Цвета Убчева е завършила курс по Обща фотография към "Младежки Дом" – Варна при Ангел Ненов и специализиран курс, в който е изучавала всички жанрове на фотографията (репортажна, актова, арт, натюрморт, портрет, пейзаж). Взимала е уроци при известния варненски фотограф Гаро Кешишян.

Участвала е в множество сборни изложби, пленери в Стара Планина, Рила, Родопите и конкурсите "Музика в обектива" (фотоконкурс за смешна фотография в галерия "Актив Арт") и "Око за другите".

Може да разгледате "Начало" - първата самостоятелна изложба на авторката, в "Актив Арт" до 1-ви септември.

Ролан Барт завършва живота си с патоса на една нова наука – фотографологията.

В "Camera lucida" той извежда фотографията като начин на гледане, а не просто на снимане.

Според него "дълбоката лудост" на това изкуство се дължи на факта, че то гледа невидимото и мисли непонятното.

Френският семиотик твърди, че фотоапаратът е "техническо продължение на човешкото око"; то е нещо, което подпомага гледането.

Това откритие споделя за себе си и авторката Цвета Убчева: "Откакто се занимавам с фотография постоянно снимам с очи, гледам  света по нов начин – той е много по-интересен и интригуващ, в него се случват много и любопитни неща...Фотографията ми дава сетива да усетя и позная различните човешки състояния, да улавям красотата в пейзажите, в голотата на човешкото тяло, в предмети..."

Според Барт антропологическите питания като: Дали не може да се каже за снимката същото, което византийците са вярвали за отпечатания върху Торинската плащеница образ на Христос? Дали образът на снимката не е своебразна мумия на душата на изобразения, защото фотографията убива, отнемайки светлата сянка на човека? Дали фотографията не е "фалшификат", представяйки хора и ситуации, които вече се разминават с представеното в снимката?, са много по-актуални и адекватни, отколкото, дали фотографията има място в галериите, редом с високото изкуство.

Фотографията на Цвета Убчева има място в залата на галерия "Актив Арт", наред с изящните изкуства.

Нещо повече тя има способността, отбелязана от Барт, да "увлича".

Тогава зрителят разбира за "дълбоката лудост" на фотографията, защото човек попада в един художествен свят, в който пейзажът е изживяване, танцът е естетика, а хората са обобщени образи на човешки съдби.