Тази седмица подхванахме сто и третата си година като независими. Една известна във Варна дама, която независимо се занимава с театър, къде на шега, къде наистина, предложи да поемем към независимостта си с помощта на антигравитацията. Тя обаче може да се окаже невероятно права за единствения сигурен начин да я постигнем. Не защото не можем да бъдем независими, а защото не винаги искаме. Защото законът за гравитацията остана единственият, в който още не сме намерили вратичка. Защото с фразата „не зависи от мен” оправдаваме много лична и обществена слепота и глухота, а после се чудим защо сме независими само в смисъла „нищо не зависи от нас”.

Независимият съд тази седмица се сблъска челно с необходимостта да разследва 238 смърти, които спокойно могат да бъдат наречени и убийства. След обща проверка на прокуратурата и на Българския хелзинкски комитет толкова – 238, се оказаха случаите, в които деца с увреждания са починали в домовете – гладни, болни, насилвани, изоставени. Опроверженията от домовете заваляха веднага, а жената, която е начело на институцията, призвана да се грижи за децата в риск - Надя Шабани, потвърди, че има нарушения, но „от друго естество, а не смъртни случаи”. Смъртните актове обаче са факт. А когато едно

12-годишно дете е тежало 8 килограма

в деня на смъртта си, липсата на аутопсия и обтекаемите заключения едва ли могат да скрият извода „гладна смърт”. В края на миналата седмица във варненската гимназия по сградостроене засегнат ученик си повика роднинска помощ, която без проблеми мина покрай пазача и прати в реанимация момче, което дори не било част от конфликта. От пазача явно нищо не зависи в критична ситуация, а етническата добавка в конфликта само даде допълнителен повод да се замажат проблемите, които „не зависят от нас”. И ако тази седмица ромите протестираха пред френското посолство в София заради продължаващите полети от Париж, то следващата точка на протеста може да се окаже Пазарджик. В едно там родителите отписаха децата си българчета, след като стана ясно, че ще учат с прекалено голям брой ромчета в първи клас. След тях напуснаха и две от учителките, които лично събирали деца за класа, а после директорът ги „изненадал” с новите ученици. Всички

дружно отричат да има етническа неприязън,

а и най-вероятно, когато проблемът е бил далеч от тях, са повтаряли мантрата, че интегрирането на малцинствата започва от образованието и от редовното ходене на училище. Очевидно – някъде другаде и далеч от нас. Което изобщо не означава, че родителите, отказали да поемат рискове за сметка на шестгодишните си деца, са расисти – те просто имат повече преки наблюдения за истинското лице на интеграцията. И сами признават, че нямат нищо против ромските права, но искат да знаят къде са техните – въпрос, който си задават не само в Пазарджик. А и при минаване край Максуда във Варна, край прословутия ямболски блок или край софийския паркинг, където правят оглед след убийството на тираджия от роми, които решили, че така най-лесно ще му откраднат товара от цветен метал. Отговорите на въпроса къде трябва да се срещнат правата на тези две страни стават все по-трудни с напредването на псевдоинтеграцията, а това само

ще умножава заградителните жълти ленти

Във Варна за пореден път като панацея срещу образователните проблеми беше посочено вероучението. Според митрополит Кирил отказът да се допусне изучаването на религия като задължителен предмет наред с математиката и българския език, е „спекулация” с термина светско образование. Той бил нужен просто да покаже, че държавата плаща за училищното обучение. „По принцип не може да се говори за отделяне на църквата от държавата или да се отделя вероучението от образованието в училищата”, каза още митрополит Кирил, с което породи небогоугодни асоциации за това как точно чете Конституцията, докато защитава любимата си идея. За реформи в образованието продължи да говори и ресорният министър. Сергей Игнатов оттегли проекта за промени във висшето образование, като в същото време обеща „разтърсваща академична реформа”, въвеждана на порции. А докато трусовете в родното образование наместят пластовете, заминаващите да учат навън стават все повече и все по-млади. В здравеопазването трусовете отдавна са хронични, но липсва идеята за реформа. Продължават обаче да се трупат смъртните случаи, всеки от които може да послужи като

