Миналата седмица този човек отиде внезапно при икономическия министър Трайчо Трайков и поиска обяснение за енергийните проекти, които разработва България. Това стана ден след като руският зам.-премиер Зубков стопли уж леденото сърце на Бойко Борисов. Без планирана среща Уорлик влетя при Трайков, извика подбрани медии, поиска отчет на свършеното и детайли от клаузите на бъдещите договори. Това той направи под предлог, че се грижи за „енергийната независимост на България и региона”, както и в името на „прозрачността”. Добрата новина е, че Уорлик отиде при Трайков, а не го привика лично.

Във вторник тази седмица посланикът се прояви и като откровен лобист на „Шеврон” – компанията от САЩ искала да търси шистов газ в България. Та, Уорлик, пак в името на прозрачността, диверсификацията и т.н., поиска фирмата да влезе в България.

Няма лошо в шистовия газ. Нито чак кой знае колко и в действията на Уорлик. Те може да са неуважителни и да изглеждат адресирани към хора от третия свят, но са разбираеми. Посланиците представляват интересите на държавите си, в арсенала им влизат оръжия от тиха дипломация до откровен лобизъм. САЩ имат интерес руското влияние в региона да се ограничи и всички действия  на Уорлик са следствие на този интерес.
Наивниците, които верват на модерната теория за свръхдобродетелните американски ценности, според които щатският посланик е приятел повече на България, отколкото на родината си, да не четат тази статия. По-добре е да поискат връщането на вечерните училища и да си наваксат пропуските.

Голямата беда на България е друга. Тя не е енергийната независимост (също е проблем, но по-малък), а независимостта по принцип. Независимостта като схващане, ценност, култура на уж суверенното население и начинът на прилагането й. Уорлик без да иска вдигна огледало, в което се огледаха раболепието, лицемерието и тъпотията на цялото ни общество. Най-вече политиците.

Дори да предположим, че американските интереси изцяло съвпадат с българските, то подобна демонстрация – да влетиш при министър на суверенна държава, е чиста безпардонност. Липсата на ответна възмутителна реакция показва, че Уорлик не само е бил прав да действа така, но и че България на практика не е независима. Защо посланикът да не го направи, след като никой не му се разсърди, а след това единственото, което стори властта, е да почне да му се обяснява? Като между любовници, които – публично или не, явно така си се слагат и обладават.

Отсъствието дори на минимална дискусия за действията на Уорлик опровергава тезата, че България е бананова република. Републиката, все пак, е обединение на граждани. Ние нямаме гражданство, висим по дърветата, с бананите просто се самозадоволяваме. Ние сме като герои от прочутия филм „Боговете сигурно са полудели” - за нас бутилката „Кока кола” е знак свише.

Нека проследим реакциите на отговорните институции и партии: премиерът Бойко Борисов взе да се оправдава, че нито САЩ, нито Русия имат повод да се сърдят на България; Трайков измънка нещо, но то по принцип няма значение; „Атака”, която навремето не пускаше Кондолиса Райс и вдигаше народа на антиамериканско оръжие, разсеяно подмина въпроса; „Синята коалиция - също, чудно как още не са похвалили посланика; Първанов рече без да споменава име, че не бива чужди посланици да дават съвети по вътрешни въпроси; Станишев също не се престраши да нарече името на дипломата. Единствената реакция дойде от ВМРО, но те не са в парламента.

Не по-малко шумно бе мълчанието на т.нар. неправителствен сектор. Медии, интелектуалци, общественици от всякакъв калибър, също си затраяха. Разговорът се измести изцяло на енергийна плоскост и подмина неуважителния Уорлик. Но, наистина, защо да реагират, след като и друг път е ставало същото? Няма новина, следователно няма проблем.

Печалните изводи от тази сага са няколко. Първо, българската независимост е само формална. След като един посланик може публично да нахлуе и да поиска обяснение от министър, а властта не реагира, значи ние сме васал. Сюзеренът просто от съветски е станал американски. Живеем си както преди.

Второ, българските политици са абсолютно лицемерни. „Независимостта”, която прокламират, е просто тяхно „професионално задължение” – ценностите им са проекция на парите и техния източник. Така сините са против зависимостта от изток, но не и от запад. „Атака” в опозиция е против САЩ, но щом е присъдружна на управляващата ГЕРБ – дори и противоракетния щит преглътва. Социалистите и сродните им червени са същите – те също се кланят на друга църква, само че с руски патриарх.

Трето, лицемерни и „професионални” са и т.нар. граждански организации. Не може да си „буден” и да протестираш, когато Русия казва, че България е троянският й кон в ЕС, а да проспиваш силовите демонстрации на САЩ. С такива политици и общественици България е обречена да е зависима – икономически, политически, културно... Енергийната зависимост е следствие от горните порядки.

Четвърто, не толкова важно, но пък любопитно. Щом САЩ могат де бъдат толкова дръзки към Борисов, значи има защо. Вероятно поназнайват някои неща за него, които спестяват на публиката, или поне си търсят вересиите. Явно са дали нещо и очакват същото.

ГЕРБ оцени най-високо двама министри – Цветан Цветанов и Аню Ангелов. За първия е ясно. За втория хич, тъй като той е в дълбока анонимност. Досега се е проявил единствено с желанието да закупи американски военни изтребители на връх кризата. ГЕРБ ли управлява или директно Вашингтон?

Другото са просто думи. Прах в очите. Жалко, че 20 години след скъсването на подчинението ни към Москва тази дискусия не се води. Дано след 20 се проведе, за да може след още 20 да сме малко по-самостоятелни.