Миналата седмица се случи нещо знаменателно, което при будни и несервилни медии дълго щеше да е тема №1. Вътрешният министър Цветан Цветанов посети Сливен и шумно се зарадва на кмета Йордан Лечков. Похвали го, че е прекрасен човек, управлявал европейски града и неправилно е разследван от прокуратурата.

Малко предистория. Йордан Лечков е добър приятел на Бойко Борисов, спечели втория мандат с подкрепата на ГЕРБ. Но подозренията за далавери през кметските години са почти толкова, колкото и головете в златната му футболна кариера. В момента прокуратурата му е повдигнала 7 обвинения (сред които престъпления по служба и подкуп) и го разследва по още три дела, включително и за източване на еврофондове.

За капак преди няколко месеца кметът не спря на катаджийска палка и нагруби полицаите. Разследванията срещу Лечков бяха повод Бате Бойко гордо да тръби, че чадър няма над никой, не се меси на прокуратурата и в ерата на ГЕРБ няма “мои-твои”.

Заради Лечков местната организация на ГЕРБ е разцепена, но това е малък проблем на фона на горните факти. Та в такава среда Цветанов посети града, снима се с “гениалния плешивец” и дословно каза следното: “Уважавам Данчо Лечков изключително много, той е направил твърде много за страната ни. От години се мъчи да направи Сливен европейски град. Този процес, който се води срещу него, е към отшумяване”. Цветанов заяви също, че и мнението на премиера Борисов е такова.

Максималната коректност изисква да се уточни: Цветанов вметна, че думите му не бива да се приемат като негова или премиерска намеса в работата на съдебната система. А още по-голямата коректност изисква да се добави, че буквално на другия ден долетя новината, че прокуратурата удължава разследването с 6 месеца. Тоест, делата потъват.

Обобщена случката има няколко измерения – кое от кое по-отчайващи. Вътрешният министър не се поколебава предварително да издава присъди, което показва, че се е взел за последна инстанция в държавата. Присъдата му е оправдателна, той недоволства от активността на прокуратурата, а досега го виждахме като критик на нейната пасивност. На другия ден прокуратурата демонстрира, че си е взела бележка, т.е. стана ясно, че никак не е независима. Цветанов плюе и върху труда на подчинените си, тъй като, за да се е стигнало да обвинения срещу Лечков, значи и полицията е допринесла в разследването. А може би най-скандалното е, че дава индулгенция на човека, който не спира на полицейска палка и унижава МВР. Какво ли мислят двамата катаджии за морала на Цветанов, колегиалността, честността и справедливостта му?

Ясно е, че Лечков се отървава защото е известен. Защото е приятел на Борисов и Цветанов. Защото е от ГЕРБ и има пари.
Демонстративната подкрепа на вътрешен министър към човек, който е обвиняем, би предизвикало скандал във всяка цивилизована държава. Особено ако се касае за спортист или политик. Там властите са най-стриктни към популярните хора, не само защото те трябва да са пример за редовите, но и защото държавното отношение към тях също е пример – ако държавата е стриктна, значи може да раздава справедливост на абсолютно всички; ако си затваря очите, значи има неприкосновени. Отдавна е ясно как е в България при гражданите за европейско развитие, но случаят с Лечков просто е най-фрапиращото доказателство.

Къде е сега Бойко Борисов, който твърди, че липсват чадъри? Че при ГЕРБ е различно? Че бил останал самичък, без приятели, щото бил безкомпромисен? Къде е, белким се разсърди артистично, както прави при неудобните въпроси?

Няма го. Ама и няма защо да обяснява, след като никой не го пита. Всъщност, хората така и не разбраха за протекцията над Лечков, тъй като тя мина лежерно на фона на водопада от самопохвали край поредния евродоклад и шумните рапорти, че ГЕРБ слага край на корупцията и престъпността. Често виним хората, че са глупави и вярват в измислени герои, но как да не го правят, след като медиите скриват неудобната истина.

Отделно от това Цветанов разкритикува и местния вътрешнопартиен враг на Лечков – някой си Радото. Каза, че Радото много се водел по акъла на Иван Костов. Така Цветанов оневини Лечков и на практика обвини Радото. Да, Цветанов като формален лидер на ГЕРБ също е политик и може да прави политически декларация. Нека приемем, че атаката му срещу Радото е политическа. Но нали е и министър на вътрешните работи? Втората му функция не е ли по-важна и не следва ли да съобразява думите си предимно с нея?
Радото със сигурност е изтръпнал. Защото партия и държава пак са едно и също.