паметник на намеренията за здравна реформа

Тази седмица, разхождан между три болници в три града, почина 50-годишният Славчо Николаев от Свищов. Той така и не дочака лекарите и администраторите да си решат административните проблеми и да се разберат кой трябва да се заеме със спасяването на живота му. А идеите, които здравната министърка изпуска, показват, че първо – това ще ни се случва все по-често, и второ – ще става съвсем законно, след като променят закона. Затова и тази седмица борбената Теодора Захариева посъветва пациентите да искат писмен аргумент, когато лекарите им кажат да дойдат „друг път”. Което едва ли ще помогне в случаи като този на починалия Славчо Николаев. Там са необходими ред и пари – които зависят, съответно - от здравната министърка и от бюджета за следващата година. Той засега изглежда хубав само на финансовия министър. Според неговия проект без промени остават заплати и пенсии, инфлацията ще е над три процента, а дефицитът – два и половина. Но пък финансовият резерв ще стигне ниво, което няма да позволи „заемане” на пари за текущи нужди, затова кабинетът планира

да изтегли заем за кръглата сума от един милиард евро

И да повиши приходите от приватизация – неясно на какво, кому и при какви условия. Нови акцизи ще вдигнат цената на бензина, дизела и тока, което неизбежно ще повлече всико останало след себе си. Финансовото настояще и бъдеще никак не попречиха на премиера Борисов да говори главно за успехи пред емигрантите от Ню Йорк. Жанрът „премиерски бисери зад граница” беше подобаващо допълнен от тази едноседмична визита, като особено изпъкнаха подчертаването на успешната битка с престъпността, спасяването на изпаднали в беда българи и вариантът „още утре може да стартира строежа на втората атомна електроцентрала”. Дотогава ние ще можем да въздишаме с облекчение, че парното няма да поскъпне този сезон след щедрите обещания в началото на лятото да му смъкнат цената. Да четем за поредното шумно започнало дело, което все не може да завърши подобаващо в съда. Или за Цвятко Илиев и съпругата му Снежа, които, измамени, че ще могат да работят в Прага, се прибраха оттам пеш – за 15 дни двамата изминаха над хиляда километра така, както

вероятно са го правели предците им през осемнайсти век

За тях „Фалкон” или „Спартан” нямаше, а и ако можеха да си поискат нещо, двамата едва ли щяха да помолят премиера за транспорт след злополучния гурбет. Те просто искат да имат работа тук, у дома, за да могат четирите им деца да живеят нормално и да продължат да ходят на училище. И Варна тази седмица опря до премиера. След като вече две години Общият устройствен план на града отлежава някъде в транспортното министерство, и кметът Йорданов стигна до набиращия скорост почин да се оплаче лично на Бойко Борисов. Който явно е забравил и обещанията си да ни прехвърли собствеността на Морската градина и на Аспаруховия парк. Силно независима се очерта и ситуацията с падащите клони и дървета в града. Тази седмица пострадаха само коли, а на разбора за пореден път стана ясно – дърветата ще ни изненадват все по-често, защото не всички са от подходящ за града вид, а пари за сеч или подмяна няма. Все така независимо се държат институциите и в едно емблематично дело - Надежда Точкова, която въоръжена с всички възможни решения за правото си на собственост, втора петилетка не може да си я получи на практика, не успя и тази седмица. Съответните органи, които в друго емблематично дело – за документните измами на адвокат Пламен Луков, се оказаха много бързи с въвеждането въпреки всички дела за подправени документи,

