„Аз съм един наивник на средна възраст”, каза на 9 септември Борислав Гуцанов. Не той е наивникът.
Ден по-късно в парламента се разигра роднино-махленска свада. Главен участник бе не някой друг, а министърът на културата Вежди Рашидов. Досущ като селски клюкар си позволи да лъже, но не през селския плет, а от парламентарната трибуна. Рашидов каза, че депесарят Лютфи Местан назначил братовчедка си за зам.-директор на кърджалийския театър "Кадрие Лятифова". Той е Местан, тя е Местан, следователно има шуробаджанащина. И черна каса, корупция, партийно-родниниски далавери – като следствие от  горния „факт”.

Оказа се, че г-жа Местан няма нищо общо с г-н Местан. Но какво последва от безсрамната лъжа, изречена от парламентарната трибуна в пълно съзнание (дори да е нетрезво, пак е пълно)? Нищо. На другия ден Рашидов „кротко се извини”. И поиска да се говори „сериозно”. Черешката на сладоледа, или върхът на безочието, бяха думите му, че е не е негова работа да „установява кой на кого е роднина”. Моля? Значи може да ползва парламента за махленски сплетни, при това неверни, а после, когато се види жълтото на дупето, вече не е негова работа?

Но, оказа се, скандалът има и още една страна. Снахата на Рашидов била назначена в същия театър, без да има нужда, на 6-тия месец след като ГЕРБ взе властта с много и завинаги. Министърът и този факт не отрече, каза само, че скоро помолил снаха му да бъде уволнена. В името на пестеливостта и реформата. Един вид, да благодарим на Рашидов – той не лъже, не назначава родниниски, направо си е жертва! Той и роднините му.

Но да оставим Рашидов и да се спрем на премиера Бойко Борисов. Той отдавна е счупил термометъра на абсурда, но все пак – тези дни стана ясно, че си е разменял доброжелателни sms-и с Алексей Петров. Случило се е малко преди Бойковата власт да го обяви за шеф на „Октопода” и топ мафиот. Борисов невъзмутимо рече, че и преди са контактували, като например по време на кризата с боклука, когато като столичен кмет се е мъчил да отстрани Вълка. В мига, в който Борисов разбрал, че Петров е лош човек, службите веднага реагирали. Преди това не знаел.

Подобни обяснения са толкова нелепи и плитки, че направо е обида да се коментират. Но явно трябва, тъй като се изричат от най-високата държавна трибуна. И така, ще слезем няколко нива, ще се върнем в детската градина и ще кажем: Да, но Бойко Борисов от 2001 г. до 2005 г. бе главен секретар на МВР. Той ли не знае какви ги е вършил Петров, стига да е такъв, какъвто днес твърди властта? Естествено, че знае и постът му на главен секретар е най-малката причина да бъде питан. Двамата се познават твърде добре, отдавна.

Горните две сценки с Рашидов и Борисов са бледи етюди от политическия фарс, който се разиграва в държавата. Просто с тях бе открит есенният театрален сезон. Стоп кадърът, с който ги разгледахме подробно, дори май бе излишен. Той показва за пореден път не колко безочни са актьорите, а колко глупава и баламурна е публиката. Щом търпи всичко това да й се случва...Включително с „наивника Гуцанов”. И тази местна пиеска си има публика. Каквото и да каже Гуцанов, тя ще ръкопляска. Защо да не го казва?

Защо и на Борисов да му пука за общественото мнение, след като то го коронова при всичките известни сенчести връзки и контакти? И съвсем правилно премиерът попита: Ама вие не знаехте ли, че сме приятели с Петров? Да, знаехме, ама гласувахме. Дреме ли му на Рашидов? Защо да му дреме, след като този човек се яви „насосан” (негови думи) на пресконференция и нищо не му се случи. Някой поиска ли му оставката? Този факт дори вече и забравен.

Направо не е за вярване, че има „цивилизовано” общество, което е попивателна за подобни „геройски” думи и дела. Но има – нашето. Хора, облечени в държавна и общинска власт, лъжат, мажат, при това ни гледат безсрамно в очите... И нищо. Наистина нищо не им се случва, няма обществена реакция.  Следователно са прави, следователно могат да кажат и правят каквото си искат.

Природните закони сочат, че съдбата на овчето стадо зависи или от кучетата-пазачи, или от вълците. Но и в двата случаи овцете биват изяждани не по тяхно желание – просто такава е участта на стадата. Ние блеем.