Ако този текст тук не ви прилича на обещаното от Милена Пехливанова (Мама Меми) интервю с Любов Георгиева, за това съм виновна аз и само аз.

Защото, признавам, отидох на лекцията в "Щурче" тотално неподготвена. Всъщност именно там очаквах да науча всичко, което ми беше нужно, за да задам умнички, интересни и обезоръжаващи въпроси по-късно. Но се оказа, че след  близо 3 часа внимателно слушане и водене на бележки съм още по-объркана за това какво мисля по темата. И понеже съм убедена, че никой не иска да чете какво Любов е отговорила на тъпи въпроси от типа: Какви са вашите бъдещи творчески планове?, интервю няма. Засега.

През първите, да кажем, 40 минути, слушах Любов Георгиева, прехласната от простичките истини в думите й, откривах в примерите, които даваше, собствените си деца (макар те да са надхвърлили възрастта, за която тя обикновено говори) и дори обмислях как тайничко да си включа компютъра и да напиша на страницата на ВарнаУтре.бг във Фейсбук възторжен призив: Който не е тук, ужасно много изтървава, тръгвайте веднага насам, има още места в залата.

За да не ви натрапвам моите емоции около чутото, хронологично ще ви предоставя и записките си от лекцията на Любов Георгиева. Първо, коя е Любов Георгиева: завършила е Националната природо-математическа гимназия в гр.София. Има магистърска степен по Счетоводство и контрол (Университет за Национално и Световно Стопанство, София). Има богат опит във вътрешнофирмени обучения и развиване на персонала, както и в създаване и последващ контрол на програми за нови служители.

Обучавана е на международно ниво в различни допълнителни области  като маркетинг, търговия, складов мениджмънт, IT инфраструктура и уеб комуникация. В работата си използва сертифицираните си знания по NLP (NLP Practitioner), Thomas International, International Accounting Standards.

Има дългогодишен практически опит в работата с деца с прояви на хиперактивност, с  разрушителен гняв и висока интелигентност, използвана за контрол и манипулация.

Цени и се стреми преди всичко към ясна комуникация, ефективност и по-добра организация чрез опростени и работещи механизми.

През септември 2007 г. създава собствена компания за консултиране, обучения и коучинг - PPTL Ltd. От ноември 2007 г. тя се ангажира изцяло с компанията.

На 1 ноември 2008 година иницииира откриването на ателието “Виолетовата жаба”, като завършващ елемент от комплексната услуга, която предлага за планиране и координиране на посоката и финансите на хората и организациите.  

"Новите деца създават стрес на възрастните. Много е важно те да бъдат целунати от нас, за да се превърнат в принцове и принцеси". Това е едно от първите неща, които си записах от думите на Любов. След час, в почивката между двете части на нейната презантация, пак чух нещо по темата с "принцовете и принцесите".

"Преди и аз наричах моите възпитаници "принцове" и "принцеси", но ми направиха забележка, не можело така в училище, и сега вече им казам само "ученици", сподели с една от майките в залата около 40-годишна жена.

Именно този приказно-административен конфликт хвърли и мен в колебания, но за това по-нататък.

Всъщност, за да добиете цялостна представа за казаното от Любов Георгиева, може би е по-добре да отделите време за 18-те клипа с нейната презантация, които ще намерите тук »

От мен само някои отделни моменти, реплики дори, които макар и извън контекста на цялата система на "Виолетовата жаба" звучат като прозрения за нещо, което сме подозирали, че знаем, но не винаги сме се осмелявали да си признаем.

"От какво имат нужда нашите деца. От любов и внимание. И не от тази любов, с която ги обичаме по специфично-егоистичен начин. В "Умението да обичаш" от Дон Мигел Руис ще намерите отговор на въпроса от какво обичане имат нужда нашите деца".

Етапи на "виолетовата жаба":

Критерии - когато става дума за критериите за добра майка, всички деца задължително започват от "да е красива", споделя опит Любов Георгиева и добавя още един любопитен факт: ако попитате възрастен човек по какво се различават кучетата, той ще посочи 5-6 критерия, децата, обаче, изброяват поне 200 (различен дъх, различна дължина на краката, различно разстояние между краката и т.н.).

