И тази седмица пенсионната реформа продължи да бълбука в блатото от нерешителност, цените растат, а първият сняг пак ни изненада. Държавата узакони агенция „Една жена каза”, финансовият министър сподели с нас, че има добър сън, но не разкри тайната му, а премиерското говорене надмина всички очаквания с мечтанията за пърхащи перки. Във Варна, поела към поредно признание за най-добър град, всички проблеми очевидно са решени, защото будната православна общественост пое на кръстоносен поход срещу дявола.

Репортер и шофьор на вестник „Галерия” тази седмица опознаха ареста отвътре. Макар да няма много фенове, изданието спечели съчувствие след обясненията на вътрешния министър, че дваматата са прибрани не за друго, а защото

едва не убили жена с колата си

Екипът се навъртал край луксозната вила на вицепремиера в село Шума, а бдителна съседка решила, че са крадци. Те пък се опитали да я сгазят, преди да избягат. Така поне твърди жертвоготовната дама, а високопоставеният й съсед очевидно й вярва безрезервно, защото не чухме други аргументи за ареста освен споделеното от агенция ЕЖК. В една от телевизионните си изяви съседката обаче пресоли манджата, като все натъртваше, че това, което искали да й сторят двамата с колата, било „член 123”, или иначе казано – причиняване на смърт поради „правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, както пише в Наказателния кодекс. Заснетата вила в Шума стана интересна, след като Яне Янев размаха въпросите си за имотното състояние на Цветанов и обеща свидетел за мътното финансово зачатие на ГЕРБ. Тази седмица свидетелят Асен Урманов се прибра, потвърди казаното от Янев, но не разкри никакви подробности. А след като лидерът на РЗС беше атакуван по сексуална линия, един от депутатите му се зае да докаже, че при съответните приятели на човек не му трябват врагове. Емил Василев описа в писмо как му посегнала Искра Фидосова, а от подробностите за напуканите плочки

би опадала мазилката и на селска тоалетна

Останалите българи през това време следяха друго по медиите и в джобовете си. През седмицата хлебарите предупредиха, че скоро хлябът им ще струва с три–четири стотинки повече, а потребителите имат шанс да не го усетят, ако търговците си намалят печалбата, вместо да вдигнат цените. Вече поскъпнаха плодове и зеленчуци, ако не броим лимоните, а на тях никой вече не гледа като на шанс да си направи лимонада. Защото и захарта поскъпва. Така цените доведоха до изчисленията на КНСБ, че едно семейство с две деца трябва да разполага с 2008 лева, за да има нормален живот. В определението влизат храната, тока и водата, дрехите и здравната помощ. Книгите, развлеченията и почивката очевидно са ненормална екстра. Излишна екстра  ще се окаже стандартът «Стара планина». След соевия скандал, завършил без наказания, дойде идеята да купим на някой подходящ човек лаборатория за количествен анализ. Месопреработвателите обаче отказаха да финансират начинанието, а шефът им Кирил

Вътев изригна, че му се повръща от стандарта,

по който и без друго никой вече не иска да работи. И да има ентусиасти, те пък ще се спънат в следващата идея – в „стандартните” салами да има само българско прясно месо, след като вносът отдавна е над 70 процента. Ресорният министър обаче явно вече има ново хоби, ако вярваме на официалното съобщение на пресцентъра му. Цитирам: „Под егидата на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с театрален спектакъл, посветен на българската гора, бе отбелязан новия Закон за горите, който влиза за разглеждане в Народното събрание. ... Зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов подчерта важната роля, която в решителен момент като този, има обединяването ни около принципите, завещани от творци и общественици като класика на българското слово, защитника на българската гора, писателя, в същото време и лесовъд – акад. Николай Хайтов.» В същото време намаленото финансиране за защита от наводнения може да причини догодина

потоп върху милион и 600 хиляди декара ниви

в България. Премиерът Борисов беше над тези неща – след фикс идеята за магистралите, тази седмица той сподели, че има още една мечта – цялата държава да е покрита с вятърни перки и всичко да е като в приказките – със светещи червени лампички и «стотици хиляди въртящи се перки». Идилията, споделена пред студентите от софийския Технически университет, послужи за обосновка на тезата, че България пак ще има нужда от инженери. Бъдещите инженери бяха осведомени, че ремонт се прави, само ако жена ти даде пари, а също – че премиерът не се плаши от подскачащи студенти. А вицето му Симеон Дянков, само че в УНСС, даде ценни съвети, сред които и: «Не ви препоръчвам Софийския университет.» Преди двайсетина година студентите подскачаха наистина високо при такива откровения... Научихме и друго – социологията на премиера не включва никакви сложнотии, той просто ходи по улиците и слуша хората. Не е ясно какво чува, но според „Галъп интернешънъл" в момента

гласовете за ГЕРБ биха били 35 процента

Това не пречи на финансовия министър да спи спокойно. И да смята, че икономиката расте, при това без цифрите да идват от фиктивен износ. Дянков успя обаче да развали съня на доста граждани, като доразви идеята за данък «Лукс». Според него той ще се плаща само от живеещите в големите градове и в курортните селища. Варненци може би ще го плащаме двоен. Но пък така може да се сбъдне прогнозата на Бойко Борисов, че земеделието ще е водещ отрасъл у нас. Голямата тема за пенсионирането така и не получи решение. Вноските се вдигат, възрастта – явно също, единственото, което липсва, е истинската реформа. Поредното заседание на тристранния съвет върна разговорите в изходна точка, но в по-дълбока дупка, след като Симеон Дянков отново поиска условията за пенсиониране да се променят още догодина, работодателите го подкрепиха, а синдикатите обявиха

