Властта обаче твърдо е решила, ако не да запази броя на населението си в границите на държавата, то поне да я напълни с туристи. Видовете туризъм ще бъдат разпределени според стандартите за качество в новия Закон за туризма. Докато го съобщаваше, ресорният зам.-министър Иво Маринов едва ли си е представял

категориите „краен примитив”, „чалга терор”,

„пиене до смърт” или „бетон без край”. Лошото е, че доста от вече заминалите си мислят в тези категории – на горещите хотели без ток, чалгата до зори, пиенето по левче и бетонните комплекси. Нито една от тези екстри не е включена в рекламите, с които ще залеем няколко водещи световни телевизии, за да привлечем с поне пет процента повече туристи догодина. При цена повече от седем милиона и половина и още почти половин милион за изработка резултатът е патетичен, банален и напомнящ вече гледани клипове – тоест, всичко, което рекламата не трябва да бъде. С тези баналности министерството на Трайчо Трайков започва атака под мотото „Магията живее тук”. Което си е истина – колко пъти тази седмица си казахте „не е истина”, ама то си беше? Но пък разминаването между реклама и реалност може да бъде най-голямата магия – докато стигнеш до спа хотела, и

феята на зъбчетата ти е обрала всичките зъби

заедно с пломбите, синьото море понамирисва на липсваща канализация, а делфините най-често са в незаконните мрежи. Но пък на идващите отвън им е евтино и те мижат за останалото. Ние, и да мижаме, вече даваме една трета от доходите си за храна. Реколтата пшеница се оказа, въпреки прокобите, добра. От земеделското министерство продължиха да твърдят, че високите цени на хляба са спекула. Хлебарите, обаче, вече говорят за цена от над лев и 70 и бавно променят цифрите по етикетите. Същото става и с олиото. А във Варна килограм сух чесън вече струва шест лева – колкото килограм пържоли на промоция. Зеленчуковите борси, въпреки ежегодните драми на производители и клиенти с прекупвачите, засега са встрани от интереса на ГДБОП. Но борците с организирана престъпност тази седмица се заеха със саламите.

Акцията „Дупетата” предизвика единични възторзи

из форумите – че най-накрая някой се е загрижил за здравето ни. Повечето обаче крайно неблагодарно напомниха, че новият стандарт далеч не е задължителен, лаборатории за контрол на практика няма, а от „Дупетата” резултатът ще е изчезване на евтините разфасовки с изрезки, които често са по-качествени от не дотам ясното родно производство. Обясненията, че само ние ядем изрезките, не издържа пред личните впечатления от европейските магазини, големите обвинения стигнаха до дежурната фраза „проверката ще покаже” и „Дупетата” замирисаха на браншово разчестване на сметки. А докато не бъде въведен БДС за доходите ни, всякакви опити да ни накарат да плащаме повече за хипотетично качество са обречени на пълен провал. Проучване на Евростат тази седмица показа в сравнителен план, че България със сигурност е най-бедната, но не и най-евтината страна в съюза. А докато говореше за проблемите на потреблението един банкер – Левон Хампарцумян, достигна до

неподозирани открития за пазарната икономика,

търсенето и предлагането. Той ни предупреди да си приготвим още стотинки за такси, ако искаме да продължим да ползваме банкоматите, защото колкото повече банкомати имало, толкова по-скъпо излизало поддържането им. А, разбира се, банките няма да плащат за поддържането на собствените си банкомати, щом могат да накарат нас да го правим. Но ако искаме да има развитие на икономиката – трябва да потребяваме. Скоро предстои да ни облъчат с реклами и на тази тема – изтичат последните дни, в които се събират оферти за покъртителната обществена поръчка

„За Бога, братя, купувайте”

