За новата година държавата ни подари порeдната идея на финансовия министър, с която се слага лимит на пациентите, които могат да бъдат лекувани с пари от Здравната каса. Надвиши ли болницата лимита си, пациентите, останали под чертата, ще си плащат. Другите варианти са да обикалят страната, докато си намерят болница със свободни пари или да се приберат вкъщи и

да оставят нещата в Божиите ръце

Плащането на здравни вноски няма никаква връзка с оставането ви под чертата – резултат е от това, че в здравеопазването, освен полицията, се намеси и счетоводителят Дянков. Който едва ли би приел благодушно ситуация, в която той стои на вратата на болницата с пострадалото си дете на ръце, а докторите водят пазарлък с него за изчерпания си лимит. Друг любопитен казус се очертава с ВИП пациентите, докарани с правителствения самолет, например. Какво би се случило с тях, ако са вече под чертата? За останалите е ясно – то им се случваше и през тази година. Всъщност, светлият опит на фонда за трансплантации в чужбина показа, че дори и наличието на пари не означава шанс за лечение – при пет милиона бюджет за тази година, тази седмица стана ясно, че фондът е дал 300 хиляди лева за петима пациенти. Чакащите са над сто. Финансово недоволство за пореден път изразиха и полицаите – шефът на синдиката им поиска

50 процента увеличение на заплатите на полицаите,

като заяви, че пари има – стига да съкратят излишната администрация. Ние си знаехме, че не всички във ведомството на Цветанов са си на мястото, но синдикалната сметка, ако е дори наполовина вярна, прави картината съвсем страшна. Надежда за бъдещето би трябвало да са децата ни – особено около Коледа и Нова година го чуваме непрекъснато. Трудно ни е обаче да продължим да сме обнадеждени, когато и тази Коледа първото бебе в Лом, например, беше с 15-годишна майка и 18-годишен баща – безработни и неучещи. И не само там. Друга традиционна фраза в края на годината е да си довършим работата, за да започне новата на чисто. Законотворците ни не успяха – след като пет месеца не беше ясно какво се случва с отпуските ни, в края на тази година социалното министерство успя да ни обърка окончателно, а новата година ще започне с ремонт на току що гласувания Кодекс на труда. След като цяла година ни разиграваха и с личните документи, в края на годината опашките пак се извиха пред полицейските управления заради неясноти кой ще плаща глоби и кой – не. Във Варна съветниците ни също довършваха по спешност работата за годината – за да спасят онкоцентъра, те проведоха извънредно заседание. Има обаче една възможност решенията на градския парламент от последните две години да бъдат оспорени - Върховният административен съд

върна Иван Славков в редиците на съвета,

макар че той продължава да е в ареста. Местните новини обаче оглави пловдивският кмет. След 20 писма до държавата за бартера «софийски боклук срещу пловдивска инфраструктура» и нито един получен лев, Славчо Атанасов набоде решението на кабинета на копие в знак на протест, че държавата не изпълнява собствените си решения. Жестът повтаря съдбата на мирния договор, подписан от Теодор Комнин през 1230 година, Славчо Атанасов обаче не е Иван Асен Втори, уви. Жестът му е само един от много скандали, свързани с управленското танго „една напред, две назад”. Според социолога Цветозар Томов скандалното изобилие било на добро – така обществото научавало какво се случва по високото във властта. За Огнян Минчев това обаче е просто знак, че живеем в безправова държава. Избирателите все повече клонят към второто мнение, ако вярваме на последното проучване на МБМД. Макар че кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, печели президентските избори според проучаването, оптимистите са се стопили наполовина от началото на годината, а песимистите са станали 41 процента. Недоверието към ГЕРБ расте и сред симпатизантите му, пада одобрението и към премиер, и към президент, и към опозиция, а депутатите уверено водят със 77 на сто отрицателни оценки. Шамари раздадоха и приятелите от чужбина. След нежеланието на Франция и Германия да виждат в Шенген,

от Ватикана върнаха обратно плочата,

шумно  и показно занесена за българската църква "Св. Винченцо и Анастасий" в Рим. Оказа се, че не е питана нито една от институциите, които разрешават поставянето на каквото и да е върху историческите паметници на Вечния град, а към незачитането на закона се добавили изумлението от размера, златния кич и претенциите той да бъде окачен на централната фасада. Кич ни заля в края на годината и от сцената на голямото президентско събитие – „Българската Коледа”. Силиконовият жанр получи шанса си да стане част от институционална проява, а по-циничните веднага пресметнаха, че догодина президентският проект ще се радва на масово посетени музикални предизборни прояви. На същата светла дата в София се събраха най-добрите български рокаджии и разцепиха залата, но това не беше новина. Музикалната класация обаче убедително печелят НАПаджиите от Сопот. Те мобилизираха

бившия мъжки хор на военните заводи

в града и го пратиха да пее патриотични песни под прозорците на длъжниците. В града вече наричат хора „Черните ангели”, но приходите се повишили. Може би заради мисълта какво друго може да мобилизира НАП от заводите. Такава беше седмицата, с която изпращаме 2010-та. Това беше годината, през която видяхме изящния поет

