А в здравното министерство влиза трети поред министър, все с намерението микстурата, която ври повече от двайсет години, да стане ако не лечебна, то поне нетоксична.

«Толкова мога!» Каза го тази седмица на висок глас премиерът Борисов, изнервен от непривичния за него тон, ползван от Сашо Диков. Разбрахме също, че ако решим да недоволстваме, преумореният ни премиер ще ни зареже, а ние можем да си извикаме обратно старите управляващи. И още, че преумората го кара да

изпитва желание да мята бидони по докторите.

А също, че питанията кой вицепремиер с кого се разхожда с командировъчни до Китай са неприлични, защото премиерът не се бърка «в личните работи на хората». Една българска блогърка вече поиска развод с премиера си, защото мрази мъже, които мрънкат. Почти същото каза и опозицията чрез Петър Курумбашев – изборът на българите беше за човек, който да се справи с проблемите, а не за такъв, който ще избяга преди първото недоволство, но след като е похарчил резерва. Заместникът му Цветанов пък на висок глас, в прав текст и насред Брюксел ни обяви за политически натрапници в Евросъюза. Заедно с това успя да лиши и Николай Стоянов от венеца на главен ксенофоб с фразата, че ромската общност е «инкубатор, който генерира престъпления». Евроръководството веднага нарече тези думи «неприемливи», а

комплексите за евромалоценност ни ги остави

да си ги оправяме сами. В здравната тенджера кипенето застрашително започна да вдигна капака тази седмица. През това време Анна Мария Борисова, още министър, лансираше идеи за здравна стратегия, допълнителни здравни фондове, готова оставка и двадесетпроцентно доплащане. Макар премиерът преди време ни обвиняваше, че мислим повече за колите си, отколкото за апандисита си, пред лицето на вота и лекарската стачка предпочете да бръкне в папката на министърката и да вземе оставката. А от аргументите му разбрахме, че най-големият грях на Борисова май е, че ни е съобщила за доплащането по-рано от необходимото. Това не спря нито внасянето на вота на недоверие, нито организирането на лекарските протести.

Без разходки по магистралите

ден след уволнението видяхме следващия министър. Гинекологът доктор Стефан Константинов ще трябва да акушира на проточилото се раждане на здравната реформа. Той твърди, че не се чувства жертвен агнец. Но пък е наясно, че проблемите му ще са главно финансови, поради което след шест месеца може да имаме още по-нов министър. Не че двама за една кризисна година не е достатъчна управленска издънка. Но дори и да успее министърът, реформата ще носи всичките белези на проточилото се раждане, които няма да изчезнат лесно. Защото не е само проблем на реформа чиновническото безхаберие при търговете с лекарства и редовното „забравяне” на детските ваксини или делото срещу доктор Селиме Карагьозова от Разград. Тя е дадена на съд от здравната каса, защото е надвишила лимита си за профилактични прегледи. Ако не помните – те са задължителни за всички, а който не отиде – глобяват го. А и тенджерата още кипи - от Лекарския съюз и от „Подкрепа” искат главата на финансовия министър и настояват за ясен отчет на здравната каса, където им се губят 319 милиона лева. Според спешно привиканата в Парламента шефка на касата – Нели Нешева

парите просто са вкарани в „излишъка”.

Освен това държавата смята да извади два процента от здравната вноска и да ги добави към пенсионната. Така ще бъдат изпълнени обещанията да не се вдигат данъците, да се повишат вноските за пенсии и да се стабилизира НОИ. А като краен резултат от такова здравно обслужване ще има по-малко потребители на пенсионното. Работодателите бяха зарадвани с продължаване на „временната антикризисна мярка” те да плащат първите три дни болнични, а минималните осигурителни прагове бяха вдигнати и там, където не беше постигнато съгласие със синдикатите. С кавга, казват, започнало и обсъждането на бюджета между министрите. Като най-скандално беше извадено сравнението между стоте милиона, отделени за подслушване, и едва осемдесетте за култура. Всъщност културата трябва да си мълчи, защото след всички примери, посочени от управляващите като авангард на българската култура, можеше всички пари да отидат за подслушване, а част от записите после ни ги пробутат като риалити шоу. Подобно на сериала, който върви във варненския ТМПЦ, където обявиха конкурс за директор, а протестът срещу засега яловата сруктура беше наречен „личен конфликт”. Общинският съветник от БСП професор Николай Джагаров развесели колегите си с

искане да платят за пътуването му до Япония,

където да разбере как по-добре токът от перките да влиза в електропреносната мрежа. Съветниците спестиха тези пари, но май са на път да отворят дупка в бюджета, след като не могат да съберат милион и половина дивиденти от общинските фирми, а и не искат да променят наредбата за местните данъци и такси, така че още 500 хиляди да остават във Варна. За градския бюджет това означава актуализация. Националният за 2011 беше внесен тази седмица - без кутия за малка пица. Но  гарнитурата е същата - пенсии и заплати замръзват, някои тежести на практика се увеличават, прогнозираният ръст от 3.6 на сто някои експерти наричат „невъзможен”, а Лъчезар Богданов направо говори за гръцки сценарий. Основанията му са две - идеята дефицитът да се компенсира със заем и липсата на буфер при сериозна криза. Това не пречи оптимизмът на финансовия министър вече да се простира десет години напред. За толкова време, според Симеон Дянков,