в случая „Точкова” просто обикалят

край заключените врати на имота. Вдигане на рамене засега предизвикват и питанията за заплатата на поредната кадрова находка на ГЕРБ – новият шеф на борда на общинската фирма „Пазари” Лилия Христова, която вече е и изпълнителен директор. Двойната заплата, която получава от общинската хазна, тя нарича «съизмерима на отговорността, а дори и на работното време”. Интересно е какво мисли Инспекцията по труда за нейния явно 16-часов работен ден. Други във Варна останаха изобщо без работа, след като и тази седмица продължи въвеждането на ред в институцията ТМПЦ. Бившият солист - тромпетист в оркестъра на операта Сашо Борисов публично възропта. И то не толкова срещу уволнението си, колкото срещу идеята да бъде заключен като провинил се ученик в стаята на „Личен състав” и държан вътре, докато не положи подпис под документа. Инициаторът на тези мероприятия засега не коментира, но явно е доста зает с тях, защото повереният му ТМПЦ посрещна деня на Независимостта

без националния флаг на фасадата

Извън варненските адреси на културната реформа започна поредната масова телевизионна просия на пари, маскирана като шоу и развлечение. Всъщност използването на хора с увреждания като индулгенция за компенсирането на държавните липси и помпането на рейтинг вече събира опозиция. Недоволни имаше и на конкурса "Малката Мис Видин", където момиченца на четири – пет години бяха изкарани пред публиката по бюстиета. Недоволството обаче не надминава медийното мърморене – защото „не ни засяга” или защото „така или иначе нищо не зависи от нас”. И все повече потвърждава правотата на Явор Гърдев, който напомни: „Културата е излишество”. А държавата, поне в европейското й разбиране, има за дълг да крепи и пази това излишество. У нас тя все по-отчетливо призовава творците му да се ориентират пазарно, без да си дава сметка, че следващият завой към пазара води

право в димитровградската силиконова долина

За последен бой се стегнаха тази седмица и феновете на „Спартак”, изпаднали в шизофренното състояниие да не знаят на кой отбор са фенове. Те дадоха на двете ръководства срок до края на месеца да се разберат, като, вероятно, са наясно, че целта им е непостижима. Още по-непостижими цели ще бъдат поставени пред новия треньор на националите. Успешният футболист, известен плейбой и доста провалил се треньор Лотар Матеус ще трябва да измъкне от блатото чалга-балетистите, облечени в национални фланелки, и да ги направи футболисти. Залаганията обаче са в полза на другия вариант – Матеус бързо да се впише в това, което минава за футбол у нас и да продължи списъка си с женски завоевания и треньорски провали. Още няколко фундаментални идеи от тази седмица не трябва да се пропускат. КАТ обмислят промоция на глобите, платени навреме. Вариантът работел. В Холандия, например. МВР пък иска, фирма, която не си е платила дълговете към държавата, да не получава противопожарно разрешително.

Сигурно и този вариант работи някъде

ъдето хората при подобен закон отиват и си плащат задълженията, а не си отварят обекта без разрешение. А пък Върховният административен съд  тия дни стигна до извода, че от 2002 насам птицевъдите у нас са си направили картел и са ни продавали пилешкото и яйцата по-скъпо. Заради което 24 предприятия ще бъдат глобени с 293 хиляди лева. Или по 12 208 лева и 33 стотинки на предприятие. И ако очаквате след това решение на съда нещо да поевтинее, замислете се пак – все някой трябва да плати глобата. Седмицата даде и добър пример – като повикаха достатъчно за неволята и не я дочакаха, жителите на Климентово – сред тях и седемнайсетгодишни младежи, и дядовците им на по осемдесет, и местни, и английски преселници – запретнаха ръкави, докараха си бетон, запълниха си уличните дупки и дажи си организираха тържествено откриване. Под плаката

„Финансирано по програма „Направи си сам”

Което е похвално – заради идеята, че нещо в живота им зависи от тях. И тъжно – заради усещането, че изливат бетона в кукувиче гнездо.