или „Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска”. Иначе казано – по идея на финансовия министър, от бюджета, където няма пари за здраве, образование и култура, ще бъдат извадени милион и половина лева, за да ни убеждават с картинки и клипчета да харчим повече от парите, които нямаме. В категорията на още повече нямащите наесен ще влязат и студентите – отличници. Парите за стипендии свършвали, така че ще ги получават само докторантите и майките, а за останалите – ако има. Но пък министърът на образованието Сергей Игнатов поиска „разтърсваща реформа” във висшето образование и науката. Ако е достатъчно разтърсваща, може би след години няма да имаме лични документи, в които един професор – социалният психолог Петър Иванов, да открие 17 правописни и пунктуационни грешки и дори една фактологическа, според която във всеки град има МВР, а не ОДП. При достатъчно разтърсване на образованието може би няма да има констатации като тази на лицензирания одитор Султана Българенска, която твърди, че между 30 и 40 процента от информацията в годишните финансови отчети на фирмите е невярна. Макар че там разтърсването ще трябва да е по-мащабно, защото изводът на одитора е – „за решаването на проблема с финансовите измами

у нас няма държавна воля”

Ако бъдат разтърсени подложените на образование, те може би няма да си позволяват, като интенданта на варненското ТМПЦ, да повишават тон на Сия Папазова. Трус може би ще доведе до опомняне в Комисията за регулиране на съобщенията, която, за да улесни потребителите и за да освободи по-малко от 14 хиляди стационарни номера, е на път да ни накара да набираме кодовете на градовете като пощурели при всеки разговор. Макар че е трудно да си представим разтърсване, което може да впечатли депутатката Геновева Алексиева. След като оскандали конкурса за доценти – офталмолози, като гласува за дъщеря си, тя попадна на прицела на колегите си и заради лобистки прокараната клинична пътека, от която практическа полза за децата с лениво око няма, но пък за семейната клиника – твърде много. Въпреки това дамата напусна постовете си в парламента „смаяна” и „ужасена” от атаката срещу нея, с твърдото убеждение, че е

права, наклеветена и жертва на дребнави дрязги

Оставката е пета за ГЕРБ-кадрите в здравеопазването, което сигурно е симптом на някакво заболяване. Главният диагностик обаче този път беше крайно сдържан - Бойко Борисов заяви, че е „доволен от нейната адекватна реакция”. Не стана ясно от коя част – от „смайването” или от оттеглянето, не разбрахме и друго – ще има ли нов конкурс за доценти и преразглеждане на излишната клинична пътека. И докато в здравната комисия си играеха на философи и обсъждаха морала и закона, председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов обяви, че това, което се случва в реалното здравеопазване, си е чиста ликвидация. Под натиска на цифрите здравното министерство призна тази седмица, че съкращенията са засегнали и спешните отделения, които за юли са получили половината от предвиденото. Разбира се,

виновни са пациентите, които се „самонасочвали”

към спешните кабинети с не толкова спешни болежки като остри инфекции, рани и ухапвания. Вероятно този, който е писал констатациите, не се е опитвал през последните години да намери кой друг да му обърне внимание в събота вечер, например. И ако на ухапаните и порязаните може да бъде припомнен приниципът на самозадоволяването, то при отровените и изгорените трябва помощ – много, качествена и веднага. Пострадалите от Източна България може и да не я получат. Защото единственото място е Военноморската болница във Варна, а там парите свършиха в средата на месеца. И ветеринарите от Врачанско, като протестираха с писма и обяснения, решиха тази седмица, че ще почакат още десет дни и после ще застанат под прозорците на земеделското министерство и

ще му ударят един протестен кючек

- за да е ясно на всички, че сме в страната на чалга чудесата. Седмицата беше пълна и с исторически дати. Дали защото не се задават никакви избори, или защото жегата беше голяма, но нито на Петрова нива, нито дори на Шипка забелязахме някой от големите държавни мъже и жени. Премиерът не се появи и на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България, затова пък опозицията групово се отчете на честването на акцията при Жабокрек. Там, ако не знаете, в една почивна станция са избити ранени германци. Покрай тези шумни присъствия и отсъствия беше съвсем логично, че изобщо без шум мина поредната годишнина от палежа на Партийния дом в София. През седмицата върволицата полицейски акции от последните дни се преобразува във върволица от дела по съдилищата. Ставащото вътре и около българската съдебна зала накара анализатора на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов да заяви: „Съдът все повече

