Не липсваха и нестандартни идеи както за избора на рецепти, така и за автори. От това - всеки да препитва майка си един път седмично, до - ще каним готвачите на известни варненски заведения.

И така - ден след ден, отлагахме цяло лято. До днешния ден, в който ми хрумна гениално простичката идея: сама трябва да подхвана тази рубрика. По няколко причини.

Първата, че за ужас на майка ми, хич не се притеснявам от тоталната си липса на страст към готвенето. Най-големият ми успех в тази област е хладилникът, украсен като коледна елха с менюта на всевъзможни заведения за доставка на храна за дома. Този факт, разбира се, хич не ме прави идеалния кулинарен консултант, но помислете и за предимствата: няма опасност да ви предложа да сготвите нещо непосилно - всички рецепти ще са идиотоустойчиви, няма опасност и да ви набутам с нещо, чиито съставки не могат да се намерят на пазара "Чаталджа", например, защотото очевидно не съм от хората, които си носят подправки от чужбина или чакат пратка с вкусотии след поръчка в интернет. Придържането към предлаганото на пазара ще ни позовли да спазваме и принципа, около който се обединихме за нашата рубрика: Да предлагаме рецепти, които са подходящи за сезона - тоест можете да ги сготвите утре без проблем. Така ще ви избавим от най-досадната част - чуденето "Оф, какво да готвя днес, писна ми все едно и също".

Като горд обитател на къща с 3-ма много капризни на ядене мъже, съм солидарна и с всички майки, които поне веднъж в живота си са споделяли: "Ама те моите готвено не искат, само на скара и Subway". Така че, надявам се, ще намерим заедно и "вратички" за илизане и от това положение - за да не ни изгризе после съвестта, че сме оставили децата да се хранят нездравословно.

Второто ми преимущeство като автор тук е, че не съм в състояние да повторя една и съща рецепта 2 пъти. Което ще постави на изпитание умението ми да намирам лесни и бързи творения за всичките 365 дни в годината. (Споменах ли, че проектът ни ще продължи точно толкова, на Димитровден догодина очаквайте да ви поканя да погледнете какво сме готвили преди година и да започнем със списъка отначало: това му е хубавото на Интернет - всичко помни).

Надявам се на сериозна подкрепа за идеи от колегите, майка ми и свекърва ми, която има имен ден днес, да е жива и здрава, всички кулинарни светила във Варна и околностите и от всички, всички вас!

Та!

Какво да сготвим на 27-ми октомври?

Понеже се предполага, че ще попрекалите с наздравиците и мезетата днес под крилото на един или повече Димитровци, за утре ви предлагам нещо, ако не по-леко, то поне безмесно.

След малко ще купя от пазара 12 по-едри печурки. Ще ми струват 10-ина лева. Връзка пресен копър. Кофичка кисело мляко, 100 гр бекон, пушено сирене.

Първо ще използвам само горната част на гъбите. Измивам ги (нали знаете за мързеливия номер с брашното? - слагате лъжица-две брашно в голям съд с вода, потапяте гъбите, разбърквате с ръка за около минута и миете - мръсотията е изчезнала като по чудо) цели и махам пънчетата. "Калпачетата" посолявам и наръсвам с черен пипер, после ги пълня с парченца бекон - колкото събере всяко, слагам най-отгоре "капаче" от пушеното сирене. В 3-4 от гъбките ще сложа и обикновено сирене под "капачето", или нарязани маслини, може и каперси, кисели краставички, няколко колелца праз или зелен чесън. Да видя какво ще стане. Понеже стана дума, че мъжете у дома са против кулинарните експерименти, ще внимавам "нестандартните" гъбки да са отлъчени в единия край на тавата. В нея ще сложа около 1/2 кафяна чаша вода и 2-3 лъжици олио. Ще пека около 40 минути във фурна, загрята само отдолу, последните 5 минути включвам и отгоре, за да запека сиренето.

Докато се пекат гъбите, аз ще обърна внимание на пънчетата - да не сте ги изхвърлили, сакън! Ще ги нарежа на кръгчета и ще ги сложа във вряща леко подсолена вода (6 чаени чаши за 250 гр гъби). Когато омекнат, към тях ще добавя
1 кафена чаша ориз (изкушавам се да изпробвам с кус-кус, булгур или поне кафяв ориз, но се въздържам - сама си ядох последния булгурен експеримент).

След сваряването на ориза супата се сваля от котлона и се застройва с 3/4 чаена чаша кисело мляко, в която е разбито 1 яйце. Добавят се копър, 50 гр краве масло, сол и черен пипер. Супата се сервира топла. Ако я предпочитате студена, използвайте олио вместо масло, но разликата се усеща, да знаете.

Да ви е сладко!

П.П. Ако си търсите рецепти с тиква - логично в този сезон, не разчитайте на мен - от дете не я понасям.