За премиера най-големият успех се оказа правилното преразпределяне на все по-малкото пари, а варненският кмет, зареян в облаците, ни ощастливи с потвърждение, че въпреки всичко във Варна ще си имаме писта за „малка” Формула. А други улици – за колкото стигнат парите. Докато ние продължаваме да тренираме офроуд и по булеварди, и по тротоари, общинският бюджет порасна, а съветниците, докато се шегуваха за джапанките и душевното си здраве, макар и с отвращение, взеха правилните решения. В Морската градина пък тъкмо разчистиха кръчмата „Класико” пред Аквариума и по съвсем класическа схема вече има нова.

Докато чакаха предния уикенд, варненци добре се поизпотиха по улиците. Верни на старата традиция, министри и други държавници се изсипаха във Варна, а в чест на Бойко Борисов и Борис Тадич уличната блокада от единия до другия край на Варна се проточи към два часа.

Срещата започна на куц крак

заради спортните занимания на двамата и завърши със сладки приказки за обща борба с организираната престъпност и енергийни начинания. Всъщност Тадич искаше да се чуе сръбското желание „Южен поток” да мине през Димитровград. „Газпром” чу, напомни, че тръбата отива там, откъдето те кажат, и забрави. Борисов искаше да се чуе и отвън, че животът му е бил заплашван по поръчка на Сретан Йосич. Сръбските вестици разказаха надълго и нашироко за евентуалните възможности на сръбския мафиот да даде такава поръчка. И за „твърдото уверение”, че Сърбия ще участва в проекта АЕЦ "Белене". Който щял да излезе по-скъпичко от планираното - дали заради лошите сметки на предишния кабинет или заради други части от уравнението „газ, атом и криминалета”. Сръбската визита беше игнорирана от президента Първанов, който предпочете честванията на ВМС. Там държавните мъже и жени изпотиха протокола, защото концертът се падна в разгара на споровете около комодор Гагашев, предложен за директор на „Военна информация”. Затова във Фестивалния комплекс

военният министър обикаляше по задните входове

и си прави компания с журналистите, докато президентът Първанов се радваше на компанията на варненския кмет и на Цецка Цачева. Тук финтиращите движения бяха от страна на премиера, който не уважи деня на военните моряци, но дойде пак, за да разходи шефа на Световната банка Робърт Зелик до разклона за Куманово. Зелик ни успокои, че се справяме не по-зле от останалите държави, нарече Борисов „стратегически партньор” и ни увери, че винаги можем да разчитаме на банката. Явно разчитайки на тези заеми, премиерът Борисов обеща, че до две – три години ще живеем като средноевропейци. Разбира се, не е уточнявал дали тук или в Средна Европа. След като стана ясно, че най-големият финансов успех на страната ни, докато останалите държави вече излизат от кризата, е преразпределянето на парите, а заради големия управленски потенциал лично министър- педседателят ще се прави на надзорник на магистрала „Люлин” през 20 дни, вторият вариант изглежда по-вероятен. Вероятно министър- председателят ни смята, че така дава личен пример, макар че в учебниците за управленски стратегии

за перманентния работохолизъм и

самостоятелното вършене на всичко има други, не особено ласкави определения. Което не пречи на премиера да ни укорява – „За да се оправи страната, трябва всички да дадем максимума от себе си. Мисля, че българите не го правят.”  Ето, депутатите вече знаят как да бъдат по-ефективни след ваканцията. Има идея работното им време да стане от 10 сутринта до 4 следобед с един час обедна почивка, защото било трудно да се концентрират за петчасовия си работен ден само с трийсет минути за обяд. Идеята е на заместник- председателя на парламента Анастас Анастасов, който наскоро имаше друго осенение – депутатите да имат заседания в зала две седмици всеки месец, третата да уплътняват в комисиите, а четвъртата – в срещи с избирателите по места. Във Варна през това време приеха бюджет –

