Потърсете станцията и в интернет на predavatel.com

Пиесата и постановката са на младата талантлива режисьорка Елица Матеева. Тя живее във Варна, не се страхува от театрални реформи, не изпада в паника от обезсмислянето на изкуството като занятие и противостои на опростачването и бездуховността чрез осмисляне и духовност.

Мечтите й са свързани само тя си знае с какво.

Една от тях обаче Елица Матеева признава: да има собствен театър... след десет години.

Пожелаваме й да се случи по-скоро!

Каквато е Елица Матеева, такава е и пиесата й – очарователна, закачлива, смешно-тъжна, трептяща, преливаща като току-що отворена бутилка шампанско и много, много истинска.

"Фейсбук" е пиеса за общуването. За търсенето ни. За срещите, които не се състоят. И най-вече "Фейсбук" е пиеса за любовта. Която някога непременно ще се случи, но май няма да е тъкмо днес.

"Фейсбук" е пиеса за раните, които носим и крием дълбоко в себе си. Докато чатим на пръв поглед небрежно из Фейсбук, те неочаквано изскачат навън, изкрещяват и пулсиращо заболяват, но в края на краищата е грешка да се живее с раните, защото животът се състои от надеждата – че ще намерим другия, че той ще е този, когото сме търсили, че ще открием смисъла, че ще изговорим себе си, че ще напишем себе си, че ще срещнем себе си... пък защо не и във Фейсбук!

Правила за радост от живота (Кратички словеса от автора)

Никога не се приемай насериозно!

Не се инати, когато разговаряш с колеги на марсиански език, опитай се да импровизираш в езика и работата с тях!

Не вярвай на самопровъзгласили се авторитети за авторитети, в това число и на себе си. Институцията АЗ важи насаме със себе си пред огледалото!

Бъди романтик и идеалист, когато искаш да дадеш плът на въображението си, последното не трябва да е в зависимост от финикийските знаци-в противен случай, знаците, не въображението превземат АЗ-а!

Обичай природата, чувствата и живота като непрекъснато опитване!

Обичай децата и си пожелай следното: когато порастна ще стана ДЕТЕ! Бъди щуро дете и не мисли, а действай!

Това са правилцата, които ме движат всеки ден, те се пишат, докато пиша за театър, кино, докато измислям своите истории върху монитора на компюъра ми.

От създаването на пиесата "Фейсбук" мина година, тя бе номинирана от Нова българска драма по време на Друмевите празници в Шумен тази година.

От около 30 текста, 4 бяха допуснатите до авторски прочит пиеси.

На прочита се явихме с двама млади и талантливи актьори от Шуменския театър - Димитър и Димитрия.

Беше велико изживяване. Благодаря им!

Велика констатация бе и тази на журито от интелектуалци - артисти, режисьори, критици, според които в номинираните текстове нямаше фаворит и награден поради един важен недостатък на текстовете - нашите пиеси, бяха лишени според журито от общочовешки ценности.

Въпреки този "крупен" недостатък, в София, през май и юни в една малка стаичка в Младежкия театър, заедно с триото от супер актьори Мариана Миланова, Николай Луканов, Ивайло Гандев и семплата ми персоница, изживяхме много силни моменти! Благодаря им за доверието, за това, че ме приеха като една от тях и въпреки че не съм актриса, но покрай тях взе, че ме втриса да съм актриса.

Така че, очаквайте ме и в ново амплоа - някога. Благодаря за чудесната музика на Тони Райжеков, това момче е страхотен артист! Благодаря на комисията от БНР - Христо Ботев, която посрещна този запис с лекота - Даниела Манолова и Майя Динева са хора, които умеят да експериментират с вкуса и естетиката на новото поколение тетрали.

И най-вече благодаря на Яна Добрева, че ме откри и преоткри за самата мене си, като ми предложи тази изява, защото за първи път един млад театрален критик поставя в радиото своя пиеса, като има наглостта да си я режисира, че и дори да си поиграе в нея на актриса.

Приятно слушане, приятели!

Актуална информация може да намерите на страницата на пиесата "Фейсбук" във Фейсбук.