Само в широката демокрация е възможно държавният регулатор първо да глоби електроразпределителните монополисти, после да ги заплаши с изгонване, а накрая да им разреши да ни вдигнат цената на тока. Разбира се, обяснението е, че с въвеждането на „такса електромер”

цената на тока няма да се вдигне

Между другото, и това е възможно – под натиска на пазара обаче. Както най-вероятно ще се случи с цените на туристическите услуги с качването на ДДС и въвеждането на туристическа такса. Там, понеже всичко вече е обявено и продадено предварително, крайният клиент няма да усети промяната директно в джоба си, макар че за качеството на това, което ще получи, не е сигурно. Колкото до тока, можете вече да преизчислявате семейния бюджет от юли догодина, защото ЕРП-тата едва ли ще намалят цената на тока, за да ни компенсират за електромерната такса. И спрямо тях е напълно неприложима банковата революция, за която призова ексцентричният Ерик Кантона. Бившият футболист, без да има претенции за икономически Нобел, начерта пътя за лишаване на банките от тяхната арогантност – просто всички отиваме и си изтегляме парите. Всъщност, в най-широкия период на демокрацията ние си предизвикахме точно такава пирамидална революция. Не е лошо

Кантона да ни погостува и да види

резултатите от нея днес. Пак от зората на широката демокрация върви традицията който може, да си строи където каквото поиска, а държавата да мижа. Периодичното проглеждане обикновено е целево и възстановяването на справедливостта не е точка първа в мотивите. След несебърския позор с опушената вековна история и напъните да се зачеркнем сами от културната карта на света, държавата пусна багера и обяви, че той ще мине пред хиляда и шестотин незаконни обекта в цялата страна. Всъщност багерът засега върви само в интервютата на регионалния министър Плевнелиев, а на нас във Варна за фон допълнително ни се причува пукотът от падането на плажни тоалетни, зад които необезпокоявано върху пясъка си стоят малки китни замъчета. На този фон и под съпровода на падащи къщи върху събудилото се свлачище в местността „Свети Никола” тази седмица в Общинския съвет във Варна обсъждаха

отпадането на строителната забрана

от 97-ма година за шест имота в различни свлачищни райони. Всъщност искането е до регионалното министерство, но оттам са прехвърлили папките на съветниците във Варна - вероятно, за да може след това в двете посоки да потече същият диалог, който министерството и местната власт водят за Алея Първа. Строително-съдебният шедьовър на тази седмица се роди обаче във Велико Търново – там съдът постанови, че една вече построена жилищна кооперация има шанс да бъде узаконена, само трябва да я преместят с два и шейсет встрани. Екзотичните снимачни площадки на западните телевизии у нас не са заплашени от загуба на колорита. Ромските махали отново ще бъдат заобиколени от строителния контрол. Препоръката направи лично шефката на дирекцията Милка Гечева, като удари още един печат под одобрението, с което държавата на широката демокрация редовно разрешава на част от своите граждани

да живеят на гърба на останалите,

за да се гарантират заветните бюлетинки, с които демокрацията става още по-широка. Колкото до Варна, както ни обещаха от София, имаме одобрение за Общ устройствен план. Както ние си знаехме, в него няма нито нов контейнерен терминал, нито нова писта на летището. Но пък сме на път да се сдобием със собствеността върху мастодонта, наречен Паметник на българо-съветската дружба. За него вече има големи планове - за превръщането му в център на еврокултурното ни домакинство след девет години. Остава ни и надеждата, че Варна няма да се сдобие и с мегаДочка. И докато ние бяхме на културна вълна, откъм Плевен държавата пак започна да става черничка. Поредният лобист в съдебната система, съчетавал кариера в адвокатурата и в престъпния свят, излезе на светло – Диян Мичев. Народните избраници обаче се вълнуваха от друго – шумно обещаваният още от преди изборите нов избирателен закон осигури на партиите

