В необясненото отсъствие на изпълнителната власт и на президента, зает с политическото си бъдеще, България се сдоби тази седмица с бюджет за следващата година. От него зависи накъде ще поемем след кризата – към Терминал 1, към Терминал 2 или към българското си бъдеще.

Симеон Дянков, който еднолично защитаваше правителствените сметки, заяви, че е горд от бюджета, в който имало много пари за инфраструктура, а перото за здравеопазване било най-голямото в историята ни. Поне кафето на софийското летище поевтиня – само на автоматите, разбира се, не и в лъскавите кафета, които се оказаха собственост на група клошари. Иначе финансовият министър нарича приетото „бюджет на стабилността” и вероятно е прав – документът за 2011-та се е стабилизирал на нивото на 2010-та. Която обаче едва ли е най-добрата в историята ни. Според финансиста Дянков, въпреки външните и вътрешни експертни мнения, догодина ще има ръст от 3,6 на брутния вътрешен продукт. Увеличението щяло да дойде от износ и вътрешно потребление. Как точно, след като не се вдигат нито производството, нито доходите, е

задача, в която неизвестното е в отговора

Останалите финансови идеи на ГЕРБ доведоха до обвинения в олевяване от страна на Синята коалиция, като Иван Костов директно сравни отношението на премиера Борисов към депутатите с това на Тодор Живков. Дори от „Атака” не пропуснаха да отбележат, че ако те бяха писали бюджета, в него щеше да има по-малко пари за омбудсмана и новините на турски по БНТ, макар че точно от Парламента зависи съществуването на тези новини.  А също – че биха дали повече пари за АЕЦ „Белене”, което прозвуча малко като намек към разпределящите руските пари. Най-остри, естествено бяха от БСП, които обвиниха ГЕРБ в убийството на реалната икономика, възцаряването на контрабандата и пълна амнезия за предизборните обещания. В защитата на бюджета Менда Стоянова заяви, че секторите, които стимулират икономическия растеж, са приоритетни. Което означава, че управляващите

чакат ръст в икономиката от полицията

и от подслушващите служби. Петър Курумбашев обобщи в стил „Дянков” – Бюджет 2011 е геврек, от който обикновените хора ще получат дупката. Не че „приоритетите” са доволни – полицаите протестираха и тази седмица, като оставиха пред вратата на ресорния си министър чифт скъсани кубинки, които държавата, след обществена поръчка, им купува за по 90 лева, докато на пазара са към 60. От министерството отговориха, че всеки има право на протест, но исканията му трябвало да са „реалистични”. Същото каза и Конституционният съд за правителственото искане всички вкупом да излезем в отпуска. Съдът реши, че „изгарянето” на почивките в края на годината е незаконно. По друга тема правителството самостоятелно направи типичната си крачка назад, като се отказа от въвеждането на данък „Лукс”. Обяснението е, че постъпленията ще са прекалено малко, но то оставя отворени поне два въпроса – нямаше ли кой да направи тази сметка предварително и от тези „малко” постъпления колко щяха да дойдат от хора, които е опасно да бъдат дразнени. Разбира се, хубавата идея няма да бъде изоставена – според Менда Стоянова просто може

да се разшири диапазонът на лукса,

като едноврменно с това горещият картоф за окончателното решение се прехвърли на общините. И други авангардни идеи се родиха тази седмица – президентът предложи да изнасяме тока от непостроената „Белене” за Сирия, а премиерът – да построим магистрала Виена – София – Дамаск. И ако това беше в чест на Башар ал Асад, какво ли ще ни донесе визитата на Путин. Защото преди приятелското бъбрене по телефона, поне според руското издание „Время новостей”, е имало не дотам приятелски натиск за съгласието ни с „Южен поток”, като в „пресата” по руска молба се е включил и Силвио Берлускони. Но дори и това не не най-важното, ако словесното мъжкарство на премиера ни се превърне в договор, който запазва транзитните такси и не разрешава ползването на старите тръби за новия газопровод, от което ще загубим пари. Пак тази седмица научихме, че се придвижваме

към светлото бъдеще със скорост 600 метра в година

Толкова трикольорна лента реже на откриванията на всякакви обекти премиерът. Друг сериозен потребител на национална символика били стачните комитети. Любопитно обяснение за недоволството и кризата предложи икономическият министър Трайков. „Никой не харесва политиците, но също така никой не харесва сервитьорите, защото лъжат с грамажа, нито таксиметърджиите, защото не връщат рестото, или фолк-звездите, защото имат силикон и пеят чалга, или индустриалците, защото не плащат заплати, или синдикалните лидери, защото се грижат само за себе си, или журналистите, защото лъжат. И явно това се дължи на продължилото 500 години турско робство.” Което обаче не обяснява нито защо чалгата е навсякъде, нито защо народи, освободили се от колониален гнет преди 50 години, упорито ни изпреварват икономически. Но удобно размива изначалната отговорност на политиците за условията, в които живеят останалите. Като последен залп срещу политикономическите несгоди беше изваден за пореден път

