Ситият на гладния не вярва, но защо гладният трябва да повярва на сития? Въпросът е към БСП-Варна. Вероятно го задава всеки редови варненец, който тези дни е дочул воя на партията от „лошото управление” на града.

След отстраняването на Гуцанов червените ореваха „безпринципната и антисоциална политика на ГЕРБ”, а в четвъртък скочиха и на кмета Кирил Йорданов. Поводът е ясен – опит за далавера с Логопедичната детска градина в Морската, с друга детска градина във „Владиславово”, 7-те имота срещу апартаменти...  Има обаче едно „но”. 7-8 години този град се управлява от БСП. Червените коремчета първо леко нараснаха на ширина, а после се превърнаха в ненаситни търбуси. Затова, когато днес БСП алармира за „нередности”, всеки път трябва да бъде питана: Че защо да ви вярваме, другари, вие довчера как управлявахте?

БСП-Варна трябва да отговори на много въпроси, но най-важният, който се наложи поради актуалните полицейски активности, е: Поради каква житейска случайност посредник в сделката за автобусите се оказа приятелят на Гуцанов Данаил Славов-Дънката? Не говорим за вини, доказателства, престъпления и т.н., Не сме съд. Просто като партия да ни осветли за причините за това съвпадение. А трябва да го каже партията, защото тя твърдо застана зад Гуцанов, той дори се качи на Бузлуджа.

БСП заяви на журналистите, че ще даде оценка на Кирил Йорданов в края на мандата му, като тя щяла да включи много „истини”. А предишните оценки, след като кметът и БСП деляха града, лъжи ли съдържат? Както и да е, ще чакаме. Макар че заявката към момента звучи като рекет - „Да знаеш: ще си отворим устата...!” Въобще фундаментът, върху който се крепи местната власт във Варна, е мълчанието. Ако някой някога си отвори устата, всичко ще се срине.

Колкото и парадоксално да звучи, за първи път от много години интересът на варненци поне частично е защитен в общинския съвет. Над града надвисва нова ламя на корупцията – ГЕРБ, но тя иска всичко за себе си. БСП е на път да остане капо в раздаването на ресурси. Не съвсем, но достатъчно. В червените общинари ни е надеждата – техните стомаси са много по-големи от досегашния порцион, нека бъдат недоволни. Нека реват, нека се вайкат, да дават пресконференции и да протестират, информирайки ни за далаверите в общината. В тяхната незадоволеност е шансът обществеността да знае какво точно се случва там.

Досега моделът, наложен от БСП-Варна, бе „Всички на масата”. Там бяха и среди от ГЕРБ. Затова нямаше недоволни, затова никой не даваше пресконференции, кметът бе красив и обичан. По едно време ГЕРБ направи опит да бъде опозиция, но тия хора каквото и да опитат, не се получава. Дано поне БСП сполучи в опита да е опозиция.

Не че нещо кой знае какво ще се случи или ще бъдат разкрити грандиозни далавери. БСП няма интерес да приказва много, защото за нея информирани хора могат да кажат още повече. Но все пак интересът на Варна е да има опозиция. Колкото дебела и оядена да е.