Издавал ли е съдът разрешения за подслушване на министри, шефове на агенции и комисии?

Този въпрос зададе вчера “Труд” на водещи магистрати, след като премиерът Бойко Борисов обяви относно хората във властта: “Те трябва непрекъснато да са под стрес и да знаят, че са наблюдавани”.

Обобщен, отговорът на компетентните юристи звучеше така: “Не казваме. И да знаем, че има разрешен контрол над някой висш държавен служител, ние сме задължени по закон да го запазим в тайна”.

3400 души в България са били обект на специални разузнавателни средства, а покрай тях само за година са били слушани общо 100 000 души, научи вчера “Труд”. Сред следените тайно сигурно е имало и властимащи. Подслушвани са 30 футболисти, а също и шефове на клубове.

По повод исканията за разсекретяване на СРС-ата за директора на митниците Ваньо Танов премиерът Борисов коментира: "Не само за Танов, и за други министри и зам.-министри, като сме получавали сигнал, се провеждат мероприятия по тях. За да се установи дали има нещо в сигнала." Премиерът отбеляза, че няма статистика колко сигнали се оказват само "опит за очерняне". Като министър-председател той бил длъжен веднага да възложи проверка за всеки.

Вътрешният министър Цветан Цветанов опровегра вчера твърденията на политици, че само 3% от всички данни, събрани със СРС, отиват в съда, а за издаване на присъди се използва само 1 процент от тях.

"Истината е, че 34% от СРС-тата стават ВДС (веществени доказателствени средства, които служат в наказателни процеси - бел. ред.)", каза шефът на МВР. Той отказа да коментира за подслушването на министри.

"Всичко, което е свързано със специалните разузнавателни средства и оперативните способи на службите, аз не го коментирам. Това е прерогатив на някои политици, които биха могли да спекулират." Това пък заяви главният секретар на МВР Калин Георгиев, запитан искали ли са службите на МВР от съда разрешения да слушат телефоните на членове на Министерския съвет.

"Да се твърди, че МВР подслушва хората, е несправедливо", каза шеф на специална служба, но настоя за анонимност. Той припомни, че съгласно закона за СРС заявители на искания за следене са оперативните служби на МВР, но и ДАНС, прокуратурата, следствието, военната полиция, Националната разузнавателна служба.

Съгласно закона обаче "под ухо" могат да се държат само хора, които отговарят на 3 условия: 1) обект са на разследване за престъпления, наказуеми над 5 г.; 2) за дейността им не са могли да бъдат събрани явни доказателства по други начини - веществени или гласни, т. е. свидетелски показания; 3) тайният контрол над тях е разрешен от съдия.

На въпроса искани ли са и давани ли са разрешения за подслушване на влиятелни чиновници от кабинета "Борисов", зам. главният прокурор Валери Първанов отговори така: "Не съм чувал скоро през прокуратурата да са минавали СРС-та срещу министри."

"Категорично не мога да отговоря", каза пък Георги Колев, доскоро председател на Софийския градски съд, на когото министрите са подсъдни.

Таня Райнова, пресаташе на Софийския градски съд, а отскоро и на ВАС, отсече: "И да имам такава информация, не мога да ви я дам, защото всичко, свързано със СРС, е класифицирана информация. Строго секретно е."

Николай Кокинов, шефът на Софийска градска прокуратура, отбеляза: "Имам много данни, много информация, но е класифицирана."

Веселин Методиев, член на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, обеща: "Ще проверим дали са искани или са давани от съдия разрешения за подслушване на министри и шефове на агенции. Ще го направим, като се съберем след Нова година. Лично аз мисля, че ако са подслушвали министър, то вероятно са попаднали на него, като са подслушвали някой друг."

ДАНС е най-честият заявител за подслушване на влиятелни личности, призна висш агент, като пожела анонимност.