и сценарият „убиват премиера”

Дори с ценоразпис – 400 хиляди евро, които самият Борисов скромно нарече „много малко”. А вътрешният му министър демонстрира изненада, че секретна информация лъснала на първа страница. Загрижените за премиера обаче си отдъхнаха почти веднага. Ясновидката Даниела Ефтимова провъзгласи премиера за свой брат близнак, обяви, че над главата му са всичките ангели и архангели и обвини „простите хора”, че не долавят тая висша защита. И си получи мястото в новините, което никак не е без значение. Според статистиката към 12 хиляди българи претендират за пряка линия към отвъдното като ясновидци, магове и лечители, а паролата „Борисов” дава шанс поне за 5 минути слава. Макар че ако вярваме на данъчните, „истинските” са само 18 – толкова са си платили данъците. Не се е чуло за акция „Магия” обаче, може би заради румънския опит. Там врачките заплашиха с проклятия депутатите, ако гласуват данък върху дейността им. У нас неплащането на данъци роди истински културен шок. Млад и вероятно перспективен

варненски експерт остана на улицата,

след като чуждестранните му работодатели разбрали, че не си е платил дължимото към държавата. За едни взети от държавата пари шестима души начело с бившата министърка Емилия Масларова си получиха обвинителните актове. Дали обаче държавата ще е докрай безкомпромисна с тях като чуждите работодатели с българския експерт? Не само нарушителите индивидуалисти бяха на мушката тази седмица. Сините алармираха, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, започва поредна проверка в държавния фонд «Земеделие» за конфликт на интереси, която пък може да доведе до спирането на още пари за България. Европейският антикорупционен орган – ГРЕКО, също не е особено мил към нас в доклада си. Там се говори за спешната нужда от ясни правила за финансиране на партиите. А най-дълбоко забива ножа онлайн-изданието на „Ню Йорк Таймс”, като разказва за безплодните дела срещу „добре облечени бизнесмени” и

обяснява какво означава „галевизация”

В Дупница изненадани от оправдаването на двамата бизнесмени няма, а прогнозите са, че сега Галевите няма да имат проблеми да си спечелят и местните избори догодина. Към вота, но президентския, гледа друг знаков клиент на правосъдието. Алексей Петров втрещи РЗС, като обяви, че е готов да се кандидатира, особено ако ще може да играе срещу Бойко Борисов. И без Петров изборите се очертават като свирен мач – промените в изборния закон увеличават над три пъти броя жители, които могат да избират кмет, а районните кметове отново ще бъдат назначавани. И нов играч се появи на пазара тази седмица. Президентът Първанов свика форума „България - на другия ден”, където беше анонсиран проектът АБВ. Критиките са от всички страни, като основното питане е – ако президентът ще е алтернатива оттук нататък, какво да мислим за последните осем години от политическото му битие. И ако всички, които смятат да започнат от АБ-то, много държат да са само граждански проект, но и политическа алтернатива на сегашното управление, то

къде остава гражданското

Затова въпреки обясненията, че няма да има учредяване на нова партия, Волен Сидеров поиска импийчмънт на президента, като го обвини в „политическо бракониерство”. А Бойко Борисов иронизира, че ГЕРБ вече са минали фазата на АБВ и вече преразказват. Премиерът май не усети, че така влезе в стилистиката на седмицата, през която по-упорито от всякога го сравняваха с Тодор Живков и го обвиняваха, че преразказва неговото време. Но премиерът може да си позволи подобни стъпвания накриво – президенският проект е един от най-големите подаръци за ГЕРБ в чувала на политическия дядо Мраз, защото показа отново, че каквато и да е реалността, по-добри алтернативи няма. Това вероятно обяснява данните, получени от НЦИОМ – готовите да продадат гласа си на изборите за три години са се увеличили от 3 на 17 процента, две трети смятат, че изборните резултати могат да се манипулират, а една трета се съмняват в тайната на гласуването. Близо една пета от електоралните единици вече са стигнали до идеята, че си е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. А може би са се досетили за малката мръсна тайна на местната демокрация – че правото на глас не винаги дава право на избор.