ще станем един същи рай на земята,

а останалите народи ще напират да живеят, да учат и да работят тук. Нищо, че засега търсим реаниматор на здравеопазването си. Нищо, че в края на септември стана ясно, че летните спирания на тока по Черноморието са били заплаха за сигурността на електрозахранването, но НЕК няма да бъде наказан, защото компанията просто „провеждала погрешна инвестиционна политика”. От друга компания пък цял месец ни разказват басни, но все не могат да ни обслужат, защото работят върху платформа... за по-доброто ни обслужване. И продължават да ни спамят с абсолютно незаконното предложение да си пратим ЕГН-то с sms, а те щели да ни подарят нещо. Асоциацията „Активни потребители” вече поиска спецпроверка на „Мобилтел”, за да стане ясно има ли хакерска атака и  източване на лични данни и дали сметките ни следващия месец няма да са умножени по 3.14. Голата статистика също не ни доближава до рая. Според изследване на Евробарометър 92 процента от българите се определят като бедни, а започналото поскъпване на храните на едро няма да намали този процент. Според НЦИОМ продължава да пада доверието в съда, в опозицията, в Парламента, в правителството и в премиера лично. А „притеснение” от управлението изпитват 35 процента от българите – със 17 на сто повече, отколкото преди година. И дори ръстът от половин процент на брутния вътрешен продукт, който се увеличава за пръв път от началото на кризата, не може да ни е голяма утеха. Защото май е повече въпрос на статистически, отколкото на икономически резултати и защото срещу скромния ни половин процент
са зинали поредните евроглоби в милиони.

Експертите от Еврокомисията продължават да са недоволни от Агенция "Пътна инфраструктура" и „шокирани” от минималното усвояване на Кохезионния фонд. Което означава по-малко пари. За САПАРД заговориха в цифри – глобата е шест и половина милиона евро. За вредните емисии има една наказателна процедура, подготвят се още две, а 350 милиона евро може да ни глоби Евросъюза заради надвишаване на бюджетния дефицит догодина. През това време законотворците се забавляваха с промени в разни закони. От новостите при обществените поръчки кметовете очакват повече обжалвания и много по-малко усвоени европари. При семейната регулация се оказа, че при развод единият съпруг ще може да продаде всичко зад гърба на другия – вече законно. Лично Цецка Цачева пък пришпорва два законопроекта. Единият щял да регламентира въпросите на депутатите към министрите, които сега били пълни с „шегички”. Например, за командировъчните на министрите. И понеже Цачева се чувствала обидена от спекулациите, че упражнява цензура, като ги отклонява, тя иска промени в правилника, които

ще узаконят позицията й на Матросов.

Другата кауза на Цачева е стриктното формулиране на допустимите за референдум въпроси. Толкова стриктно, че да няма референдуми. Няма и нов избирателен закон. Приватизацията на остатъчни държавни дялове, сочена като основна антикризисна мярка, за първата половина на годината е дала покъртителния финансов резултат от 14.23 лева. Да – четиринадесет лева. И 23 стотинки. Няма го и обещанието за защита на „заменените” гори от строителство. Новият проект за Закон за горите на практика узаконява станалото, докато Брюксел вече пише глобите. Което пък изкара природозащитниците пред Министерския съвет с доста красноречивия плакат „Бойко, айде без сергейщини!". През това време светите отци продължиха да прокарват идеята как всичко да ни е наред – с панацеята „задължително вероучение”. Загрижена за имиджа, приходите и безработните богослови, църквата активно налага идеята, че
без вероучение от крехка детска възраст няма морал.

Интересно как съответният религиозен служител, комуто е забранено да се съмнява и да критикува догмите на вярата си, ще разширява мирогледа на малките. И как ще обяснява съотвентият свещенослужител на десетгодишния Иванчо, какво точно означава да отреже съгрешилата ръка, например, или на връстника му Йешуа, че няма нищо лошо в това баща му да го заколи заради вярата, или на съученика им Ахмед – че татко му има право на още три жени, освен майка му. А и на чий точно морал ще се учат малките християнчета? Защото според митрополит Николай, например, няма нищо грешно да поглеждаш от време на време часовника си от лимитирана серия, докато обясняваш на селските отчета, че пари за тях няма. Според митрополит Кирил няма лошо да дадеш за увеселително заведение земята, която паството ти е дарило с чисто сърце на църквата. Според отец Георги обаче доброто е да намериш място на отписаните бивши наркомани. А според отец Иван - да нахраниш гладните и да утешиш сираците. Неговата къща обаче е пред събаряне и засега загрижената за морала църква не се е втурнала да му помага в спасяването на питомците му. Тя напира гарантирано и задължително да влезе в държавното училище, а

държавните мъже се присламчват към идеята,

глухи за предупрежденията, че с отварянето на тази врата в училището няма да влязат само православните отци. И слепи за лицето на тази идея. То е същото като на онази възрастна жена от Созопол, която станала в пет сутринта, за да иде в София и да мине под плакатите за задължително вероучение. Силно възмутена от „поведението на младите хора в страната” изобщо и главно от внука си, който „я псувал”. Кой знае защо, тази жена не се питаше кой е възпитал това псуващо дете. И неговите родители. Тя май искрено вярваше, че задължителното вероучение ще „спре моралната деградация в обществото”. И псувните на внука й.