И аз не разполагам с пълна статистика за живота на младите българи, но пък и не ми е работа. Правителствата да му мислят! Отдавна, поне от 10 години, говорят за студенски заеми, които да помогнат на децата да се изучат било тук, било навън. Досега не се случи нищо друго, освен обикновените заробващи оферти на банките, които са едно към едно търговски предложения без никакви улеснения. Големият минус в тях е изискването родителите да имат постоянна и посочена «на светло» заплата, с която да гарантират искания заем на чедата си. Сами пресметнете колко хора могат да си го позволят.
Но не за това ми беше думата. Всичите тези десетина момичета и момчета от Варна все още се водят жители на морската ни столица. В същото време видимо градът се пука по шевовете - расте механично поради огромната безработица в малките селища наблизо и надалеч. Значителна част от това нахлуващо отвън население обаче никъде не е вписано – нали вече няма домови книги, а новият закон за етажната собственост се оказа хилав и некадърен още при писането му. И докато това все пак може да се вмести в графата «вътрешна миграция», какво да кажем за изчезналите на Запад около 2 милиона българи?
Доскоро управниците лежаха на мнението, че тези хора просто пътуват навън, един вид на гурбет, но всъщност всеки момент могат да си дойдат. Битува и едно силно успокоително за живеещите в България твърдение – че онези, дето заминаха, там са мнооого зле, там те мият чинии и подгъзуват на чужденците. Има и такива, разбира се, както има и много, които работят в чужбина на черно или още по-зле, нарушават законите на подредените държави с трафик на плът, наркотици и други неувяхващи пороци. Тези от «нормалните» българи, които остават тук, обичат да изтъкват остарели поговорки от сорта «Камъкът си тежи на мястото». Държавата пък имитира активност, като всяка година се хвали, че наема на служба като чиновници току що завършили висшисти. На длъжност младши експерти тези новоизлюпени служители вземат не повече от 400 лева. За сравнение, онези в Германия и Франция още като стажанти получават не по-малко от 800 евро.

Точно от тази посока на изчезване трябва да се боят българските държавници – защото младите българи, които днес заминават да следват на Запад, са амбициозни, умни и предприемчиви. Наблюдава се още една тенденция – огромен наплив на ученици в западноевропейските училища и колежи – тоест родителите вече си дават сметка за тоталната разруха в българското средно образование и намират спасителна алтернатива. Тези деца не са родолюбците от епохата на Възраждането (не са и длъжни!), които получавали образованието си в Париж и Виена, а идвали да живеят в Отечеството, за да му помагат. Сега те предпочитат да се утвърждават там, където ги ценят и им предлагат адекватно заплащане. Единици са онези, които се връщат – част от тях, за да нахлуят недотам скопосано в политическия елит на страната. (То пък един елит... нейсе!)  А и нали живеем в ерата на глобализацията и свободното движение на хора, капитали и каквото там още обясняват от Брюксел.
Забележете – мърморим под нос, че старите европейски държави не ни пускали на техния пазар на труда. Но проблемът е за полските водопроводчици, румънските тираджии или българските дюлгери, колкото и да размахват тази заплаха някои екзотични представители на Европарламента. Преди година датският евродепутат Моргенс Камре се изцепи по този повод, че “източноевропейските страни трябва да имат по-малко влияние от други страни в континента, защото те са по-малко интелигентни от северните страни». Какъв смях! В същото време няма никакъв проблем българските абсолвенти в западноевропейските вузове да си намерят работа (даже да бъдат поканени при прекрасни условия!) от тамошните фирми. Може да ви досаждам с примера на Германия, но Берлин, след като се опари хубавичко с милионите турски гастарбайтери, вече смени изцяло стратегията – там трудно могат да се задържат прости работници, но пък са добре дошли младите специалисти, които са завършили в страната на Гьоте или заедно с основната си специалност владеят перфектно езика му. Дори сега – във времената на криза...

Отдавна е време българските управници да си дадат сметка, че няма никакъв начин да върнат в страната успелите млади експерти, освен с нормален стандарт на живот. Защото и 70 години да сложат праг за пенсиониране, това няма да реши въпроса с изчезването на България. След 30 години населението ще намалее с още милион и половина, предупредиха тези дни от НОИ. 45% от хората ще бъдат на възраст над 65 години. А може би в тази сметка не са сложени циганите? Те не емигрират, не търсят европейски пътища за развитие, не се образоват, но затова пък се множат няколко пъти по-бързо от българите. Не си измисляам – според някой си Център «Амалипе» над 74 процента от ромите в България над 10-годишна възраст имат постоянен партньор, с когото живеят заедно. Над десет години! На 15-16 вече имат деца, при повечко, защото за всяко дете държавата дава пари. Е, мизерна сума, но този етнос не мисли за утре, камо ли за бъдещето на тези деца. Онези експерти от «Амалипе» обаче били сигурни, че в ромската общност се наблюдавала сериозна трансформация от патриархат към модерност. Какво ли ще рече това?

След 30 години няма да съм жив да видя докъде ще ни докара демографската криза. Макар че и днес е ясно, пак ако вярваме на статистиката – в България вече има 148 села без нито един постоянен жител. Близо 330 пък са тези, в които живеят до десет души. Това ли беше целта на задачата – България да изчезне съвсем? Скоро може да рапортуваме, че сме я изпълнили, а на нейно място сме построили Цигания.