Въпреки очевидната обида Карпински разказа за филма с"Розичка", който е спечелил много международни награди.

В момента в залата има повече хора, отколкото снощи на прожекцията на филма ми, коментира с разочарование полският сценарист Мачей Карпински днес,

на традиционната среща след филмовите вечери, с кинодейци и медии във ФКЦ, където се бяха събрали 30-40 души.

Очевидно филмът „Розичка” (Little rose) е бил пренебрегнат от гостите на фестивала, които са празнували снощи и днес нямаше кой да обсъди филма с полския сценарист.

Авторът на текста също признава, че не е гледал лентата.

Въпреки очевидната обида, Карпински разказа за филма си, който е спечелил много международни награди.

„Розичка” (2009 г.) е базиран на истинска история, с истински факти и събития. Филмът описва съдбата на полски писател, десидент, който е живял по времето на тоталитарния режим в страната. Героят се жени за жена, която е агент на Държавна сигурност до смъртта си. Той не иска да приеме този факт, въпреки очевидните доказателства. Но това е само основата на действието, останалото е фикция, сподели Мачей Карпински.

Семейството на автора обаче, е направило всичко възможно да наложи цензура и името му да не се споменава. „Уж живеем в демократично общество”, коментира иронично сценаристът.

Трима са главните герои – двама мъже и една жена, раздирана от вътрешни противоречия, разказва Карпински на нас, неуважилите филма му.

„Доволен съм от изпълнението на актьорите (Магдалена Бочарска, Анджей Северин, Роберт Виекевич), те са на световно ниво и са на върха не само в Полша, а и във Франция”.

Сценаристът сподели днес, че фактологията не е предоставила достатъчно емоционални моменти и героят, който постоянно тласка съпругата да пише доноси, е измислен, за да има емоционално напрежение.

„Има обаче много архивни материали и моменти от истинската история, вплетени във фабулата на филма, но си позволихме лека манипулация, за по-добър ефект на историята”, сподели Карпински - „Истината се преплита с измислицата – това е основата на самия филм”.

„До преди няколко години в Полша младите хора бяха загубили интерес към стария режим. Демокрацията и западната култура вече бяха навлезли и имаше своеобразен култ към „Запада” и тези теми не ги вълнуваха”, разказа още сценаристът.

„На хората не им беше интересно вече. Но сега има нов интерес към тоталитарния режим, но по различен начин. Публиката вече не се интересува от фактологията, а от емоционалната страна и чувствата на хората, човешките съдби. Не всичко е черно и бяло, хората не са само лоши и добри”, вярва полският сценарист.