четири пъти повече пари за харчене,

при това с мотива, че те и досега харчели много повече, отколкото им е разрешено. Но след като вкараха заплатите на всички в банките, за да имат още едни такси за прибиране, сега депутатите се оказаха странно щедри към сумата, която самите те могат да получават на ръка. А иначе широката ни демокрация точно тук беше резната сериозно. Над хиляда и петстотин населени места в държавата и над милион и половина граждани от трите най-големи града няма да си избират кметове на села и райони, а ще им ги назначават. Мотивът пак беше широко демократичен – те и сега не правели нищо друго, освен да харчат това, което им отпускат отгоре. Вариантът за разширяване на местното самоуправление с преразпределяне на парите преди това явно не е хрумнал на никого. И законът за Сметната палата падна жертва на предизборни сметки и на езиковата фриволност, заради която скоро май ще започнат да слагат

червена точка на парламентарните репортажи

Според новите текстове палатата ще има само председател и двама заместници, и тримата назначавани от парламента. Опозицията обвини управляващите, че така си гарантират избирателното проверяване на политическите противници за следващите избори, а от ГЕРБ ги посъветваха да си намерят член, който да ги задоволи. Докато обсъждаха точно какви законови и анатомични идеи са имали, народните избраници пропуснаха доста новини. Като тази от Димитровград, където Иван Станчев заложи новата си пералня, за да може да си покрие курса за преквалификация по оперативна програма. Защото той изкарал курса, обаче така и не си получил стипендията за това време, а двете му деца искали да ядат всеки ден. Пак тази седмица Европа за пореден път показа липса на разбиране на местния широк вариант на демокрацията и

поиска да ни вземе още от европарите

Този път не сме се справили с усвояването на средства по ИСПА и за Шенген и сега тези условно наши пари отиват другаде, където знаят какво да правят с тях. Новината не успя да премине океана, защото през това време финансовият министър Дянков обясняваше в интервю за CNN, че Еврозоната има нужда тъкмо от стабилни държави като нашата. А в самата стабилна държава на улицата излязоха и учениците. Те си искаха единия ден коледна ваканция, което позволи на възрастните веднага да ги обвинят в мързел и нежелание да учат, като не пропуснаха да се обидят и на плаката „Сега определяте ваканциите ни, след време ние – пенсиите ви!”. Фейсбук поколението може би усвоява бързо принципите на широката демокрация, но пък заради младостта си искрено вярва, че щом е в Европа,

трябва всичко да му е европейско –

„Европейски цени, европейски ваканции”. И неприлично откровено се интересува колко преди тях и колко след тях ще си почиват депутатите. „Протестът на учениците заради кратката коледна ваканция е опит демокрацията да се превърне в анархия”, отсече премиерът Борисов и приключи темата, без да се досети, че тези, на които той сега определя ваканциите, само след няколко години ще му определят рейтинга. И той, и ресорните министри, някак остана слепи за други питания – дали случайно и протестите на учени, полицаи и пенсионери също са извращение и анархия. Както и за другия ученически протест. В колоритния Световен ден на тоалетната децата се наредиха в специфична поза, за да протестират срещу състоянието на училищните тоалетни. Често те са точно като тези на прословутия Давид Черни. Само дето не са измити. Като цветно петно в новините остана и постъпката на японския министър на правосъдието Минору Янагида. Той подаде оставка, защото имал неблагоразумието да заяви пред избирателите си, че всъщност

работата му не е кой знае колко сложна,

след като си имал две дежурни фрази за измъкване. Явно там демокрацията не я разбират достатъчно широко като нас. Ние безропотно преглъщаме всякакви такива обяснения – и колко е лесно да си премиер, и колко е лесно да си кмет, вероятно ще преглътнем и колко е лесно да си президент. Преглъщаме и да ни разказват как големият проблем на млада управляваща депутатка е липсата на време да си учи папагала да говори. През това време абсурдите на широката демокрация в Русе стигнаха дотам, че поредният МОЛ го отвориха като мавзолея – напълно празен, с изключение на мумията на големите илюзии.

А на вратите на поредните евтини магазини българите се блъскат, за да стигнат по-бързо до бананите.