Имаше и нещо хубаво през седмицата - в Бургас за трети път имаше Spirit of Burgas. Едни се щураха да търсят почиващия на Хавай Джони Деп, други – финансовия министър Дянков, а продавачите станаха жертва на явно неизбежната българска склонност да се умножават цените по 3.14 веднага, щом клиентите станат повече от трима. Тази година звездата беше Серж Танкиан. Извън музикалното удоволствие, музикантът с поглед на Лудия шапкар има навика да оставя след себе си и въпроси. Така и на плажа в Бургас след него остана една питанка – имаме ли демокрация? И дали тази, която имаме, не ни докарва до еретичната мисъл - по-добре

бананова диктатура вместо немислеща демокрация?

Серж Танкиан има навика да прави глобални обобщения, а и не познава България, за да търсим по-сериозни паралели в концертните му въпроси. Въпреки това през цялата седмица ми миришеше на прокиснали банани. През седмицата, в която Варна празнува своя ден, живеещите около спирка „Почивка” нямаха много време за концерти и илюминации, защото бяха заети да изпомпват вода от мазите си. Сигнал за аварията те подали доста преди за започне ремонтът на пътя там. Не е много ясно кой, как и защо е решил така, но аварията е оставена на изчакване, улицата – асфалтирана, а сега май пак ще я разбиват. Но там всички вече са свикнали – това ще е за четвърти път през последните четири години. Разбира се, автобусът с ВИП гости на 15 август отдалеч заобиколи нервните места. За държавните мъже и жени беше осигурен автобус с климатик, през който те да огледат

моторизираните фурни на градския транспорт

и МОЛ-паметниците, наводнявани при всеки дъжд. Премиерът Борисов най-сетне забеляза, че освен „Тракия”, у нас има и други пътища, насочи вниманието си на север и обеща повечко финансиране. Направо от празника на Варна той все пак засили финансовия си министър на юг, за да се оправи с тока там. Пътем Симеон Дянков се включи в данъчните проверки по варненските заведения. Има около две предположения защо е необходимо министърът да се прави на редови ревизор – или не вярва на никого и значи наистина сме я закъсали, или щабът му е решил, че изглежда хубавичко на снимка, но е забравил, че прекален пиар електорату не е драг. И ако ревизиите вдигнаха данъчните постъпления и на север, и на юг, волтажът по жиците на безобразните бетонни комплекси няма как да се вдигне от едната ревизия. Седмицата там мина под премигващите лампи и спорове има ли „режим” на тока или е само „ограничаване на потреблението”.

Мръсната дума от соцвремената

така и не бе официално спомената, а прехвърлянето на проблема между НЕК, EVN и собствениците по курортите завърши с присъдата на ДКЕВР: „Няма невинни в тази ситуация”. Регулаторът деликатно се дръпна настрани от виновните, но не е лошо и той да отговори кого и как е регулирал през последните години. Останалите на тъмно ресторантьори и хотелиери също опитаха да се преместят откъм обвиняващата страна, но не е лошо да се замислят колко маси и легла са декларирали и за колко захранване са си платили. Пак от юг, от областния управител на Бургас дойде и друга идея – да разделим плажовете на общи и частни и на частните – пред скъпите хотели, да ходи само който си е платил. Пред някои лъскави хотели това и сега е така, просто новата наредба ще го регламентира. От ДКЕВР напомниха и друга важна тема – цената на газа. Ангел Семерджиев продължи да настоява, че природният газ наесен може да поевтинее с до 15 процента. „Булгаргаз” на свой ред излезе с друга версия – поскъпване с не повече от 3 на сто. Без да сме наясно с дълбоката тайна на междудържавните споразумения, май е най-добре да си приготвим едни пари повече за газ и да се надяваме, че поскъпването няма да е повече от десет на сто. При хляба тази седмица

прогнозите и цените се разлетяха в  различни посоки.

Земеделският министър нарече поскъпването на хляба „спекулативно” и изрази надежда "хлебарите да бъдат честни". Те бяха достатъчно честни да пояснят, докато сменят етикетите, че и дума не може да става за спекула – всичко зависи от цените на международните борси. Което е добър аргумент. Но може би вече е време българските купувачи от борсите да излязат от онова прокълнато място, където цените само растат, и да отидат при останалите търговци. Все повече на икономически шаманизъм ни замирисва и от прогнозите кога ще излезем от кризата. След като трябваше да ни случи „през април”, сега имаме даже точна дата – 26 октомври. Оптимистичната прогноза за Димитровден е на Националния статистически институт. В Института за пазарна икономика са отложили оптимизма „за втората половина” на годината, анализаторите на „Дневник” говорят само, че сме спрели да потъваме, но за възстановяване и дума не може да става, а британецът Дейвид Оксли, специалист по нововъзникващи пазари, премести светлото ни бъдеще за „след няколко години”. Не че експертите, с техните цифри, проценти и диаграми биха могли да изразят

неподправената човешка мъка,

предизвикана от кризата, или да се конкурират с разтърсващата изповед за лишения и претоварване, която може да размекне дори сърцето на чичо Скрудж – в интервю за кризата Николай Банев изплака, че тя е продължила повече от очакваното и той отново трябвало да работи по 14 часа на ден и на всичкото отгоре да пътува не със самолета, а с „Майбаха”. Не е ясно към коя версия за кризата се придържа кабинетът, но очевидно там са по-скоро оптимисти, защото в деня на миньора социалният министър Тотю Младенов отказа да коментира предстоящите миньорски протести – бил дошъл за празника. Здравната му колежка тази седмица не успя да се разпише в новините, но нямаше и нужда – докато премиерът Борисов обясняваше как пари за здравеопазване има, трябва само да се разпределят правилно, един 65-годишен мъж за малко не се превърна в поредния мъченик на здравната ни система. Дишайки все по-трудно, Йордан Величков беше разкарван между болниците във Велико Търново и Горна Оряховица с аргументи от сорта „тук ще закриваме отделението” и „случаят е сложен, идете другаде”. Накрая в Габрово на човека му извадили един зъб, без да са особено сигурни, че това е причина за инфекцията, но явно са уцелили. Ако има нещо хубаво, то е, че разказът за преживяното го научихме

от първо лице, а не от смъртния акт.