Валери Петров да участва в площаден протест

Година, през която стачкуваха полицаите, лекарите, учениците, студентите, пенсионерите, театралите, кинаджиите и учените от БАН. Доволни бяха само в Перник, където откриха нов университет. А Цецка Цачева се почувства като Фердинанд – и нея я освиркаха студенти. През годината не ни се размина без актуализация на бюджета, а най-голям смях в Парламента падна при гласуването на новия. И при изясняването на това кой депутат кого искал да бие и кой кого – да изнасилва. Антикризисни мерки у нас обсъдихме и гласувахме чак в средата на годината, като така и не разбрахме как се е отразило уволнението на министерските шофьори и секретарки на дефицита. Всъщност тях уволниха ли ги? Така и не разбрахме и

каква е ролята на ДДС за борба с кризата

- първо щяха да го понижават, после – да го повишават, накрая не му се случи нищо, но финансовият министър отсега започна да ни обещава намаление. Евентуално. Може би през 2012. Още през февруари уж се отпушиха еврофондовете, после постепенно взехме да научаваме накъде са се отклонили част от тях. Например, за пътя до веселото село до язовир Ивайловград – напълно незаконно, но процъфтяващо. Веселото село беше едно от разкритията на хвърковатата вертолетна чета на НАП, която с изненада откри замъчета, показвани по медиите още на етап строеж. Чухме и покъртителни разкази за фамилни имоти, в които има по 120 години трудов стаж. Без малко да се сдобием с писта за Формула 1 край Доброславци, а магистралите се множиха цяла година. „Магистрала” беше една от думите на годината – засега покрай километрите трикольор, нарязан по първите копки, някои не дотам добри финансови практики и с  един министър,

намерен на разклона за Велико Търново

Другите двама, доведени по-традиционно, също не успяха дотук да направят кой знае какво за ресора си. И ако усмихващата се Анна Мария не успя да причини кой знае какви поразии, други дами в политиката оставиха незабравими спомени – като Румяна Желева, която еврокомисарите нарекоха „булката на мафията”, като Калина Илиева, която направо стана нарицателно за женския вариант на Пинокио и като Мишел Бонев, която на фона на конкуренцията вече изглежда мило с напористите си амбиции. Воаяжите за нейна сметка свалиха някои глави, но в Италия. У нас пострада един зам-министър, но министърът и 40-те му придружители останаха встрани от скандала, като Вежди Рашидов директно заяви, че би повторил, ако го поканят пак. Той успя тази година да направи и първата копка на българския Лувър, и да си запази стола. Колегата му Божидар Димитров имаше по-малко късмет – спаси се с последно предупреждение заради скандала с компенсациите от Турция, за псувните на народ му направиха забележка, а за това, че ни превърна в най-мощната държава с света, като намери несметно количество свети кости, даже го похвалиха. Късото съединение стана, когато

дойде ред на папките с досиетата

и разчистването на сметките с президента и бушонът гръмна. Под ниво министър обаче, оказа се, принадлежността към ДС не е недостатък, а дори предимство, така че чистката спря доста нависоко. За главния герой на медийната година – премиера, годината беше пълна със събития. Оцениха главата му - евтино според него. Направи и поредния ядрено-газов шлем, след като „Белене” мутира от гьол до приоритет. След като през лятото жегата и безхаберието стопиха и електропроводите, и туристите, той се закани да изгони монополистите от електроразпределителните дружества, а след това им разреши да въведат такса мощност. Шумно прибираните Крокодили, Маргини, Нагли, Медузи и прочие създания на полицейския пи-ар кротко излязоха от арестите, а един от Октоподите даже се закани да ни стане президент. Дори „абсолютният престъпник” Николай Цонев, проснат по очи по пълна прокурорска програма, не е осъден. С обвинения се сдобиха още Станишев и Масларова, и те прибягнаха до един основен аргумент – точно аз ли съм най-големият грешник, а рефренът на годината

„Виновна е тройната коалиция”,

до голяма степен изяде ефекта от обвиненията. През годината се сдобихме със специализиран съд и менте „Държавен вестник”, с бедни магистрати, които имат един Черничък приятел и много имоти край морето, а консултанският бизнес направи милионери няколко политици. Депутатите, и особено Лъчезар Иванов и Геновева Алексиева, имаха неоценим принос към теорията на медийното общуване, морала, конкурсите и мобилната комуникация. Любов и омраза кипяха и на „Дондуков” – президент и премиер ту се уважаваха, ту не си говореха, ту си разменяха един финансов министър, който докара искане за импийчмънт на Първанов. Накрая президентът каза „АБВ”, но продължението не е никак ясно. Скандали имаше покрай новите ни паспорти, покрай продадените матури, покрай стандартите за месо и ордени – все „Стара планина”. Пак имаше деца по домовете, умрели ог глад и студ

и пак няма виновни за това

В края на годината се вторачихме в едно изследване, което ни обяви за най-нещастните на света, та бързо забравихме, че според друго изследване 15-годишните ни деца са неграмотни. И ако не се впечатлим достатъчно бързо от това, след още 15 години може би няма да има нито БАН, нито протести, нито нов Валери Петров, който да застане на площада като мълчалива въпросителна.