започва да прилича на реалити шоу”

Един от участниците се осмели да протестира срещу режисьора. Окръжният прокурор на Силистра Димитър Чолаков възнегодува, че МВР огласили по медиите акцията „Каналджиите” преди да уведомят наблюдаващите прокурори. Единичното недоволство не попречи на вътрешния министър Цветан Цветанов да се похвали, че през последната година има „много добро институционално взаимодействие между МВР, прокуратура, ДАНС и НАП”. И не пропусна да се оплаче от прокуратурата, която се държала доста строго към МВР и „винаги се стреми към изискване на повече доказателства”. Търсенето на доказателства не винаги носи радващи резутати. Любопитният Валери Атанасов разбуни духовете, като занесе новичкия си паспор, оборудван с чип, на полицаите в Естония, където живее, и те открили, че

вътре няма никой

После в София му намерили и снимката, и отпечатъците, а липсата им в Естония се обяснявала просто – паспортите ни имат кодирана информация, за която ние не сме дали ключ никому. Иначе вълненията около сдобиването с новите документи продължават и, казват, от септември щели да станат още по-интензивни. През седмицата екоминистерството предложи текстове, според които всеки, който цапа, ще бъде пращан да полага обществено полезен труд. Определено количество хора заявиха в анкета, че подкрепят идеята. Интересно е само дали знаят, че и сега в общинските правилници има безброй глоби за фасове, хартийки и кучешки купчинки, които, въпреки текстовете не намаляват. За пореден път журналисти питаха

какви чудеса стават със Сребърния фонд,

депозиран в БНБ срещу смешна лихва, която на всичкото отгоре заминава за сегашни държавни харчове, а не за бъдещи пенсии.  Пак тази седмица се намери нов крепител на етническия мир в страната – цар Киро, който цветисто разясни как ни брани от гражданска война покрай някакъв негов си кръчмарски спор. А министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обеща през септември всеки втори ден да се правят първи копки на нови пътища. Не стана ясно дали свободните дни ще се уплътняват с рязане на ленти, както се полага на година с избори, или ще ремонтира след първите копки. Един недоволен от чудесата в родината си гражданин – Атанас Чобанов, застана с табела срещу американския посланик в Царево, за да протестира срещу легитимирането на бившите агенти на Държавна сигурност, но единственото, което си спечели, беше отвеждане „за беседа” в полицията. Един друг, характерен за изборните години спор беше подет наново тази седмица –

да гласуват ли неграмотните

Причина за предлагането на крайно изкусителното, но и крайно незаконно решение станаха ромите, които се върнаха от Франция. На държавно ниво те бяха наречени „вътрешен проблем на Франция”. Скандалът, който устрои един таксиметров шофьор на варненското летище, сложи многозначителна и натоварена с подтекст точка. Той обвини една от пристигналите, че му е задигнала портфейла, докато той кротко стоял забравен на една бензиностанция, имаше извинения и реплики за срама за България и за човешките права и така голямата тема кротко се стопи до стандарните клиширани истории за ромите и за „тук” и „там”, които вече са толкова невъздействащи, колкото и туристическите ни реклами. Макар че и там са възможни чудеса – Франция ни върна ромите, защото работели нелегално. Наистина - нелегално, но все пак ключовата дума е „работели”. Но пък без тях трябваше да си говорим за световни явления като легитимирането на маргиналните религиозни и расистки общности и растящата им популярност, които рано или късно ще ни застигнат. И за нефинансовите измерения на финансовата криза, които включват втвърдяване на тона към „другите” изобщо. И за развращаващите местни практики на изборен бартер – глас срещу липса на контрол и санкции в ромските гета. И за тъпаните на ромското включване, които заглушиха шума от краденето на пари за реалната ромска интеграция. За бъдещето, което си подготвяме, като култивираме поколение след поколение професионални безработни за вътрешна употреба.