Според астролозите на десети октомври сме преживели най-щастливия ден от началото на века. В Чили седмицата наистина беше щастлива – спасиха всички затрупани миньори. У нас особени поводи за щастие през последните седем дни няма – температурите падат, цените се вдигат, а зад ъгъла всичко е в мъгла.

Според поредните социологически данни една трета от българите смятат, че ситуацията на работното им място се влошава, а три четвърти не виждат нито края на кризата, нито дори фаровете на наближаващ влак. Управляващата партия продължава както да води в предпочитанията на електората, така и да губи от тези предпочитания. Властелинът на рейтингите Бойко Борисов отбеляза поредния личен рекорд, базиран, според социолозите, на успешните акции, строежа на магистрали и стандарта „Стара планина”. Процентът фира там обаче расте, а решаването на здравните и социални проблеми

наближава фазата на кататонния ступор.

В името на рейтинга се правят финтове, които могат да се сравнят само със запушването на една дупка в решетото, от което течът в останалите се увеличава. Изборите догодина са добро оправдание за популизма, макар опитът от седмицата да показва, че ако някой успее наистина да запуши всички дупки, макар и с цената на лишения, той печели изборите. Поне в Латвия се получи – вероятно заради видяната вече ефективност от запушване на дупките. У нас засега само ги броим. Хвърковатата чета продължава да облита баровските квартали и да дублира медийни разследвания с давност пет – десет години. Президентът Първанов подхвана идеята да се изкарат на светло богатствата на прехода. Премиерът Борисов отказа да приеме критиките за полицейщина и едноличен режим в управлението, като заяви за събарянето на ивайловградските имоти: „това е точно това, което хората искат”. И изненадата на двамата от палатите, и натискът за изясняване на ситуации, за които и двамата

би трябвало да имат информация от първа ръка,

е доста любопитна, но никой не очаква отговори на въпросите. Особено след уточнението, че в Ставри Димитрово чакат не булдозери, а джипове с добре облечени мъже и с празни куфарчета. Още повече, че в китното незаконно село живее поне един известен спонсор на управляващите, независимо кои са били те. На фона на митничарския разкош Варна разочарова данъчните, а къщата с езерото беше изненада само за тях. Така рейтинговата борба с незаконните богатства е застинала в очакване на Годо. Извинете, на булдозера. В друга знакова битка засега печели Тракторът. Алексей Петров вече е под домашен арест, а Апелативният съд в София така и не откри пет от осемте крака на „Октопода”, затова постанови, че организираната престъпна група е само от трима души. Някъде изчезна и държавната тайна, разгласена от Петров. Решението предизвика очакваната канонада по съда. Вътрешният министър направи поредното по принцип недопустимо изказване, че съдебната система е в услуга на организираната престъпност. Той отказа да коментира и обвиненията на Петров,

че го е ползвал за препиране на пари.

Самият Алексей Петров се зае със серия интервюта на подходящи места, а неуморният Яне Янев вече измисли и подходяща структура за политическото бъдеще на домашния арестант - „експерт по национална сигурност и нов конституционен ред”. На този фон Искра Фидосова прокара през Парламента идеята си за специализиран съд и успя да постигне малко политическо чудо – сини и червени да гласуват заедно. Имаше и една странна реакция – Джеймс Уорлик също изрази изненада от решението на съда и препоръча Петров да бъде „внимателно наблюдаван”. После поиска и „справедлив процес” за Ахмед Доган, защото бил „важна фигура в страната”. Явно славата на бившия френски посланик е изкушаваща, но Етиен дьо Понсен беше стъпил на едно проведено по правилата разследване с безспорни доказателства. Доказателства за образователния срив у нас привеждаха два дни лектори, поканени във Варна от опозицията. Професор Пантев застъпи тезата, че „българското образование все повече се свежда до ограмотяване”. Съгласни или не, през същата седмица всички научихме, че Софийският университет може да започне годината със заключени врати –

през януари няма да има лекции,

за да се пестят пари. С плакати под прозорците на управляващите минаха и български учени, но няма видими признаци, че някой ги е забелязал. Но пък от тази седмица имаме нов университет – Пернишкия. Той пък си има първия „доктор хонорис кауза” – Бойко Борисов. Засега университетът е бутиков – решените да усвояват тайните на науката срещу средно три хиляди евро на семестър са 63-ма, макар вратите да са широко отворени за всички желаещи. Но пък след повече от сериозното лобиране в полза на пернишката Политехника от страна на президента и премиера, последният обеща да закара метрото до студентите, така че до университета в Перник да се стига по-бързо, отколкото до Софийския. Ден след като България се сдоби с този мощен център на науката, записахме още едно постижение – избрахме първата „Мис Европейски съюз”. Или поне я избра самопровъзгласилият се елит, откликнал на евроидеята на най-големия чалга клуб у нас. Дванадесет неизвестни засега Златки се поразсъблякоха и разкършиха под звуците на мощна еврочалга, а накрая до титлата се добра 18-годишна ловешка блондинка. Амбицията й била да стане адвокат, а качеството, на което разчита за това, било красотата й. Може би е време за

правен факултет в Перник.

