В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.