Вече сме конкуренция на „Газпром”, весело провъзгласи премиерът Борисов, докато развърташе кранчето на каварненския газ.

Рем Вяхирев вероятно си е загубил съня, а Виктор Черномирдин почина тази седмица, та не можахме да чуем още един от специфичните му коментари. Ще компенсираме със стари цитати, защото звучат неприятно актуално. Като този: „Време е да приключваме с данъчния сюрреализъм.”

Обичайният за това време на годината дебат се проведе тази седмица – ако не сме заспал народ, защо имаме нужда от будители и защо младите все ги влече към тиквените фенери, а не към свещицата на просвещението. И в двата случая разделянето на бяло и тиквено, далеч не отразява шаренията на живота. Ако не броим съвсем еднозначния студентски опит „за събуждане на мозъчна дейност в тиква”, провокиран от бюджета за образование и наука и от все по-пернишкото отношение към умните у нас. Толкова пернишко, та успя да изкара Валери Петров на площаден протест. Но както е казал Черномирдин:

„Нека това да е естествен подбор. Но ускорено и внимателно направляван”

Ако тиквите не ги стреснаха, може пък проучването от началото на учебната година да е поразтревожило министрите – по данни на „Джи консултинг” доверие в политиците имат седем процента от редовните студенти. Които би трябвало да бъдат ухажвани далеч по-сериозно, ако не за друго, то поне заради данните от друго проучване. От стопанската камар са установили, че над трудовия ни пазар са надвиснали три угрози - масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст. Преговорите за пенсионната реформа приключиха тази седмица в мир и любов между тримата партньори. На финала премиерът Борисов пое отговорност да докретаме с нея до 2035-та, а после да му мисли следващият министър председател. След второто четене на реформата – от експерти, присъдата е, че всичко друго е там, само реформа няма. Скоростта на промяната драстично изостава от скоростта на застаряване, привилегиите остават, дупките се запушват с увеличение на възрастта, стажа и вноските, което означава известен ефект за около година, така че „двете черти”, с които Борисов илюстрира успеха на пенсионното реформиране, си остават сюрреалистични. Никой не е стигнал до идеята

„За пръв път видяхме човека тук, в бюджета.”

Най-лощото в експертните оценки е прогнозата, че тези екстензивни реформи могат да бъдат поддържани само с още много от същото, докато не свършат парите и тези, които нямат шанс да избягат от плащането им. Обаче както е разбрал Черномирдин: „Учителите и лекарите искат да ядат практически всеки ден.” Както и останалите, на които тази седмица им вдигнаха линията на бедността до 211 лева. Излезе и поредното наблюдение на борсите и тържищата, според което за една година олиото е поскъпнало с 40 на сто, брашното - с една четвърт, а чесънът – със 110 процента. Новината е особено лоша, защото грипът и краят на месеца идват, а лекарите предупредиха, че трябва да боледуваме  само до двадесето число на месеца – дотам стигат направленията. Иначе казано – придържаме се към черномирдинския принцип

„Продължаваме това, което вече оплескахме”

За пореден път стана ясно, че „Брикел” ще продължи да произвежда отрови. Заканите на екоминистъра да затвори фабриката с полиция отзвучаха, глобите за плащане обаче остават. Излизат от общия ни джоб, както и  парите за невинните Галеви и за делата около незаконните строежи. Както призна новият шеф на строителния надзор Милка Гечева, те траят поне две години. Затова разните перли върху буните стоят, а въоръжени полицаи рутят рибарски колиби. Регистрирахме и поредната изгодна покупка на земи. Нотариус Нели Русева е платила по 14 стотинки за квадрат в Еленския балкан, макар че цените там са около десет евро. Въпреки финансовото бинго дамата вероятно щеше да остане анонимна, ако не беше съпруга на бъдещия председател на Върховния административен съд Георги Колев. Изборът предстои, но пък под предложението за Колев стоят точно 17 подписа – колкото са нужни за избора на председател на органа, който се произнася за законността на всички държавни решения. Може би там са чели Черномирдин:

„Никой не ни пречи да преизпълним собствените си закони”

И докато за Георги Колев обясненията предстоят, евентуално, то сагата на семейство Цветанови и фамилните им богатства е в апогея си. Ако се вярва на данъчните декларации на вътрешния министър и съпругата му, те са открили тайната на йогите и цели две години са харчили повече, отколкото са получавали, при това за сериозни инвестиции, които не са им оставили никакви пари за храна. Най-доброто, което министър Цветанов можа да направи срещу цифрите, беше да нарече опозицията „говорител на организираната престъпност” и да пророкува, че той ще бъде „най-чистият” кандидат за президент догодина. Поведението на колегите му се свежда до откровението на Черномирдин:

„Изобщо, успехите са малко. Главното е, че има правителство.”

