На фронта между чалгата и останалите видове музика отдавна няма патрони

Чалгата загуби войната, знае се, че е тъпа и проста. Целокупното й фенство е обявено за примитивно, то даже не си прави труда да оборва – щрака с пръсти и това е. Но проблемът не е само в невръстните гащници, които припяват „Я елате пиленца при батко”, или изрусените момиченца, които искат да приличат на силиконовите каки от екрана. Ако те са олицетворение на простотията и будят тревоги за ценностите, които ще изповядват като големи, то какво да кажем за метълите или рапърите. За ония, които дерат в несвяст гърла и мятат спластени коси блъскайки се един в друг (термините са „куфеене” и „пого”, правилно отразяващи психо-физиологическите им процеси)? Или другите, които още от времето на Мишо Шамара и по примера на американските „ганстери” редят „Ще му разбия главата, едно, две, три/Ще му разбия главата, четири, пет, шест....”?

София тези дни стана столица не метъла и рока. След концертите околните улици и площади приличаха на пепелище, оставено от варвари – мръсно, опикано, оповръщано и осеяно с бутилки. Разликата от концертите на „Пайнер” бе, че се виждаха и спринцовки. Преди това разни поклонници на „правилната” музика се оригваха триумфално пред камерите, а журналистите показваха знаково разбиране – нали и звездите на сцената се оригват. Ако Милко Калайджиев се надупи пред микрофона и пръдне, то това ще е простотия, но ако Наско от БТР се уригне три пъти, това ще е разпяване на един рядко красив глас (при това Наско, в сравнение с други образи, е цвете, не от луната, а за мирисане).

Тъй, че ако говорим за простотията, тя проблем на музиката ли е? Или е в нас, независимо от нея?

Каква е разликата

между гелосания чалгар, който надупва беемвето и подвиква на мацето „Хайде кукло, качвай се”, или татуираният некъпан рокер, който ласкае момичето с „Ади ма, буцо, идвай”? Чалгата е критикувана за примитивни и цинични текстове. Вярно е. Но още по-вярно е, че същите текстове ги има и в „интелектуалния” рок. Че какъв смисъл има прочутата песен „Леле како, цигара магара тактика...”? Или в „Бате Гойко има мирис на изпуснат пор вдовец, и в неговия ирис гние дух на зъл боец.”? Красота? Интелект? Възвишен подтекст? Или същата простотия?

Защо текстовете на „Ъпсурт” си приемат за скандални, а не просто за малоумни? Ето: „Бона сера, идва малкият Мук, права римата, като ката със зелен звук пепелникът е пред тебе, зимай си фъстъчки танцувай с вълци..”. А да не би в „Хей каса бира, водно колело, хей първа бира, водно колело, пляс пляс педалите, водно колело” да има грам смисъл? Голям ум ще да го е измислил. Каква е разликата между хвърлянето на гюбек и дрането на гърло, с така характерното мятане на изкривена физиономия и присвиване на ръце, имитиращи държане на китара? А между салатката с ракийката и бирата с фъстъци? Ако говорим за вкусове – да, има разлика. Но ако иде реч за инстинкти, пориви, глупост и тъпотия – едно и също е.

Чалгата става рок и обратното.