Добродетели - децата са много по-силни от нас, те ни въздействат по всякакви начини. Все едно са същество с нож в ръката и от нас зависи дали то ще ни наръга или ще ни намаже масло върху хляб с него. За възпитаване на добродетели се използват народните приказки (български, орфически, на траките, славяните, прабългарите, не тибетски или африкански) и групово пеене.

Чисто мисловно поле - така, както внимателно подбираме дрехите си, за да ги съчетаем по цвят и вид, така внимателно трябва да подбираме и мислите си, също и информацията от радио, телевизия и интеренет, която ги поражда, защото каквото ни е в главата, това ни се случва.

На 8 години децата трябва да се научат легално да си взимат енергия от природата (да ходят бозс в гората, да крещят, да усетят радостта от плуването)

Те трябва да се научат да правят вътрешен баланс между даването и получаването.

На 12 години те вече овладяват културата на познаване на ритмите на природата и влиянието й върху тях.

Цялото поколение, което сега е в детските градини и в 1,2,3,4 клас е от деца, у които по-добре е развито дясното полукълбо (виж разликите на www.indigo-bg.com). Те са спонтанни, хаотични, превъзбудени. За тях средата в училище е ужасна - плакати, шарения всякаква - на практика в училище стимулираме тези превъзбудени деца.

2/3 от децата нямат връзка с телата си. Те трябва да бъдат научени да осъзнават тялото си и да се грижат за храма на душата си.

България е държава от индивидуалисти. Този индивидуализъм ни пречи като нация. Това може да се преодолее само с много говорене, много комуникация, много екипни игри - футбол, волейбол, хора. Това е шансът ни да останем на картата на света, а не да последваме съдбата на аварите и хуните.

Голяма част от сегашните деца са слухови и не разбират езика на тялото.

Ако детето гледа надолу и леко вляво (ако е левичар - вдясно) - имате проблем. Това е признак за вътрешен диалог, който е много опасен при децата и може да завърши със самоубийство в по-голяма възраст.

"Клякайте долу, застанете на височината на децата си, слушайте ги много внимателно и се старайте да ги разбирате. Ние искаме да ги командваме, вместо да ги слушаме и разбираме".

Новите деца всъщност са като грозното пате, те са лебедите във фермата, които, колкото и да ги натискаме, няма да станат патки. Лебедите са родени свободни. Новите деца са интернационални, те не познават граници и на тях не можеш да им обясниш какво значи думата "авторитет".

Втората част от първата лекция на Любов Георгиева във Варна включваше подробно описание на всички общи характеристики на новите деца. Сигурно в тях ще намерите доста подробно описание на собственото си чедо. Така стана и с мен, макар че по-малкият ми син е надвърлил границата от 4-ти клас, не пише с лявата ръка и не е кръвна група АB. Иначе се вписва във всичко, което чух в събота в залата на театър "Щурче", и бях прочела в беглите информации за децата-индиго (определение доста остаряло, според Любов, защото днес всички деца са част от това "изключение"). Пропуснала ли съм момента да му помогна да се справи с "различността си", или съм му помогнала интуитивно? Но нали, според Любов Георгиева, е време да подходим към родителството разумно, а не по интуиция? И, ако трябва да се борим, за да променим образователната система от наказателно-административна към "ненасилствена комуникация", то какво да правим, докато това се случи? Дали не е по-добре да изгладим ръбовете на тази различност и да помогнем на децата си да се приспособят към света такъв какъвто е сега, в момента, в техния живот, а не в идеалния сценарий за бъдещето? Когато намеря за себе си отговор на тези въпроси, обещавам, ще направя интервю с Любов Георгиева. Ще се срещна с нея във "Виолетовата жаба" и ще изпълня това, което Мама Меми ви беше обещала от името на ВарнаУтре.бг. А дотогава - гледайте клипчетата в You Tube и помагайте с отговорите. Тук или във Фейсбук.

{gallery}Story/2010-11-20-violetova{/gallery}