Неделя, 29 август, година и 31 дни след клетвата на правителството на Бойко Борисов*.

Мястото е пристанище Варна. Той се появява ядосан, намръщен, гневен, но справедлив. Гардове, мерцедеси, работници с каски и работнички с къси поли - всички реквизити за появата му са там. Включително и Симеон Дянков.

„Здравейте лъвове”, казва той на докерите с каските, които са щастливи да го ръкостиснат. Камерите снимат, фотоапаратите щракат – сценката с масовката е факт. Но той се усмихва малко, едва.

Той е човек от народа, но ако народът е щастлив, той е нещастен. Познанието трупа печал, а той знае много за крадливата тройна коалиция. Смелостта изисква саможертва, а той е премиер-хекатомба. Каузата иска лишения, а той живее като куче в Банкя. Живот ли е, да му се радва?

Той е в пристанище Варна, защото е бил на почивка в „Евксиноград”. Но той не почива, загарът не е от плаж, а от черната злоба на „Позитано”. Събрал е шефовете на пристанищата предния ден. Сега му предстои същинската част - пресконференция, а трудовият делник ще завърши с благотворителен мач с Борис Бекер.
„Петьо, настанявай се, Иване, сядай”, гостоприемен е Б.Б. „Влезте и затворете”, възпитателен е към журналистите. Там е и Николов. Б.Б. разяснява: Николов е шеф на пожарната. Щяло да се строи ново пристанище (?!), а Николов трябвало да види дали проектът отговаря на противопожарните изисквания. Шефовете на ДНСК, ХЕИ и общината ги няма. Ще ги има, когато си излъчат премиер.

Б.Б. дава думата на началника на агенция „Пристанищна инфраструктура” Евгени Москов. Той мънка. Б.Б. знае как се прави новина, журналистите не обичат мънкане, след малко ще се уморят. Затова взема приоритетно нещата: „Преди експозетата, трябва да кажем, че вчера се събрахме за три часа и изводът е, че....” Следва мощен десен прав в мутрата на лошите. На всички лоши.

„20 години нищо не се е работило да бъдем транспортен център. Да използваме географската си даденост, прекрасните пътища, кръстопътя”, реди пламенно Б.Б. Не само нищо не се е работило, но и нарочно се е правело тъй, че съседните държави да просперират за наша сметка. Саботаж! След 5 минути огън и жупел Б.Б., бивш главен секретар на МВР и като такъв не разкрил нито един саботаж, сам е повярвал във версията си. Следва фаталното за лошите кроше. „След 2 години за всичко, което правим по нашите пристанища, ще трябва да питаме съседите. И ще са съгласни ли те?

Не-е-е, няма-а-а, и това трябва да бъде припомняно на тези от „Позитано”, размахва пръст Б.Б.

Журналистка се сепва и пита какви са тия 2 години. Какво точно настава след тях? „След 2 години влизат....ъъ... така ми казаха вчера... те ще ви обяснят... такава разпоредба”, заявява Б.Б.. Той мънка. И Москов мънка. Никой не пита повече, но и не смее. Б.Б. не обича да го прекъсват, за реплики не е репетирал. Не е ясно има ли такава разпоредба, каква е. Ясно е само, че на Б.Б. най не му  е ясно. Предния ден на съвещанието са му подали сламка, която той превръща в медийна новина. Журналистическият интерес е противопоказен, но както ще стане ясно после, безсмислен.

„За пристанищата ще търсим ъъъъ, големи товаро... товародържатели, товаро...”, питлае Б.Б.. „Товародатели”, му подсказва някой. Но Б.Б. е схватлив, след 5 минути друг подема темата и той възкликва: „товародатели”.

Репортерите си хилят. Не на шегите и закачките, а на въпиещата (не)компетентност.
Много премиери са минали, много са отразявани във Варна. И все по морски въпроси са се изказвали. Били са надути, лицемерни, нахални, скучни, протяжни, досадни... Но не и толкоз куражлии. Голям куражлия ще е Б.Б., щом говори тъй пламенно и нахакано по тия въпроси.