Което, за съжаление, не може да се каже за двамата моряци от „Лудогорец”, които починаха, докато чакаха собственика да реши какво ще прави с тях и с кораба си. Фирмата-собственик, между другото, отдавна пълни новините с гафовете си. Засега - без да впечатли някоя от морските служби в София, които отговарят за лицензи и контрол. Не особено впечатлителен се оказа и Окръжният съд в Разград – той отмени първата у нас ефективна присъда срещу собственик на куче-убиец. Глутницата на Елена Банкова разкъса шестгодишната Кристияна, но според втората инстанция животът на момиченцето не струва повече от 1 година условна присъда. Любопитно ще бъде да видим колко ще получи 19-годишният внук на цар Киро, който е малък, но вече знае, че може да прави каквото си иска, щом дядо му се казва Кирил Рашков. Дали ще продължи да мисли така и след като натика телевизионен репортер в колата си и го заплаши с убийство, зависи от същия български съд, който оцени Кристияна на една година условно. Тази седмица на магистратите беше спестена поне премиерската реторика, но Цецка Цачева не ги пропусна. Като един очевидно много квалифициран юрист тя разкритикува колегите си от опозицията, че взели страна в спора между съда и изпълнителната власт по казуса „Килърите”, след което на свой ред избухна срещу решението на втората инстанция да бъдат пуснати същите „Килъри” – защото

не било „нормално” съдът да откаже арест,

щом полицията и прокуратурата го искат. Самият премиер тази седмица беше зает да коментира по телевизията друго – отношенията си с президента. Който пък му върна жеста с вестникарско интервю. Сумарно – тия дни премиерът е бял, а президентът – добър, отношенията между двамата „не са хладни” и ние имаме „опитен президент, който се старае много”. Взаимните комплименти засенчиха признанието на Първанов, че вече е „загърбил” атомния проект и се интересува повече от газ. Дали комплиментите няма да ни излязат скъпо, ще разберем, когато започне договарянето за „Белене”. Едно друго президентско решение – да не приеме предложението на военния министър за директор на военното разузнаване, роди пък декларацията на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик” – с нея на практика военните за пръв път в новата ни история си позволяват организирана публична намеса и критика спрямо президента. Повече критика от обичайното отнесоха и паспортните служби. „Хората на опашките

не псуват “Сименс”, а псуват нас,

без да имаме вина” – така обобщи Бойко Борисов поредната издънка около новите ни лични документи. Но развали общото впечатление, като вместо да поиска неустойка или да нареди съдебно дирене срещу фирмата, заяви, че ще се оплаче на Ангела Меркел, когато тя дойде у нас. А поредната документна веселба е защото свършиха кориците за международни паспорти или, както пишат от „Сименс” – „има установено забавяне в доставките на бланкодокументите”. Затова 9 хиляди души не могат да си получат новите документи. Същите документи, които за разлика от Европа сменяме на всеки пет години, явно – за да поддържаме неформалните си социални контакти по опашките и за да плащаме такси на избрани фирми и комисиони на избрани банки. И докато чакащите стават все по-гневни от липсата на сегашните корици, от МВР съобщиха, че преговарят за отпечатването на нови – с чипове. Поради което новият ми кошмар е за мига, в който някой бюрократичен гений ще получи прозрение и ще ни прати отново всички на опашките – за корици с чипове. След което да измислят странички с холограми,

говорещи надписи и танцуващи снимки.

Докато ние се занимавахме с подобни житейски прози, поредното политическо откритие на ГЕРБ записа нова светла страница в световната философия, етика и право. Натикана в ъгъла с въпроси за шуробаджанашкото си гласуване в комисията за нови доценти, депутатката Геновева Алексиева стигна до прозрението: "Над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите". Хубаво е все пак, че не всички са се придържали към тази напредничава мисъл във времената, в които законът е повелявал големи групи хора да бъдат качвани на кладата или правени на сапун, а са се намирали и такива, които са залагали на презрения морал и са спасявали, когото могат. Колкото до казуса на депутатката, той е далеч от подобен драматизъм - просто дамата е гласувала като член на Специализирания научен съвет по офталмология, за да може дъщеря й да стане доцент. Логичните въпроси за конфликт на интереси провокираха депутатката надълго и нашироко да се аргументира как законът едва ли не я задължава да гласува за дъщеря си. Тя дори на свой ред атакува медиите, че като оповестяват този факт, очернят нея като депутат и „се опитват да докажат, че

ГЕРБ е такава, каквито са били и другите партии,

и прави далаверки.” Въпреки че  Бойко Борисов в най-различни варианти много пъти ни обеща, че те няма да са „такива”, Геновева Алексиева все още живее с представата, че като е станала депутатка, моралът не важи за нея. Както и законът, защото юристите не са склонни да се съгласят с нейното майчино тълкувание за липсата на конфликт на интереси. Може би затова мирисът на прокиснали банани започва да става все по-отчетлив.