А премиерът, след като нахока държавните вузове, че чакат държавна подкрепа, а не вземат пример от пернишкия, се върна към любимата си тема – магистралите. На живеещите край „Люлин” Борисов обеща шумоизолация като „на Орлов мост в София ". Местна баба, която явно не стъпвала в София, обеща, ако това стане, ще почерпи премиера с мекици. „Хемус” пък беше рекламирана пред Доналд Туск с идеята Европейският съюз да ни отпусне пари за нея, когато Полша поеме председателството. Не е ясно как това се връзва с идеята, която лансира министър Плевнелиев – да се събира магистрална такса, което означава автоматично спиране на европарите за пътища и връщане на усвоеното. И друго каза премиерът Борисов в Евксиноград – „пускайки магистрала „Тракия" през 2012 година Бургас ще има голямо предимство пред Северна България". Определено в полза на Бургас за сметка на Варна беше и позицията на транспортното министерство за Общия ни устройствен план. Според министерството отказът да имаме нова самолетна писта и да изнесем пристанището от центъра на града е продиктуван от нарушения при съставянето на плана. А премиерът се ограничи с препоръката да си отстраним нарушенията. Според варненския кмет пък

това означава спиране на развитието на града.

Той, разбираемо, има подозрения за политически мотиви. Те биха могли да изчезнат след една година при изборите и тогава е възможно  експертното мнение да се завърти на 180 градуса. Инвеститорите и туристите обаче правят подобни завъртания много рязко при лош сигнал и изобщо не бързат да се връщат след това. Колкото до разговора в „Евксиноград”, не разбрахме дали премиерът Борисов се е оплакал и на полския си колега от ниските ни данъци. Широко рекламираното предизборно обещание на ГЕРБ за ниски данъци, редуцирано между другото до намаляване само на пенсионните вноски, изведнъж се превърна в срам за семейството. Докато финансовият министър Дянков бързаше да се похвали с високата оценка на Ангела Меркел за нашата финансова политика, премиерът Борисов се оплака от срама, който преживял, когато трябвало да каже на германския канцлер колко са ни ниски данъците. И как срамът бил същият при срещата с унгарския премиер. Финансовата политика на почти фалиралата Унгария едва ли е точното мерило, а и не е лошо сред съветниците на премиера да има поне един, който да знае това, с което са наясно и българските граждани – нашият ДДС далеч не е най-ниският в Европа, където освен това има редица стоки и услуги, при които данъкът е по-нисък от общия за страната, а понякога – и нулев. И здравната реформа

не можа да изплува от мъглата тази седмица.

При шест милиарда годишни плащания за здраве, по данни на Световната банка, ставащото в здравеопазването е повече от срамно. Вкарването на парите на здравната каса в общия бюджет с идеята, че това ще подобри обслужването ни, е идея, достойна за Четвърти километър. А в Разград Здравната каса състави акт за административно нарушение на доктор Карагьозова, защото преглеждала в извънработно време. Биха могли да я осъдят и на обществено полезен труд – да преглежда в извънработно време. Размерът на вдигането на осигуровките още не е ясен, разговорите в тристранния съвет се водят предимно на двойки, Симеон Дянков вече говори за 1.8 на сто увеличение, а условията на работодателите, за да се върнат в преговорите, станаха шест. Повечето засягат задълженията на държавата към тях, както и увеличаване на дела на работниците във вноската. КНСБ пък поискаха осигуровката в частните фондове също да вдигне с два процента. Икономическият министър се опита да намери икономическата логика в по-високите осигуровки и като не я откри, продължи да настоява за цялостна реформа, но единственият резултат вероятно ще бъде, че

пак ще настъпи политическата мотика.

Управляващите депутати не успяха да го улеснят – тази седмица достатъчно от тях не отидоха на обсъждането на поправките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в икономическата комисия, която трябваше да обсъди законите за акцизите, ДДС и облагането на доходите на фирмите. Извинението беше, че депутите били заети да се срещат с избирателите си. Които пък са заети да оцеляват все по-трудно и чакат законодателите им да ги оправят, но не точно по този начин. Голямата правителствена гордост – стандартът „Стара планина”, също се оказа с малък срок на годност. Първо стана ясно, че не е много ясно как точно се контролира стандартът. После разбрахме, че по-правилно би било стандъртът де се нарече „Аконкагуа” – в чест на аржентинското говеждо, или „Молдовану” – заради румънската сланина. А тази седмица някой намери и соя в българската саламена гордост. Първоначалните заплахи за отнемане на лиценз бързо бяха сменени обаче с обяснения, че май е станала грешка. След министерското избухване на тази тема пробите заминаха за Европа, защото ние тук

имаме стандарт, но не и лаборатория,

в която да си го проверим. Ако нещо може да мине за добра новина, то е, че властта отида вкупом на театър тази седмица, а накрая премиерът Борисов театрално обеща още десет милиона лева за българската култура – почти като подарък. После културният министър го покани и на опера. Може би ще има подаръци и за Фигаро.