По едно време репортерите спират да записват. Даже не ги е страх, че софийските редактори ще им се карат. Дори и вторите вече знаят, че на Б.Б. никой не бива да се връзва. Каже ли нещо, значи е обратното.

Китайски товародатели щял да търси Б.Б., немски също. Думичките му се губят, но за прекрасното географско положение и историята може да говори с часове. Е, не толкова. „Те, немците, навремето, и Митхад паша, ех...” – тук Б.Б. спира. Ясно е, че предния ден са му разказвали и за железницата Русе-Варна, но явно пак не са стигнали до край.

Голямата пяна обаче идва с евъргрийна „тройната коалиция и окрадения излишък”. Тук Б.Б. не иска суфльори: „4 милиарда излишък! Че-ти-ри ми-ли-ар-да! Къ-де са? Не мога да ги намеря? Истина е - търся ги, няма ги!”. Върху шоколадовия загар се прибавя руменина от справедлив гняв. Бицепсът трепери. Малка подробност е, че през лятото парламентът на ГЕРБ разблокира част от резерва. Той пък е натрупан от същите излишъци, които Б.Б. не може да намери. Но човекът се гневи, яд го е, вярва си. Може ли и ние да не му вярваме, след като е толкова разстроен?

Думата вземат директорите на пристанищата Варна и Бургас. Представят вехти проекти за терминали, разширения на канали, транспортни коридори и т.н. Всичко е обсъждано 20 години, на заседанието предния ден набързо е сглобено и повторено. Но пък директорите внушават неповторимост у Б.Б., която той и без това знае, че притежава.

Директорът на пристанище Варна Данаил Папазов се хвали с дългогодишни ръстове и печалби, което никак не се вързва с теорията за крадливата и некадърна тройна коалиция. Но съобразително вметва, че технологиите са остарели, хората работят в нечовешки условия „Ти от колко години си шеф на пристанището?”, рязък е Б.Б. Бицепсът пак трепери. „Девет”, скромно отвръща Папазов. „Е, това не сте ли го обсъждали толкова време, не сте ли търсили помощ?” - към бицепса се добавя и юмрук, който мачка масата и всички лоши. „Ами ние, такова, с колегата от Бургас, ето и той да ви каже, висяхме пред вратите на властта, ама нищо... Затова туй сега, вие тук, такова нещо не е било, такъв интерес и отклик”, измъква се Папазов. Б.Б. е доволен. Папазов, който малко преди парламентарните избори взе партийната книжка на ГЕРБ, по същия начин ощастливяваше Станишев и царя.

„Колеги, по-кратко, че ми предстои мач с Борис Бекер”, стрелва Б.Б. Не е особено развълнуван от презентациите, пък си е казал своето, направил е „новината”. По едно време някой говори за нов терминал, Б.Б. се сепва: „Николов, това може ли да стане?”. Николов, шефа на пожарната, рапортува: „Изпълнимо е, в рамките на закона”. Всички са спокойни, ГЕРБ спазва закона.

Пресконференцията свършва. Никой не дава думата на журналистите за въпроси. Няма и нужда.

Вечерта по новините има лоша вест – Бекер е победил Б.Б. Но и добрите са факт: Б.Б. е разкрил, че пристанищата са умишлено фалирани. Излишъкът го няма, но Б.Б е тук.

Той ще оправи и излишъка, и пристанищата, и е все така гневен, сърдит и назидателен към лошите. Но справедлив. Справедливост няма за Николов, тъй като отсъства от новините.

Ни дума за мънкането, незнанието, старите подмазвачи и новото пристанище, дето го няма... Сульо гледа, Пульо гледа, Атанас и аз. Всички сме щастливи и доволни.

* Датата е взаимствана от настолния календар, издаден от Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (също и академик). В него клетвата на правителството на ГЕРБ е уважена редом с църковните празници.