Обезщетението  е за неимуществени вреди в резултат на продължило за периода 1 февруари 2000 г. - 28 юни 2007 г. незаконно обвинение в извършване на престъпления измама и унищожаване на чужди документи. Прокуратурата трябва да изплати сумата заедно със законна лихва върху нея от 30 април т.г. до окончателното й изплащане.

През 2000 г. на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на две престъпления и е прекратено през 2007 г. с прокурорско постановление със становище, че „деянието не съставлява престъпление”. Осъществена е незаконност на обвинението и това е основание държавата чрез нейните органи да обезщети причинените на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на повдигнатото от Прокуратурата на Република България незаконно обвинение на Слави Славов са причинени неимуществени вреди – влошаване на здравословното му състояние със заболявания „хипертония” и „диабет”, той е бил злепоставен в обществото и доброто му име е било накърнено.

Гражданският съд прави извода, че ”претърпените от ищеца неудобства и негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от увреждането на правата и законните му интереси в значителна степен и за продължително време от правозащитния органи, което обуславя и основателността на претенцията за паричното им обезщетяване”.

При определяне на размера на обезщетението, Добричкият окръжен съд взема предвид, че престъпленията, за които е бил обвинен ищецът не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, но е важно как  се е отразило обвинението на личността му, на начина на живот, средата и ценностната му система.

Изводът на съда е, че Славов е понесъл тежко наказателното преследване, със значителни отрицателни последици в емоционално, психическо и здравословно състояние, „тъй като то е продължило дълго, провеждано е с голяма степен на интензивност, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по начин, при който законови процедури и възможности са били използвани не като средство за разкриване на обективната истина, а като средство за натиск”.

Съдът приема, че разследването срещу Славов е довело до известяване на всички органи – съдебни, данъчни, контролно-финансови, осигурителни и физически лица – съселяни, наети по трудови правоотношения, арендодатели и други, с които ищецът има взаимоотношения за възбуденото срещу него наказателно производство.

Той се е чувствал заплашен, притеснен и несигурен, унизен и засрамен.
Съдът констатира като безспорно обстоятелството, че наказателното производство срещу Славов е получило широка медийна разгласа. Според съда тя е резултат от действията на прокуратурата – извършваните от нея предварителни проверки и наказателното производство.

Съдът смята също, че стресът, предизвикан и изживян по време на досъдебното производство, е причинил сериозните заболявания и е довел до тотална промяна на начина на живот и поведение на Слави Славов.