„челен удар” срещу финансовата криза

Съветниците увеличиха парите на града с почти 4 милиона лева и отказаха да слушат, че дълговете на общината са нараснали до около една трета от бюджета. Критиките бяха и от ляво, и от центъра, но накрая нужният брой ръце се вдигнаха, макар и с уточнението на Константин Трошев, че го правят с „много резерви и притеснения”. Гласуването „с отвращение” продължи и на следващия ден, защото търпението на съветниците се изчерпа далеч преди края на дневния ред и за пореден път заседанието стана двудневно. Тогава дойде ред на маскираната като конкурс  заменка на общински имоти и офиси. Първо съветниците от ГЕРБ преживяха катарзис, осмислиха първото гласуване като вредно, грешно и неизгодно, обещаха да се поправят, а накрая си седнаха на ръчичките и се въздържаха при второто гласуване. Иначе казано,

оставиха в сила вредното, грешно и неизгодно решение

Но пък се получиха хубави изказвания – и за общинската собственост, и за джапанките, с които идват на работа съветниците, и за нуждата от дрегери, психотест и детектор на лъжата. Като се позабавляваха така два дни, съветниците излязоха във ваканция, а по улиците започнаха ремонти на изровеното от последния порой. Новият директор на ТМПЦ Славчо Славов не пропусна да се обиди, че го наричат интендант и просна възнак културните репортери с откровението, че няма отношение към културата, но няма проблеми да управлява оперно-театралната част от нея. Откъм областната управа също продължиха да ни облъчват с идеи. Последната е превръщането на бившия ТЕЦ "Янко Костов" в музей на науката и индустрията – очевидно с отчитане на тенденцията в БАН секретарката на шефа да получава три пъти повече от някои професори, за развитие на страната си да разчитаме на ол инклузив и свети мощи, а собственикът на силиконовата „Пайнер”-долина съвсем сериозно да заявява, че турнето на певачките му е единственото „мащабно културно събитие” за малките градчета. И докато обясненията за музея бяха достатъчно пространни,

амнезия е обхванала областния управител

на имотна тема. Данчо Симеонов не си спомня дали е давал разрешение за строителството на нова кръчма на мястото на старата, вече съборена „Класико”. Всъщност пред Аквариума кръчми май изобщо не трябва да има, а колкото до останалото – схемата е класическа по тези ширини и се резюмира като „стани да седна”. Поради такива класически схеми в града се водят спорове къде да има мост и къде не, дали да е мръсно или да се чисти, боклук ли е снегът или бедствие. През това време според индекса за човешко развитие на Българската стопанска камара Варна вече е на шесто място, изпреварена както от София, така и от Габрово, Враца, Стара Загора и Бургас. Но пък градските тържества тази година ще продължат два дни. Освен концертите и зарята, ще ни пуснат малка част от улица „Девня” и ще получим за подарък статуята  “Венера от Варна”. Няма да е лошо родителите да не я показват на децата без предупреждение, но пък студентите – медици могат да тренират разпознаване на доста симптоми по нея. В навечерието на градския празник

кметът се записа в историята на журналистиката

като първият български кмет, летял на новинарски хеликоптер. Доловихме изненада от строежите на север, които досега са напълнили поне един том от историята на варненската журналистика. И получихме уверение, че Варна ще има писта за Формула Г3. По част от градските улици. Очевидно отвисоко не се вижда достатъчно добре, че далеч по-евтино ще бъде да обявим целия град за офроуд зона и направо да продаваме билети на входовете на Варна. Но дори и с кмет на хеликоптер северното Черноморие изостана в новините тази седмица. На юг за една вечер данъчните успяха да намерят 300 хиляди лева укрит оборот по заведенията на "Слънчев бряг". Иначе казано – на всеки прибрани десет лева собствениците са декларирали три. От подобни тарикатлъци южните бетонни комплекси се оказаха пред режим на тока – защото НЕК не са си ремонтирали мрежата от години, защото ЕРП-тата имат повече инвестиции на хартия, отколкото на полето и защото на повечето хотелиери все им се губят част от стаите при декларирането. На изгоряло