готовност за безсрочна стачка

Частично преосмислена беше и идеята за национализация на професионалните пенсионни фондове. Те все пак ще трябва да налеят сто милиона лева, като не е ясно къде точно – в общия фонд за пенсии или все пак в отделен. И друго не е ясно – според Дянков фондовете имат тези пари в брой, докато според директорката на едно от дружествата Даниела Петкова тези сто милиона ще ги извади НОИ за сметка на бъдещи постъпления. И докато ние още търпим да ни обясняват, че вдигането на осигуровките е всъщност «изрявняване», и изобщо за всичко са виновни предишните, "Трансперънси интернешънъл" излезе със смущаващи данни. В Европейския съюз само Гърция успява да ни бие по ниво на корупция. Най-прилично сме се държали през 2004-та и през 2007-ма. При Сакскобургготски и при Станишев. А в момента делим 73-то място с Вануату и Тринидад и Тобаго. Вероятно там е също толкова нормално, колкото и у нас, премиерът лично да прати правителствения самолет, ако се случи инцидент с човек, когото той харесва. Като искрено желаем на Христо Мутафчиев да се оправи и да се върне на сцената, не можем да подминем

непреодолимо усещане за цинизъм,

останало след полета на «Фалкона». Не защото един актьор не заслужава най-добрата медицинска помощ. А защото я заслужават, но няма да я получат, шофьорът, учителят, пенсионерът... Защото извън градовете единствената здравна помощ, достъпна на хората, са онези около четири хиляди фелдшери, които работят полулегално, без да ги има в закона. А здравният министър Константинов продължава да твърди, че е «голям фен на доплащането, но то трябва да е разумно». «Разумното» включва и разчетите на здравната каса, че един милион у нас няма да се осигуряват. Тази седмица умря и октоподът. Германският октопод Пол. Нашият си е жив и здрав. Тази седмица той стана причина за изострящи се диалози между президент и вътрешен министър, с намесата на Пешо Сумиста, който бил казал нещо пред някого, от което ставало ясно, че Сумистът ще е част от проекта на Първанов. Той пък пита кой пази гърба на «Октопода» и така цялата ситуация продължава плъзгането си на юг от гърба. Голямата точка заби премиерът, който, нервен от проекта „Първанов” или от нещо друго, прегази конституцията с огласеното в Брюксел настояване да не наричат Първанов „президент” пред него. Твърди се, че

новото политическо чудо на президента

щяло да се казва АБВ. Доста подходящо за държава, в която всеки управляващ мисли, че държавата започва с него. Във Варна, ако не броим идиотите, които взривиха кола до читалище, училище и детска площадка, кипежът е в рамките на умереното. Митрополит Кирил си намери нова мисия – да изгони дявола и дяволицата от чешмата до басейна. Кирил Йорданов си позволи да коментира, че дяволът е на друго място, но дискусия за градската среда пак не се получи. А в центъра на града мократа трудовашка мечта, кръстена Дочка, необезпокоявано плаши минувачите. Няма засега обсъждане и на проектозакона за сценичните изкуства, според който Варна може да се окаже съвсем без театър – само със сцена, на която да гостуват чужди трупи и спектакли. Прочелите законопроекта са в смут и от друга идея - спектакли, „насаждащи“ расова дискриминация, могат да бъдат спирани от МК. Министерството на културата. Или може би «Маккарти». С лепенки на вратите е вече музеят «Стара Варна». Държавата иска по пет хиляди лева месечен наем от общината, тя пък не ги плаща по една или друга причина и накрая музеят може да се превърне в спретната почивна станция. Общинските съветници пък поискаха най-сетне да се разчисти

неяснотата около финансирането на чистотата,

защото сега излиза, че имаме концесия за боклука и отделно финансираме дейности, които вече са платени на концесионера. Така неусетно за четири години сметката е станала от 7 на 17 милиона лева, а пък Варна определено не е по-чиста като за 10 милиона. Сравнително добра новина има за екипажа на «Лудогорец» - те най-сетне ще се върнат от злополучния последен рейс на кораба. Двама от екипажа не дочакаха края на сагата, а собственикът на кораба се крие, макар че освен медиите, никой друг не го търси. В Бургас предстои нещо поучително – търг на имуществото на Митьо Очите – от апартаменти до прах за пране. Нищо, че митничарските села си стоят, половината тузарски имоти се оказаха  с неплатени данъци, а луксозните яхти на братя Диневи, заедно с дълговете - собственост на поредния безработен бай Иван. На данъчните обаче тази седмица им било най-интересно откъде са парите на Митко Бербатов, та смятали да проверят. Въпреки всичко това най-любопитният диалог тия дни се проведе в София. Там започнаха да копаят за

канализация за баровските квартали

"Симеоново" и "Драгалевци", а някои баровци се възмутиха, че им пречат на движението. Йорданка Фандъкова се опита да обясни, че срамно не е затварянето на улицата, а фактът, че през 2010-та има цели квартали от малки дворци, които са на септични ями. Явно не е разбрала, че някои нямат нищо против - просто така им харесва.