Ако науката е слънце, то варненският общински съвет е пълен със слънчогледи. Такава любов към знанието е обхванала общинарите, че напоследък са готови багери да хвърлят срещу враговете й.

Ако някой си мисли, че апетитите към Логопедичната детска градина край Станчовата алея са заради прекрасното разположение на терена й, на хвърлей място от брега, се лъже. Иде реч, естествено, за любов към науката. По-специално за грижа за градската библиотеката „Пенчо Славейков”, на която трябва да се намери ново място. И понеже във Варна сградите са кът, то откривателският гений на съветниците прозря, че новият дом задължително трябва да бъде осигурен чрез трампа с атрактивните 16 декара на градината в Морската.

На сесията в сряда кметът Кирил Йорданов оттегли предложението си статутът на терена да бъде променен от публична в частна общинска собственост, което щеше да е най-важната крачка към последваща продажба или замяна. Но пък се появи комисия, която трябва да обсъди съдбата на парцела и, естествено, на библиотеката. Защо комисията не се занимае единствено с библиотеката и остави на спокойствие парцела, не стана ясно.

Веселин Марешки, спряган за купувач на терена и съответно благодетел на библиотеката, като обещава  в замяна да даде на общината приватизираната от него сграда на пощата, категорично отрече да готви далавера. Всички съветници отрекоха, че се готви далавера, някои набедиха кмета, но пък гласуваха създаването на въпросната комисия, което остава вратичка за бъдеща сделка със земята.  Красимир Узунов, който отдавна си има имот в Морската, каза: „Ама ние миналия път нали гласувахме да преместим библиотеката в сградата на Стоматологията. Какво правим сега?”. Никой не отговори, но в науката е така – въпросите са повече от отговорите.

Марешки много се ядоса, че го спрягат за купувач. Но някак си личеше истинска, човешка и пичовска обида в него, че за други може да има сделки, пък за него се вдига панаир. Митичната комисия бе създадена точно под негово давление. Аптекарят артистично добави, че ако иска, винаги може да си купи терен в Морската, тъй като частниците там продават. Но на каква ли цена би я купил? Щото частното не е като общинското. Пари струва, много.

А най-практични бяха от „Нашият град” – теренът и без това е голям, половината остава за Логопедичната градина, другата ще я продаваме. Пак никой не разбра от к'ъв зор трябва да се пипа въпросния терен. И ако библиотеката задължително се нуждае от инвеститорска помощ, то само чрез имота в Морската ли може да стане? Няма ли общината други имоти, активи, средства...?

А ако Логопедичната детска градина се нуждае от ремонт и освежаване, то пак задължително с шитване на терена й ли може да стане? Или на част от него? Май е добре и кметът Кирил Йорданов да отговори. Той също периодично изпада в научни кризи и търсения.
По някакво съвпадение грижата към науката на общинарите и благодетелите на града все през Морската градина минава. Борислав Гуцанов искаше задължително да разкара Зоологическата градина. Само арестът попречи да бъдат жертвани няколко декара в името на съня на мечките и преживния цикъл на камилите. А „Алея първа”, освен хотели, предвижда какво? Конферентни зали и хидроложки център, разбира се.

Та така. Науката е слънце, прогрес. Напредваме с Колумбовия ентусиазъм на варненските общинари. Ако „Нашата полиция” е национален химн, то варненски може да е „И хиляди слънца да засветят над този... град”. Оригиналът е на Орхан Мурад. Кавърът – на Йорданов, Марешки, Апостолов... Все тая.