Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари, откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението (би трябвало да) прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм" - първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.