Това твърди в интервю за "Гласът на Русия" прессекретарят на акционерното дружество "Транснефт" Игор Демин. По думите му става въпрос за 30 милиона евро годишно, след което сумата ще нарасне до 50 млн. Защо тогава буксува изгодният за страната проект? Първата възможна причина е смяната на властта в София. След като я получиха до голяма степен благодарение на антируската си риторика, десните веднага се отказаха и от трите енергопроекта с Русия. С времето, обаче, икономическите съображения надделяха над политическите и новият кабинет даде добро за строителството на двата блока на АЕЦ "Белене" и за участието на България в газопровода "Южен поток", неясна остава единствено позицията му по "Бургас-Александруполис", коментира електронното издание на медията.

"Преговорите с нас водят вече нови хора, затова за пристигащата в Москва българска делегация ние организираме презентация на проекта. Възнамеряваме да покажем на българската страна всички негови предимства - обяснява Демин. - Трасето на тръбопровода трябва да мине през територията на България и Гърция. Впрочем, Гърция няма никакви съмнения в собствената си изгода от участието в проекта. А българите се колебаят. Казват, че се боят за околната среда заради изграждането на терминал в Бургас. Но нали там вече работи голям нефтопреработвателен завод. Новият терминал няма да увеличи прекалено екологическото натоварване."

От "Транснефт" ще покажат на българската делегация как работят подобен обект от пристанищното стопанство на компанията, неотдавна изграденото специализирано морско нефтено пристанище Козмино (крайна точка на нефтопровода "Източен Сибир - Тихи океан") и функциониращото вече няколко години пристанище в Приморск, Ленинградска област. "След въвеждането им в експлоатация екологическата обстановка се подобри, все пак ние поддържаме сериозна служба за екомониторинг, която фиксира и най-малкото петно, всеки разлив на нефт и моментално определя виновника. Ако "Транснефт" започне да работи в пристанище Бургас, то ще стане само по-чисто", твърди Игор Демин.

На въпрос на "Гласът на Русия" дали в случая не сработва синдромът на аварията в Мексиканския залив Демин отговаря така: "Нашият проект не предвижда добив на нефт. С разлива от платформата на "Бритиш Петролеум" може да се свърже всичко, което някой поиска, дори двигателят с вътрешно горене. Реалността е друга - остава все по-малко време, за да се разтоварят проливите Босфор и Дарданели. Към 2012 - 2013 г. , когато ще бъде завършено разширението на Каспийския транспортен консорциум, в басейна на Черно море ще се окажат около 135 - 140 милиона тона нефт. А черноморските проливи могат да пропускат максимум 110 - 115 млн. тона годишно. Това е пределът им. Петролопроводите извън проливите са жизнено необходими. Впрочем, те отговарят и на политиката на Евросъюза за диверсификация на пътищата за доставка на енергосуровини."

"След като българите стопираха участието си в проекта, Турция предложи да построи петролопровода Самсун-Джейхан - обяснява Демин. - Ще бъда откровен: само благодарение на несговорчивостта на България, която получава огромни икономически ползи единствено заради изгодното си географско положение, се появи турският проект. Но на нас той ни харесва по-малко от вече съществуващия. Не защото с българите сме славянски братя и ни свързва многовековна история. Просто документацията по "Бургас-Александруполис" е напълно разработена, а и трасето през българска територия е по-кратко. Но ако българите продължават да упорстват, ще трябва да работим с турците".

Че нефтопроводът "Самсун-Джейхан" през територията на Турция е напълно реализируем, вчера е заявил и руският премиер Владимир Путин на среща с участници с дискусионния клуб "Валдай". Според "Транснефт" това заявление не може да не се отчете от българската страна при вземане на решението за участие в проекта "Бургас-Александруполис".