Никой не си бил потърсил рекордния джакпот от 6,5 милиона лева от 17 юни тази година. Бях на път да се скарам с половинката, на която трих сол на главата, докато не отиде да пусне заветния фиш. Накарах я да го пусне няколко пъти, въпреки протестите й, че на лотария не трябва да се вярва; че тотото не е за такива губещи като нас, на които се пада само да работят, работят, работят; въпреки претенциите й, че имала била представа от математическа случайност и че точно на нас няма да ни се случи да ударим шестицата. За неин късмет, нещастникът, който пропуснал да си вземе впечатляващата сума, не е от Варна – от Ловеч бил. Иначе нямаше да се отърве от обвинението, че е загубила фиша, забравила да го провери, пропуснала кьоравото и така нататък.

Чудя се какъв е този човек, който все пак е изтървал подобна сума... Липсва ми въображение да си представя как може някой да е толкова заблуден, че даже да не провери печели ли или не. Всъщност, да бъдем добри – може пък човекът просто да е загубил листчето с печелившите номера, или след запой (вярно, не е съвсем по български подобно поведение, но се случва) паметта му въобще да не пази факта, че е пуснал някакво тото... Намерих много обяснения в електронните форуми какви шашми са организирани от държавата, за да прибере жадуваните 6 милиона лева – от скромното, че просто няма такъв печеливш билет до няколко теории, граничещи до световната конспирация, на които няма да се спирам.

Всъщност, всичко в този живот е лотария. Не е ли така? Днес си жив, утре ти се случва инцидент (инсулт, инфаркт, пада дърво отгоре ти,  размазва те бетонна козирка, и то така, че никой не може да те намери 2 дни) и си аут – умрял, изчезнал, или просто извън статистиката... Имат ли представа управляващите и особено синдикатите, които уж се борят за правата на работниците, колко е гадно да си работил 25 години за тази държава и да не си в състояние да докажеш това!?

На мен ми се случи, когато бях на 45 – затова днес съм просто един тъп инвалид, който получава социална пенсия за първа група с придружител. Жената за това не мога да я виня – опита се да ми докаже стажа, но не успя. Купищата вестници, в които бях работил преди демокрацията и около нея, или не съществуват, или са ми плащали минимална заплата. Не успяхме да намерим стажа ми даже в тогавашната „Народна армия”, уж нещо, което би трябвало да има поне нормален архив.

Весело, но не мога да се жалвам, защото не съм единственият потърпевш – въпрос на лотария е. Точно като в лотария един успява да получи нормална пенсия, а за друг се оказва, че въобще не фигурира в регистрите – даже не говоря за хората на село, чийто труд изначално беше ограбен. Съвсем не става дума и за кадрите, работили в разните там комитети на Партията и Комсомола – дълго време следих ходенето им по мъките да обяснят, че и те са се трудили, после им загубих дирята дали ги приеха за работили или не.

Не говоря и за масовия срив в икономиката за последните 20 години, който по-скоро беше едно добре планирано мероприятие. В неговите цели не съществуваха работещи заводи, нямаше там място за някакви „Кремиковци”, авиокомпания „Балкан” или „Варненска корабостроителница”, още повече пък – държавни. Нямаше място и за държавно Енерго, не знам по чий пример вече, защото във Франция то си е на държавата и никой не плаче от това. Затова не се чудете, че е въпрос на лотария дали ще получите „фиш” от Е.ОN, EVN или някое друго трибуквие, че сте поредният късметлия, който има да доплаща с лихвите за повреден електромер. Пред очите ми едно бабе от Аспарухово като по чудо се измъкна и му опростиха 2000 лв., като си признаха, че уредът за измерване бил все пак в ред. Това по-скоро беше пиар акция на новото Енерго, да покаже колко са точни немците и колко прецизно работи онази комисия регулатор, ама нейсе... Ето, бабето е един печеливш от лотарията!

Понякога, макар и вяло, си задавам въпроси без отговор... Например, защо у нас никой не се интересува има ли въобще някаква рехабилитация за инвалидите, или всичко е в ръцете на давещите се? Това също е тото – изпадаш от рулетката и никой не го е еня ще оцелееш или няма. Приятели от Швеция, с които се виждаме веднъж годишно, цъкат с език и нямат обяснение как е възможно никой да не предприема грижи за болните – при тях не било така. При нас, ако не бях в състояние да продам жилище, за да си платя на рехабилитатор, никога нямаше да проходя. Никога нямаше да видя морето повече. Не че сега е лесно, въпреки че великите концесионери на плажовете във Варна още миналата година обещаха, че ще създадат нормален достъп за хора с увреждания. Но не концесионерите са виновни, струва ми се. Просто няма никакви правила, които да накарат когото и да е да направи каквото и да е.

А не е ли лотария фактът, че минат-не минат 4 години, отиваме да гласуваме за някого, пък после се оказва, че пак не сме улучили печелившите числа? Нищо ново под слънцето – и така, докато всички се убедят, че живеем в абсурдна държава. После абсурдите няма да свършат, но поне ще сме наясно какво ни чака. Няма да се изненадваме от факти като тези, че ВМС няма да имат подводница до 2014; НИМХ е „поставена на колене” и трябва да съкращава персонал, за друго пари и без това няма;  няма пари за заплати на учители и лекари; закриваме болници; закриваме и театри... То пък за какво ли ни са театри?! Какъв по-голям театър от живота, който уж живеем?!

Простете за черногледството...