя светлина облива сцената. Хората полудяват, чувайки акустичната китара, ознаменувала началото на "Nothing else Matters". Песен, която се знае наизуст от всички. Абсолютно задължително. Цялата публика вдига ръцете си : кой със запалка в ръка, кой с телефон. И така Metallica и българските фенове стават "Едно". На моменти дори пубилката заглушаваше Хетфийлд. Хиляди са очаквали този момент за да се включат в изпълнението на музикантите. Хиляди са мечтали за точно този момент ... и го получават.
В края на песента камерите фокусират върху перцето използвано от Хетфийлд: на него има емблема на всяка една от бандите от голямата четворка. Дори и перцата са уникални тази вечер.След бурните аплодисметни редовно съпътстващи точно този химн на баладите следва друга ударна и любима на мнозина песен "Enter Sandman". Рифовете отново са смазващи. След нея Metallica за кратко се прибират зад сцената под бурните викове на тълпите рок и метъл фенове.
Минутка по-късно те излизат, обявяват и доказват, че това наистина е една специална вечер. Хетфийлд и компания канят на сцената останалите музиканти от голямата четворка. Нещо, което не се е случвало никога. Тези групи не просто свириха на една сцена една след друга, но накрая и направиха общо изпълнение. Така Антракс и Мегадет излизат при колегите си, а Слейър, незнайно защо биват представени единствено от Дейв Ломбардо. Това ще остане загадка, но всичко останало беше кристално чисто. Ние българите бяхме част от нещо нечувано. Джеймс Хетфийлд обяви и името на песента. Тя е кавър на DIAMOND HEAD и се казва "Am I Evil? " .
Ах, колко подходяща песен за да я изсвирят тези големи имена! Публиката сякаш вече доизгаряше последните си сили след дълъг ден на стадиона, но се раздаде до последно. След песента последваха прегръдки между членовете на различните групи и един своеобразен купон. А след като на сцената останаха единствено Металика началото на края беше поставено с "Hit The Lights" и беше ознаменувано със "Seek & Destroy". Под бурните викове и аплодисменти на тълпата, Хетфийлд и компания останаха още няколко минути на сцената, сбогувайки се с верните си фенове.
А минути след това, когато огромните светлини на стадиона осветиха всичко, никой не знаеше къде се намира. Голямата четворка ни беше отвяла. Бяхме участници в нещо нечувано и уникално. Зрители по цял свят бяха видяли българските фенове. По стадиона се отчитаха и знамената на Сърбия, Македония и Дания. Хора от цял свят бяха дошли, за да бъдат част от това. Не мисля, че някой от присъстващите би могъл някога да забрави тичащия по сцената Беладона, пеещия през зъби Мъстейн, довелия до абсолютно разрушение Арайа или господаря на вечерта Хетфийлд.
Тази вечер остана в историята. Ние, като участници в нея също останахме там. Metallica и компания доказаха, че въпреки летящото време, всичко си остава същото и те са богове на сцената.
(следва продължение)
Архив Варна | 26-06-2010, 20:01 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ
