гневът срещу монополистите

стана най-масово подкрепената обществена кауза у нас. Монополистите не са особено стреснати, защото и тази седмица те търсеха начин да си пробият собствена дупчица в чувала на Дядо Коледа, като продължават да настояват за така наречената „такса мощност”. На парното я отказаха - поне засега, при тока мина, а и водните дружества май се нареждат на опашката с жалбите си колко скъпо им излизаме. Коледният парадокс го написаха в института „Отворено общество”. Макар че и софийската топлофикация се постара – с обясненията как при пролетното време през последния месец са подали повече топлина, отколкото през миналата година, и как при падналата цена на газа догодина сметките ще са по-високи. Колкото до изследователите от „Отворено общество”, обзети от светъл дух, те обявиха, че домакинствата у нас вече усещат по-малко икономическата криза. В същото време обаче се е увеличила безработицата сред хората с висше образование, а „спестяване” означава за всяко трето семейство да не си купува основни хранителни продукти, а за всяко пето –
да се лиши от лекарства.
Земеделският министър продължи с активността си, като тръгна на пазар, откри, че по празниците търговците надуват цените, колкото се сетят, и взе да говори за „респектиране” чрез проверки. От което явно никой не се е притеснил, защото индексът на цените по борсите скочи рязко тази седмица и постави рекорд за годината. Предишният е бил по Великден, следващият вероятно ще е в седмицата на новогодишните тържества. Регулация обаче не се постига с показни рейдове. Далеч по-отрезвяващо действат невъзможността или отказът на купувачите да платят надутите цени, а тази година българите ще похарчат за празниците 20 процента по-малко пари, отколкото през миналата. Не и в пловдивската община – там, за да платят бюджетните заплати, теглили вътрешен заем, но въпреки всичко раздали коледни премии. По министерствата раздаваха предимно отчети. Във финансовото Симеон Дянков обеща

здравната реформа да тръгне от третия път,

а на пенсионерите - да компенсира липсващите сега коледни добавки с евентуални повишения на пенсиите през лятото. И с обсъждане дали да не намалят ДДС. Още по-голям оптимист беше енергийният министър. Трайчо Трайков прогнозира един милиард евро чужди инвестиции през следващата година, и то в производствени дейности. „Уикилийкс” обаче окачи на министерската елха големи топки-въпросителни за любимия проект „Белене”, извадени от дипломатическата кореспонденция по темата „България – енергиен център на Балканите”. По елхата на главния прокурор пък налазиха бръмбарчета и накрая на годината той стигна до общия ни извод – много се подслушва в тая държава. Борис Велчев откри и друго – при подслушването „ефективността продължава да е ниска”. А ефектът – предимно медиен. И медицински. След многословието на вътрешния министър по темата „аборт или бебе” в Горна Оряховица, последваха доста дълго мълчание след написването на експертизата и ново министерско избухване на здравна тема. Очевидно у нас

вече е част от етикета на вътрешния министър

той да съобщава на експертите какво трябва да пишат и да ги представя за непрофесионалисти, ако все пак не му го напишат. Така, вместо да накъса на ситно въпросното заключение и да си посипе главата с него също толкова публично, колкото нарече едни лекари „убийци”, министър Цветанов отказа да приеме експертизата и като преседя безмълвен в пленарната зала няколко часа, беше спасен от депутатските питания заради прословутата липса на кворум. Която иначе не пречи на гласуването на закони – на избирателния, например, през тази седмица. Във Варна се вслушаха повече в гласовете. Белославският кмет вече е в ареста и не е кмет. Подкупът, заради който му се случи това, е за искане от преди седем години – да се построи терминал за газ, разрешение за който дава Общинският съвет. Така че основният въпрос е
дали не гледаме филма „Гуцанов 2”.
Доста повече въпроси би трябвало да имат „органите” по друга местна тема – депото за отпадъци във варненска област. Него го няма, няма ги обаче и 800 хиляди евро, отишли за консултанти и проучване на терени, за които е било ясно, че не стават. Не става и гордостта на консултанта Доган – язовирът „Цанков камък”. След всички пари, заровени в него, сега ще плащаме още за дига, която да предпазва шосето. И за празните обеми, защото някой консултант не е предупредил, че ако се напълни догоре, язовирът ще залее Девин. На други фронтове обаче законът печели – падна и последната крепост на незоконното строителство - на аспаруховския плаж събориха и последната тоалетна, построена там още през 60-те. А концесионерът на плажа твърди, че постройката има строителен билет, което тогава си е било чисто строително разрешително. Макар и с всички разрешителни налице, тази седмица софийският

булевард „Брюксел” беше истинско Шосе 666.

Върволица коли блокира движението за часове, като катастрофите станаха заради лоша поддръжка, въпреки почина снежинките да се ловят във въздуха. Временните неудачи като тази не попречиха на премиера да отчете добра година, през която трите най-важни неща, постигнати от кабинета, са сигурността, финансовата стабилност и инфраструктурните проекти. Тази седмица научихме, че мултифункционалният Цветан Цветанов е фаворитът и за президентския пост, защото държавата не може да си позволи неминуемите сътресения, ако премиерът отстъпи пред логиката и се кандидатира сам. Кабинетът преживя и поредните ремонти – заместникът на Цветанов – Павлин Димитров, и безпротфейлният министър Божидар Димитров си тръгнаха заради агентурно минало. Добре известно и при назнчаването им, но пък тогава не бяха изтупани от праха досиетата на посланиците. Сега времето им дойде и

назначените за бушони гръмнаха

С уговорката, че прочистването е само за външна употреба и областните управители няма да се пипат. Но все пак с обещанието, дадено от варненския координатор на ГЕРБ Павел Димитров – няма да се издигат хора с досиета за кметове. Всичко това има и цена – президентът да отзове дипломатите – грешници. Кипежът около досиетата не успя да разсее премиера дотолкова, че хем да ни се оплаче, че ще изкара празниците по летищата, хем да се похвали, че е единственият европейски политик, удостоен с покана за церемонията по встъпване в длъжност на Дилма Русеф. И тъкмо да заподозрем бразилския протокол в неуважение, президентът Първанов спаси честта на тамошните служби. Покана имало и до него, но вътрешното ни министерство решило да я спести. Не това президентско изявление обаче накара Бойко Борисов да се бори със самолетни разписания и мъгли, за да се върне и да отговори на предколедните откровения на президента. Първанов го удари по най-скъпото, като го нарече „слаб премиер”, обвини партията му в липса на управленски капацитет и заключи, че "България

няма нужда от шериф,

а от добър стопанин". Тук обаче не е познал. Иначе защо главният архитект на София ще обявява, че "данните от проверките на незаконното строителство в чашата на язовир "Искър" ще бъдат предадени на премиера Бойко Борисов и от него ще се очаква решение на този проблем". И докато администрацията гледа на премиера като на вълшебна пръчица, обикновените избиратели все повече премислят и след поредицата гафове, скандали и издънки, социолозите отчитат спад във всенародната любов. За пръв път проучването на „Алфа рисърч” показва повече отрицателни оценки за правителството, отколкото положителни. И макар че под елхата на кабинета все пак има кутия с надпис „довършен мандат”, другата – много по-голяма и лъскава кутия за  членството ни в Шенген, може и да остане празна. Така поне с официално писмо до Европейската комисия поискаха

Франция и Германия - посегнаха на големия подарък,

поръчан от министрите, предизвиквайки съвсем неколедни мисли у тях. Но ние поне тази седмица можем да изключим лампичките и пророците и да върнем Младенеца в яслите, за да има смисъл Рождеството.