Безпрецедентно не като количество, а в политически контекст, тъй като една от водещите европейски страни си позволява да организира етническа „екскурзия”. Ние сме мижава страна и нашата „голяма екскурзия” нямаше мащабен ефект, но какво ли ще стане сега, след уникалния пример на Франция?

Външният министър на България Николай Младенов се зае със задача да лицемерничи, подобно на всички френски дипломати досега. Каза в сряда, че никой не пъди ромите насила, но пък нарушавали директива, според която трябва да имат работа и постоянен адрес. Хем мярката не засягала само роми, хем е ясно, че само те се гонени от Франция. Но лицемерието на Младенов е лесната поза. Трудната щеше да е да каже: „Франция си позволява етническа дискриминация. Ромският проблем е стар, дълбок и няма да се реши с вдигането на железни завеси”.

Румъния, която смятаме за второ качество, си позволява да изрича подобни неща. Но простено да му е на Младенов, от български дипломат такава смелост не може да се очаква.

Простено и да му е, задето разправя, че никакви вредни последствия няма да доведе парижката драма за България. Като например забрана за придвижване на всички българи и отлагане на Шенген. Малко след бодрите клетви на Младенов Франция заплаши официално Румъния със същото. Но от български политик не може да се иска прозорливост, пък и наистина София може да си е въобразила, че само Букурещ ще го отнесе. Явно се е надявала снишаването, по повелите на другаря Живков, да е за добро.

По-страшното е друго. Николай Младенов си позволи да каже, че България едва ли не „се набутва” във вътрешен дебат на Франция. С други думи, българският външен министър заявява: „Цигани ли, ние с тях нямаме проблем!”.

Бедата на Франция не е в 10, 20, 200 или 2000 роми от България и Румъния. Бедата е, че идват, живеят извън закона, хигиената и цивилизацията, на път са да взривят социалните, културни и екологични баланси в страната. Франция казва: „Ние не искаме цигания” И е права за себе си. Бори се с проблема – лицемерно, отвъд нормите, прехвърля отговорности, пише специални етнически закони, но се бори.

За България, която отдавна се дави в циганизация, такъв проблем явно не съществува. Тук властта се прави, че проблем няма, или, ако пък се сети, то е да сведе въпроса до колко точно роми ще бъдат върнати. Щом са 20 или 30, значи няма драма. Франция е една прекрасна страна, ние – също, върнатите или са законно експулсирани бандити, или доброволни възвращенци – такава е българската позиция.

Ако Франция е пропищяла от циганите, то ние тук вече нямаме сили да ревем. Ако там има 10 катуна, тук има 100 гета. Ако там просят и крадат, тук задигат жици и оставят Черноморието без ток. Че и Азия без интернет. Ако там вършат престъпления, тукашните им са направо ненаказуеми. Ако там не се мият и бълват зарази, тук гледат прасета в асансьорите.

Това трябваше да каже Младенов. А България да се възползва от проблемите на Франция и да повдигне дебат за ромския проблем и у нас. Без да товари някого на вагони, без да дискриминира, просто да каже, че циганското беззаконие ни мъчи и погубва като нация. Не Франция, а България трябваше да инициира кампания по проблема. Защото е най-заинтересована, защото наистина циганите са наши граждани и защото – българският социализъм, прав или крив, все пак успя да интегрира доста от тях. Т.е. ние имаме някакъв добър опит.

Николай Младенов трябваше да употреби очевадното погазването на ромските права от Париж в наша полза. България трябваше да има ясна и последователна позиция. Ако, разбира се, правителството бе умно, за да прозре проблема, ловко, за да използва момента и смело, за да вкара пръст в кървяща рана. И честно спрямо българите, тъй като ние не знаем дали това правителство не е като другите - приоритетно да се тревожи за чуждите проблеми.

Но шубето e голям страх. Не само от Франция, която като нищо може да ни погне за потънали нейде пари за ромска интеграция. Но и страх от самите цигани, чийто гласове са безценни по избори. Всека партия, включително и ГЕРБ, знае, че най-добре е да се има с тях.

Драмата има и още един ракурс. Николай Младенов е сочен за министъра, който най-добре разбира от ресора си – външните работи, а не отбраната, където бе разпределен първоначално от великия кадровик Борисов. Ако наистина е най-подготвеният министър, жалко. За всички нас.