Варна тази седмица записа една театрална стачка – сценичните работници провалиха „Фауст” заради неплатени заплати. На път към провала е поела и новината на Варна за миналата година – правителството търси начин да се оттърве от заема на Японската банка за местене на пристанището, а местните интереси към порта вече добиват гласност. Споровете откъде духа вятърът са на път да провалят строителството на нова самолетна писта, а творческия подход на някои общински съветници накара кандидата да строи етажен паркинг до общината да избяга с писъци. Кметът очерта проблема, без да изпада в подробности. Може би защото подходящият цитат щеше да е:

„Ако ви казвах всичко, с което разполагам, щяхте да ридаете”

Имаше и депутатска активност във Варна тия дни. От Димитър Атанасов научихме, че ако искаме да имаме магистрала до София, трябва да търсим европейски пари, защото държавата гледа по на юг и няма да отпусне бюджетни средства. А и било по-добре отсега да мислим за обикновен първокласен път, вместо да си мечтаем за магистрали. Външното ни министерство зачеркна пък илюзиите на корабособствениците у нас, че българският флаг на корабите им има някаква стойност. Всичко, което индийските власти си позволиха с български граждани на борда на „Лудогорец”, беше вкарано в графата „частен търговски спор”, за да не се товарят чиновниците със защита на парчето българска територия. Спорове за сигурност пък избухнаха заедно с пакетите в Гърция, един от тях – пред нашето посолство. Имаше и добра новина – туристическият сайт lonelyplanet.com ни постави сред десетте страни, които си заслужават посещението догодина, при това без да спомене и дума за евтино пиене и освободени жени. Тъкмо щяхме да се зарадваме и на успеха на Дилма Русев в Бразилия, но македонците си я взеха с железния аргумент, че

„татко й на Дилма е роден в Габрово, Пиринска Македония”

Премиерът Борисов, въпреки краткото газово отклонение, и тази седмица беше верен на любимата си магистрална тема и оповести, че мощната инфраструктура е най-добрата антикризисна мярка, че без него нямаше да има южна дъга на софийското околовръстно, и най-важното - че се е „разбрал за събота и неделя да е 25 градуса”, за да не излиза строителството на „Люлин” извън графика. Метеорологичните заложби на българския премиер не впечатлиха „Ройтерс”. Там и тази седмица остават скептични: „Отлаганите реформи и растящата несигурност за икономическата политика ерозират подкрепата за правителството на малцинството на премиера Бойко Борисов”, пише агенцията от София, като продължава да твърди, че основните ни проблеми са корупцията и организираната престъпност. На което министър председателят отвърна с икономическото проникновение, че увеличаването на приходите е една от първостепенните задачи на... ГДБОП. Явно и той е чел Черномирдин: „Кой казва, че правителството седи върху чувал с пари?

Ние сме мъже и знаем върху какво сме седнали”

И „качулките” обаче не могат да се преборят с некомфортните условия за бизнес, които предлагаме. И дори не можем да се оплачем, защото изследването Doing business  е на Световната банка, а сред „бащите” на критериите му е Симеон Дянков. И тази година, както и през миналата, България е на 51 място, след като през 2008 беше стигнала до 46. Като български успехи банката е посочила намаления капитал за регистрация на ООД и свалянето на пенсионните осигуровки. Те обаче междувременно се върнаха на старите си нива. А на евросъюзния бюджет ще връщаме 2 милиона 220 хиляди евро от парите за селско стопанство заради нарушение. Иначе казано:

„Каквато и организация да почнем - все КПСС се получава”

Проблеми като този едва ли ще присъстват в най-новия български вестник. Не къде да е, а в Брюксел беше тържественото представяне на „Europost”, който ще се списва в евростолицата. От розовичките му страници срещу някакви си две евро всеки ще може да научава как Ирена Кръстева вижда българската действителност. Инересно ще е обяснението как „гьолът” Белене спечели „сърдечната подкрепа” на премиера, но не и положителна оценка от енергийния министър, държавна гаранция от финансовия и благосклонност от чуждите инвеститори. Тези липси в навечерието на визитата на Владимир Путин обаче не накърниха чувствата на премиера към министрите му. Той призна, че си ги обича всичките, защото му били като деца и никой не протестира срещу снизходителния му патернализъм. Явно премиерът знае: „Посоката ни е една – правилна.” Освен че потупа министрите по главичките, премиерът Борисов ни призна, че през последния месец е бил унил само защото не е имал противници. Но сега вече е радостен - отново има кого да бие, след като президентът Първанов огласи проекта си АБВ. Борисов вече го прекръсти на ЮЯ. Ние пък предлагаме Ь, защото ако Любо Малковски се съгласи, девизът им е готов:

„Ти своя кокал дръж!”

Политическите удари тази седмица бяха в две посоки – бъдещият президентски проект и миналите отношения с Меглена Кунева. Премиерът обвини бившия ни еврокомисар, че е ходила в Банкя да проси подкрепа за поста си, макар че ГЕРБ искал да заложи на нови лица. Самата Кунева възпитано не спомена името на „новото лице” Румяна Желева. Но все пак напомни, че всичките й ходове тогава са били публични. И че не всички българки в политиката обичат да са                      дами-спомагателно. Ако прибегнем не до българската мъдрост, а отново до Черномирдин, ще се успокоим, че проблемът не е само наш: „При нас бедата не е, че не се обединяваме, а в това кой да е шефът.” Година преди двойните избори у нас тази „беда” продължава да виси над главите ни. И едноминутното ставане на крака в памет на Петър Дертлиев в българския парламент няма повече стойност от упражнение за раздвижване, щом за повечето му днешни колеги идеята да жертват партийния интерес в името на държавния е някаква динозавърска политекзотика. На този фон тъжно ироничната констатация на Черномирдин:

„Искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”

днес звучи направо оптимистично. Защото обикновено ни се получава по-зле.