продължи да мирише и от Созопол

“168 часа” надълго и нашироко разказва за семейната манифактура на министър Божидар Димитров и дъщеря му, та се очакват още изблици с непейоративна лексика. И още декларации като трогателния опус на бургаския ГЕРБ, скочил да защитава министъра, който нарича народа си „шибан”. От друга страна, щом народът го търпи и се подписва в негова подкрепа... След първия картон, който му вдигна, сега премиерът Борисов беше странно лаконичен за словесните гафове на министъра си - „Питайте него, той е достатъчно голям”. Не знам дали някой се е сетил да го предупреди, че точно по този начин Дженифър Лопес отговаряше на репортерите, загрижени за размера на задника й. Цецка Цачева, която очевидно искрено вярва, че “моралът има много измерения”, също не разбра защо Димитров трябва да бъде пратен в ъгъла да се срамува. Но пък размаха пръстче на земеделския министър, който се опита да се шегува с Корнелия Нинова, сърничките и отстрела им. Позитивно настроена, Цачева не пропусна да отбележи, че

журналистите трябва да са премного благодарни

на такива „изпускания”, защото и без друго през август нямало новини. Очевидно, Цачева не е разбрала, че докато земеделският министър е декларирал, че хлябът няма да поскъпва, в Добрич цената скочи с 10 – 15 стотинки. И изобщо - след малка пауза на ценовия фронт, цените през юли пак тръгнаха нагоре, макар че по принцип юли е месецът, в който хранителните стоки поевтиняват. Тази година обаче е точно обратното според националната статистика. Свършиха и парите за служебна защита - Националното бюро за правна помощ предупреди, че много колегии спират да предоставят безплатни услуги, така че бедните да минават на самообслужване. Затова пък платена ще стане информацията от търговския регистър, ако мине предложението на Маргарита Попова. Ако искате да знаете кой е собственик и кой управлява дадена фирма, какъв е уставът на дружеството и какво е решавало общото му събрание – плащате с карта и електронен подпис или отивате на място в регистъра, където записват от какво се интересувате, в комплект с всичките ви данни. Разбира се, правосъдното министерство обеща на Брюксел, че ще улесни достъпа до информация за акционерните дружества, но очевидно се надява

и в Брюксел чиновниците да са с къса памет

Най-горещо стана при лекарите. След известно затишие, явно посветено на прецизни сметки, министърката на здравеопазването ни осведоми, че 82 процента от общопрактикуващите лекари са неграмотни, 25 процента са без специалност, а 84 процента от диагнозите им са грешни. И докато джипи-тата бранеха съсловната чест, здравната каса натисна колегите им от болниците с анекси за август, които съкращават още 30 – 40 на сто от парите им. Лекарският съюз сметна набързо, че така държавната издръжка ще стига за заплати, а останалото ще трябва да го плати пациентът – като се почне от домашната храна и личните чаршафи, мине се през лекарствата и се стигне до сметките за ток и вода. След като няколко болници отмениха приема, а в други въведоха такса „пижама” за болните и такса „стол” за придружителите, решението засега е отложено за септември. Дотогава имаме време да решим дали пък няма да ни е по-изгодно ние да си боледуваме вкъщи и докторът да идва при нас.

Като през 18-ти век

За септември стягат протеста си лекарите. Пациентите с осигуровки също може би трябва да обмислят дали ще се наведат, за да ги нашибат отново, или ще попитат какво става с парите им. Според премиера Борисов хората, които не си плащат здравните осигуровки, са милион и 700 хиляди, а който не плаща – не трябва да претендира за лечение. Всъщност ние отдавна знаем, че който не работи, не трябва да яде, или поне така е смятал другарят Димитров. Което не обяснява защо и този, който си е плащал, пак дава пари за „такси” и „дарения”, а идеята за оправяне на положението е повече отработената формула – който и без друго е плащал досега, отсега нататък просто ще плаща повече. Спешната среща за гасене на пожара, естествено, с личното участие на Бойко Борисов, завърши с три различни версии за реформа и финансиране. Четвъртият, който на практика ще ни се случи, най-вероятно още не е измислен. Но след повече от 20 изгубени години и при продължаващото кърпене заради нежеланието да се смени модела, ще е много трудно да се избегнат големите опасности – фалити на болници, навлизането на спекулативни частни фондове без добра законова регулация и увеличаване на осигуровките.

По-вероятно е да ни се случат и трите неща,

като от това нито качеството на здравеопазването ще се повиши, нито осигуровките ще дават повече от сега. Така нацията ни ще има възможност да се селектира по изпитания спартански метод, което си е чист икономически дарвинизъм.