Осъденият на 11 години затвор китайски дисидент Лю Сяобо е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир.

Според съобщение на Норвежкия нобелов комитет наградата му се дава за "дългата му и мирна борба за фундаментални човешки права в Китай". Изборът на лауреата обаче разгневи официален Пекин, който в аванс предупреди, че присъждането на Нобеловата награда за мир на Лю ще бъде възприето като "неприятелски жест" и ще влоши отношенията между Китай и Норвегия. По информация на CNN, при телевизионното предаване на обявяването на лауреата в Осло сигналът на телевизионната компания на Китай е бил заглушен.

Дисидентското досие на 54-годишния Лю Сяобо е дълго. Той участва в събитията на площада Тянанмън през 1989 г., заради което без присъда е вкаран в затвора за две години. През 1996 г. е осъден на три години трудов лагер заради отправени призиви за освобождаването на участниците в протестните действия през 1989 г. Последната му присъда е от декември миналата година и е заради съавторството му в "Харта-08". Манифестът, подписан от над 10 000 души, призовава за реформи в политическата система на Китай и настоява за спазване на правата на човека.

Лю е професор по китайска литература. До 1989 г. е преподавал в Пекинския университет, но след събитията на Тянанмън му е забранено да преподава в държавни образователни заведения в Китай. Има и забрана за публикуване на негови работи в страната.

За освобождаване на Лю Сяобо от затвора веднага след обявяването му за лауреат призоваха собствената му съпруга, правителствата на Франция, Германия, САЩ и други страни. Засега не се очаква Пекин да се вслуша в апелите, тъй като официалната позиция на правителството е, че всички действия спрямо дисидента са съобразени с китайските закони.

Според руски експерти присъждането на наградата е сигнал за Китай, че ако иска да запази важната си роля в света, не е достатъчно да разчита само на икономическия ръст, разширяването на износа и инвестиционната привлекателност на китайския пазар, а трябва да направи някакви стъпки към демократизиране на политическия режим. Напоследък Нобеловата награда за мир се връчва не за някакви заслуги, а по-скоро за да се привлече вниманието на международната общност към конкретен проблем. В случая това са правата на човека, коментират специалисти. Те припомнят и че миналогодишното решение на комитета не бе посрещнато еднозначно - наградата тогава бе присъдена на новоизбрания американски президент Барак Обама в аванс, заради очакванията да изпълни обещанията си за постигане на мир и международна сигурност.

Нобеловата награда за мир е една от петте, завещани от шведския индустриалец Алфред Нобел преди повече от 100 години. Всяка година тя се връчва в Осло на 10 декември - в деня на смъртта на основателя й. Тази година ще бъде връчена за 91-ви път. Досега нейни лауреати са били 97 души и 23 организации, като в някои случаи призът е връчван едновременно на двама или повече лауреати. Стойността на наградата е 10 млн. шведски крони или около 1 млн. евро.